Намаляват средствата, които сънародниците ни в чужбина изпращат на роднините си в България, съобщава БНТ. Близо 12 млн. евро по-малко са изпратили работещите българи в чужбина през миналата година спрямо 2024 г., показват данни на БНБ. От кои държави са изпратени най-големите суми и каква е причината за спада?
Средно 117 млн. евро на месец са постъпвали в българските домакинства от роднини, които работят в друга западна държава през миналата година. Привидно голяма сума, но в променени социално-икономически условия, обясняват експерти.
Не малка част от работните места за българите в чужбина, особено в по-ниските сегменти на западноевропейските икономики, бяха, ако не загубени, то поне застрашени. Тези българи трябва по-често да издържат себе си и имат по-малко възможност да изпращат средства в България“, обясни Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика.
Според доц. Светла Бонева, декан на факултет „Международна икономика и политика“ в УНСС, инфлацията по света също влияе върху възможностите за изпращане на пари. „В целия свят има инфлация, не само в България. Голяма част от доходите, спечелени в чужбина, се харчат в самите държави. Освен това намалява и броят на българите, които са в чужбина – все повече от тях се установяват там, а и роднините им също заминават да живеят при тях“, посочи тя.
Експертите отчитат и положителна тенденция – по-малко домакинства у нас разчитат на ежемесечна финансова подкрепа от чужбина за покриване на текущите си разходи.
„Напоследък всички знаем, че доходите се повишиха. НСИ излезе с данни както за доходите, така и за инфлацията, които показват, че ръстът на доходите изпреварва ръста на инфлацията. Това също е фактор – хората успяват да се справят сами“, допълни доц. Бонева.
Данните на Българската народна банка показват, че най-големи са трансферите от Германия, Испания, Обединеното кралство и САЩ. Експертите обаче напомнят, че тази статистика има своите особености.
„БНБ често променя методологията си – имаше промени през 2022–2023 г. Трябва ясно да подчертая, че това не е статистика, каквато идва директно от банките. Това е моделиране на данни от самата централна банка“, поясни Адриан Николов.
По думите на анализаторите финансовата подкрепа от чужбина най-често се използва за текущо потребление – храна, лекарства, комунални услуги и дребни ремонти в домакинството.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
