Любовта е минала през жертвени олтари, императорски забрани, затворнически кули и милиардни обороти, за да стигне до лъскавата витрина на 14 февруари
„Обичаш ли ме?“. С това заглавие BBC публикува интересна статия в сряда, за любовта, издялкана върху камъни. Сиреч – вечната. Рунически надписи от епохата на викингите все още се срещат в Швеция 1000 години след като са били написани – разкривайки завладяващи истории за любов, загуба и епични битки.
Преди няколко години Магнус Келстрьом, шведски експерт по руни, пътува до ферма на няколко часа южно от Стокхолм, за да разгледа камък, покрит с древни рунически надписи. Един фермер намерил камъка в поле и планирал да го използва като входна врата, докато не го обърнал и не видял редици от древни, подобни на клонки знаци: руни, използвани от викингите преди около 10 века. В продължение на векове той е бил скрит. Когато мислим за викингите, често си представяме воини, които прекосяват тъмни морета, кораби, прорязващи ледените води, брадви, вдигнати под северното небе. Но руните камъни разкриват друга история. Те ни показват, че под желязото и кожата са биели сърца – сърца, които са копнеели, скърбели и обичали толкова дълбоко, колкото и нашите днес. Най-изненадващите любовни писма в Европа не са написани с мастило – а издълбани в камък. Изработването на рунен камък не е било лесно. Камъкът е трябвало да бъде избран, пренесен, оформен и внимателно издълбан от майстор. Това е изисквало усилие, средства и намерение. Когато някой е издигал такъв камък, това означава, че нещо е било достатъчно важно, за да остане завинаги. А често това „нещо“ е била любовта.
Много от камъните са мемориали – но не само на статус или постижения. Те са били израз на връзка. Съпруг почита съпругата си. Майка помни сина си. Братя скърбят един за друг. Семейства изразяват едновременно тъга, гордост и преданост.
Представете си, че стоите пред току-що издълбан камък преди хиляда години.
Клетва срещу забравата
Някои от наскоро изследваните надписи разкриват нещо изненадващо интимно – кратки и директни изрази на обич. За разлика от днешните бързи съобщения, които изчезват в дигиталното пространство, тези думи са били предназначени да надживеят човека, който ги е изрекъл. Те са били обещание, че любовта няма да се изгуби с времето. Да издълбаеш „Обичам те“ в камък не е случаен жест. Това е клетва срещу забравата.
Много камъни са издигнати от семейства. Баща в памет на син. Вдовица в чест на съпруг. Родители, които изразяват едновременно болка и гордост. Това не са просто исторически записи – това са емоционални документи. Те ни показват, че семейната връзка е била свещена.
Един древен рунически надпис изписва „вкусна бира“. В известен смисъл руните камъни са били социалните медии на своето време – но с много по-голяма трайност. Руническите камъни са били поставяни като „паметни камъни, често издигани там, където минават хора, пътища, бродове, места за събрания и други подобни, видими и публични“, казва Келстрьом, който реално е водещият експерт по руни в Шведския съвет за национално наследство.
Но руните са били използвани и по-неформално, за шеги, гатанки и каламбури, според Келстрьом. Той дава пример с животински кости, издълбани с руни за обучение. Когато се четат от едната посока и след това се обръщат на 180 градуса за останалата част от текста, те изписват съобщения като: „ráð þat“ (разшифровай това) или „ǫl gott“ (вкусна бира).
„Значи това е форма на викингски парти трик“, усмихва се той.
А някои камъни разкриват проблясъци на любов, лоялност и лична скръб, както в случая с камък, намерен близо до град Сала: „Добрият земеделец Холмгаутр е издигнал (камъка) в памет на Одинда, съпругата му. Няма да дойде в Хюсумирар по-добра домакиня, която да урежда имението. Ред-Бали е издълбала тези руни. Одинда е била добра сестра на Зигмунд.“
Мъж на име Ярлабанке е издигнал няколко, много от които все още стоят край пътния насип, който е построил. Всички изразяват почит към... самия него. Както е казал един от тях: „Ярлабанке е издигнал тези камъни в памет на себе си, докато е бил жив, и е направил този мост за духа си и (той) единствен е притежавал целия Табир. Нека Бог е на помощ на духа му.“
Жулиета получава по 1000 писма и сега
Любовта не се е родила с червена роза в ръка. Тя е минала през жертвени олтари, императорски забрани, затворнически кули и милиардни обороти, за да стигне до лъскавата витрина на 14 февруари. Историята на Свети Валентин започва далеч преди сърцата от плюш и шоколад.
В Древен Рим празникът на плодородието Lupercalia събирал тълпи в чест на бога Фаунус и митичните основатели на града Ромул и Рем. Ритуалите били всичко друго, но не и сантиментални – жертвоприношения на животни, а след това символично бичуване на жени с животински кожи, за да се „отключи“ плодовитостта им. Любовта тогава била сурова, земна и кървава.
През 496 година обаче Рим обръща страницата. Папа Геласий I обявява 14 февруари за ден в чест на мъченика Свети Валентин. Легендата разказва, че свещеникът тайно венчавал римски войници въпреки забраната на император Клавдий II Готикус, според когото необвързаните мъже били по-добри бойци. За непокорството си Валентин бил екзекутиран именно на 14 февруари. Така езическият ритуал се превърнал в християнски символ на вярност и жертва.
Романтиката започва да придобива по-познат облик през XV век. През 1415 г., когато затворен в Кулата на Лондон, френският херцог Шарл Орлеанс пише любовна поема до своята любима. Това е първата документирана „валентинка“.
Истинската революция идва през XIX век, когато американката Естер Хауланд превръща празника в индустрия. Нейните дантелени и украсени с панделки картички поставят началото на масовото производство. Наричат я „майката на американските валентинки“ – и с основание.
Бизнесът днес е по-гръмогласен от всяка любовна клетва. Според данни на National Retail Federation американците харчат средно 145 милиона долара само за картички. Около 4,7 милиарда долара отиват за бижута в последните години, а дори домашните любимци получават своя дял – средно по 5,50 долара на подарък.
А във Верона любовта получава поща. В града на Жулиета Капулети всяка година пристигат около 1000 писма, адресирани до нея. Доброволци отговарят на влюбените от цял свят. Ромео е някак на заден план, но любимата му продължава да е под прожекторите.
В САЩ има цели четири града с името Валънтайн – в Небраска, Аризона, Тексас и Вирджиния. В един от тях тротоарите се рисуват със сърца, уличните табели са червени, а ресторанти предлагат стекове във формата на сърце. Град, който буквално живее от името си.
Светът празнува различно. В Бразилия Денят на влюбените е през юни. Във Финландия 14 февруари е ден на приятелството. В Германия подаряват прасенца – символ на късмет и страст. В Чехия любовта има свой майски ден.
14 февруари е и сред най-популярните дни за годежи, макар че Коледа води в класациите. А за онези, които предпочитат независимостта, съществува International Quirkyalone Day – алтернатива за хората, които празнуват себе си.
Дори „XOXO“ крие история. „X“ идва от Средновековието – символ на кръста, поставян като подпис и запечатван с целувка. „O“ вероятно символизира прегръдка. Днес това е универсален код за обич.
И ако любовта ви звучи като метафора, тя съществува и в перушинен вариант. Птиците lovebirds, които са дребни папагали от Африка, 9 вида, срещат се и на Мадагаскар, създават връзки за цял живот и страдат, когато бъдат разделени.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
