Тук намерила утеха императрица Сиси, на кухненска маса проплакал бащата на британския крал Чарлз Трети
Автор: Таня Ангелова
Самолетът гони първите лъчи на изгрева и бавно се хлъзга заедно с тях по очертанията на малък полуостров във водите на плитката лагуна. Пуска се доста твърдо по късото бетонно тяло на пистата, а отстрани през прозореца изплува островче, свързано със сушата чрез пешеходен кей. На него е кацнал като птица бял манастир. Точно зад него - друг малък зелен остров с очертания на мишка. Рано сутрин тук долу любителите фотографи и блогъри са малко, но привечер, при залез слънце, е навалица. Кадрите се получават уникални, защото пешеходен мост от двата бряга на лагуната пресича водата буквално на метри от самолетната писта. Когато самолетите кацат, те прелитат толкова ниско над главите на хората на моста, че сякаш можете да ги докоснете с ръка.
Подаръкът за Венецианската република
Ако сте любител на безкрайната морска шир, може да акостирате и по вода с ферибот от Игуменица. Ако обаче очаквате да намерите тук типичната островна южна Гърция, с белите ниски къщи, каменни стъпала и зидове, потънали в червени и розови цветя, със сините заоблени църковни кубета на Санторини и Миконос, ще се разочаровате. Нещо повече – най-северният от йонийските острови се разграничава отчетливо и от събратята си. Защото тук са властвали повече от 4 века венецианците.
Корфу е единственият голям гръцки остров, който никога не попада под османска власт. Местните аристократи го подаряват на Венецианската република за четири века, за да ги закриля от османците, а и защото нямат друг полезен ход, виждайки разпада на дотогавашния си владетел Византия.Затова тук навсякъде се усеща венецианското архитектурно присъствие. Сградите са в барок и ренесанс с високи фасади в топли пастелни цветове - охра, розова и жълта мазилка и капаци на прозорците, а тесните, криволичещи улички между високите жилищни сгради напомнят на Венеция, Неапол и Генуа.
Дългата и широка променада „Листон“ се простира до огромния централен площад „Спианада“, където са се разхождали величествено каретите на аристократите. Тук до него е и Старата крепост на венецианците и заради нея всъщност възниква площадът, а не от естетически съображения. Всички къщи са съборени и земята е изравнена (spianata), за да се открие огромно пространство за защита и видимост в случай на нападение. Старата крепост, всъщност построена първоначално от византийците, е доизградена от венецианците. През вековете тя успешно отблъсква три големи обсади от Османската империя, защитавайки не само Корфу, но и останалата част от Адриатическо море.
Маслиновата революция
Венецианците правят и „маслинова революция“, като променят ландшафта и икономиката на острова. Те въвеждат субсидия – златна монета за всяко засадено маслиново дърво. В резултат на това горите от дъб и кестен са заменени с милиони маслинови дървета. Корфу се превръща в основния производител на зехтин за нуждите на Венецианската република, а тези вековни, усукани дървета доминират пейзажа и днес. Венецианците донасят на острова операта и западната полифонична музика. Тук отваря врати първият театър в Гърция, в който се поставят италиански опери.
По-късно идват френските войници на Бонапарт на два пъти, които също оставят своя културен отпечатък. Френски архитект облагородява района, копирайки прочутата парижка улица „Риволи“ с елеганти аркади, зеленина и фенери и така се ражда сегашната централна широка улица „Листон“. Днес тук са най-популярните кафенета и ресторанти.
Британското управление на Корфу около 5 десетилетия през 19 век също оставя отпечатък с елементи на английска култура. Корфу остава единственото място в Гърция, където се играе крикет и основното игрище е на емблематичния централен площад Спианада.
Дворецът на Свети Михаил и Свети Георги, построен по поръчка на първия британски лорд-върховен комисар на Йонийските острови, е тогава официално седалище на най-уважавания британски орден в региона – Ордена на Светите Михаил и Георги. След обединението на Корфу с Гърция през 1864 г. е предоставен на гръцкото кралско семейство, което го използва за лятна резиденция до средата на XX век. Днес в него е разположен уникален музей на азиатското изкуство, създаден с лични дарения на гръцки дипломати и колекционери.
Любовното гнездо на Посейдон и нимфата Керкира
Посейдон се влюбил във водната нимфа Керкира, отвлякъл я и я довел на необитавания тогава остров, като го кръстил в нейна чест. Тяхното дете Феак е родоначалник на народа на феаките, който спасява Одисей. Така казват древните гърци и Омир в своята „Одисея“.
Византийците наричат острова „корифи“, което на гръцки означава връх, заради скални възвишения, които първи се виждат от морето. Венецианците и после западноевропейците го трансформират в по-лесното за изговаряне „Корфу“.
Корфу се използва извън Гърция, на международни платформи и по летищата, от които излитате. Керкира пише навсякъде на територията на самата Гърция, на пътните табели, местните пристанища и автобуси.
Елизабет Австрийска вдига двореца „Ахилион“
Любимката на австро-унгарците, крехката Елизабет Австрийска (Сиси) намира пристан за изтерзаната си душа на Керкира. Тя построява на острова дворец, за да се паси от депресията си след самоубийството на единствения си син. Тя бяга и от строгия етикет и двуличието във Виенския императорски двор, които я задушават. Бяга и от своята свекърва - София Баварска, майка на император Франц Йосиф I. Заради крехкото й здраве й е препоръчан мекият средиземноморски климат.
Силно увлечена по гръцката митология, култура и език, тя боготвори древногръцкия герой Ахил като символ на човешката сила, но и на трагичната съдба, като намира прилики със себе си. Затова кръщава двореца „Ахилион“ и го изпълва със статуи в негова чест.
На централно място в голямата и красива градина на двореца е „Умиращият Ахил“ от бял мрамор, опитващ се да извади стрелата на Парис от петата си.
Покрай прекрасна колонада в йонийски стил са подредени 9 мраморни статуи на музите от древногръцката митология - покровителки на изкуствата и науките. Алеите са пълни със статуи на богове - Аполон, Афродита, Артемида и Хермес, палми, кипариси, бугенвилии, жасмин и цветни превръщат парка в тропически оазис. Близо до тях са и мраморни бюстове на антични философи, поети и писатели. На входа на комплекса е скулптора на самата Сиси с механхоличен поглед. А от терасите на двореца се разкрива една от най-красивите панорамни гледки към Йонийско море и крайбрежието на града. Всичко това е достъпно за туристи в момента с изключение на самия дворец. Той е затворен от 2021 г., когато започва мащабен проект за реставрация и консервация за 18 милиона евро. Ремонтът обаче е сериозно забавен заради финансови затруднения и не се знае кога ще приключи.
Соломос и Мандзарос се вдъхновяват за гръцкия национален химн
По крайбрежната алея, където е пълно със стари къщи във венециански стил, далече от шумната тълпа, е скътан прекрасен аристократичен дом на два етажа. Тук в продължение на 3 десетилетия е писал стихове и поеми един от най-бележитите гръцки класици, авторът гръцкия химн Дионисиос Соломос.
Той е извънбрачно дете на граф и икономка, припознат от баща си едва на смъртния му одър. Поетът е роден на Закинтос, но в зрелите си години се превръща в духовен водач на интелектуално общество в Корфу и създава там най-великите си произведения. Първите два куплета на неговия „Химн на свободата“ от 158 строфи, вдъхновен от Гръцката революция, предизвикват възторг в душата на друг творец от Корфу – композитора Николаос Мандзарос, който написва музиката. Химнът на свободата става и официален химн на Република Кипър през 60-те години на миналия век. Двамата мъже са увековечени с монументи в самото сърце на стария град, там е музикалният музей на името на Мандзарос - в сградата на филхармонията, най-старата в Гърция, на която Мандзарос е бил първи художествен директор.
За жителите на Корфу музиката е начин на живот, а островът с гордост е наричан "Островът на музиката". При население от около 120 000 души, тук има над 18 действащи филхармонични оркестъра. Те са сърцето на местната общност и участват във всички религиозни и празнични шествия. В Корфу е роден и Спирос Самарас, композиторът на официалния олимпийски химн.
Бебето принц Филип спяло в щайга за портокали
Сред обширен парк – гора е скрита неголяма сграда в неокласически стил. Това е бившата лятна резиденция на гръцкото кралско семейство. На масата в трапезарията на двореца през юни 1921 г. се ражда принц Филип, бъдещият съпруг на британската кралица Елизабет Втора. Една година по-късно обаче семейството му е прогонено завинаги от Гърция след военен преврат. Бащата на Филип - принц Андрей Гръцки, генерал от армията, е обвинен в държавна измяна. Британското правителство и крал Джордж V изпращат военен крайцер, за да спасят семейството. Тъй като бягството е внезапно и на борда няма условия за бебета, екипажът прави импровизирано креватче за 18-месечния принц Филип от дървена щайга за портокали. Днес дворецът е Музей на Палеополис – античен град, върху чиито руини е паркът. Затова на първия етаж са събрани лични вещи, документи и мебели на кралското семейство, а на втория етаж са изложени археологически находки.
Канони и Палеокастрица спорят за вкаменения кораб на Одисей
Двата района на острова – Канони на източното крайбрежие и Палеокастрица на северозападното, водят вековен спор за вкаменен кораб на Одисей.
В Палеокастрица се издигат драматични стръмни скали, които се спускат в тюркоазеното море и десетките морски пещери. Жителите вярват, че Одисей е претърпял корабокрушение именно в тези заливи. В морето пред брега се издига огромната назъбена скала Колори и според местното предание именно това е вкаменената от Посейдон галера.
Една от най-големите морски пещери в района, достъпна само с лодка, носи името на принцеса Навсикая — дъщеря на Алкиной, цар на феаките.
В тази пещера и на плажа пред нея принцесата крила и лекувала изтощения Одисей, след като морето го изхвърлило на брега.
Според другата версия Мишият остров е превърнатият в камък кораб на феаките, с който те върнали Одисей в Итака и потеглили обратно, достигайки бреговете на Корфу, а Посейдон го вкаменил от ярост. От птичи поглед формата на сушата наподобява антична галера, а високите кипариси - вдигнати платна и мачти. Във всички случаи обаче Корфу е реалният географски аналог на остров Схерия, наричан още Феакия - митичната земя на феаките в древногръцката митология и последната спирка на Одисей по пътя към родната му Итака.
Тялото на св. Спиридон е нетленно от 16 века
Нетленните мощите на Свети Спиридон Тримитунтски са най-голямата религиозна светиня на остров Корфу. Светецът е небесен покровител и закрилник на острова. Неговото име е толкова почитано, че голяма част от мъжете на острова се наричат Спирос (както и любимият шофьор на семейство Даръл от едноименния сериал). Мощите му се съхраняват в едноименната църква в сърцето на Стария град Керк.
Самият сребърен саркофаг (рака) с тялото на светеца се отваря за поклонение два пъти на ден.
Свети Спиридон е известен в целия християнски свят като „Пътуващия светец“. Твърди се, че тялото му е запазено изцяло нетленно в продължение на над 1600 години. Необяснимо за науката, копринените велурени пантофи, с които са обути краката му, се износват и протриват всяка година, сякаш той наистина ходи. Поради тази причина те се сменят с нови на неговия празник 12 декември. Износените се нарязват на малки парченца и се раздават на вярващите за благословение.
Четири пъти в годината мощите се изнасят за мащабни и тържествени процесии по улиците на град Корфу, придружавани от филхармоничните оркестри на паметни за острова дни и дати, свързани със спасяване от чума, от глад, от обсада.
Агент 007 се катери по скали и въжени мостове
През 1981 г. продуцентът и режисьорът на поредицата за прочутия шпионин Джон Глен и Майкъл Уилсън подготвят поредния филм за Агент 007 и търсят по-реалистична и европейска атмосфера. Те се влюбват в Корфу - идеалния средиземноморски декор с плажове и планински възвишения, а венецианското и австро-унгарското наследство предлагат перфектни готови декори. И така, в „Само за твоите очи“ Роджър Мур се катери по скали и въжени мостове, преследват го по тесни пътища с коли и с лодки в Йонийско море. А докато снимат на острова, Пиърс Броснан посещава снимачната площадка заради съпругата си и така е набелязан за следващият агент 007.
Кокетно кафене в село Паги и до днес пази спомени от Роджър Мур - точно на кръстовището, където е заснета една от най-известните каскади. Собственикът на кафенето Джими (с истинско име Спирос) е бил дете през 1980 г. и е събрал уникален музей от времето на снимките.
„Моята голяма луда гръцка сватба 3“е последният засега филм от поредицата и единственият, сниман в Гърция. В селца на острова на десетина километра от град Корфу са направени кадрите от "родното село" на семейството, в крайбрежно рибарско селище и курорта Бенитсес са заснети всички действия край водата. На острова са и началните сцени и разходките на героите в стария град. Тук е снимана и драматична адаптация по „Одисея“ с Ралф Файнс и Жулиет Бинош и части от филма за Сиси с Роми Шнайдер.
Каналът на любовта събира сродни души
Ако все още не сте срещнали любовта на живота си, отидете при канала на любовта задължително, настояват местните в Корфу.
Една от най-емблематичните природни забележителности на острова - Canal d'Amour, се намира до градчето Сидари. Различни легенди разказват за това място. Една от тях е за кораб в страховита буря, който засяда в плитчините, но оцелява, защото на борда му са двама влюбени. Друга е за влюбени, на които боговете завидели и ги вкаменили като скали от двете страни, разделени от водата. Трета - за френски моряци, които, запленени от мястото, намерили тук любовта.
Гледката е спираща дъха, а туристите са накацали директно върху плоските скали. За разлика от повечето скалисти плажове в Гърция от твърд варовик или гранит, тук скалите са доста по-крехки – предимно пясъчник и слоеве от сива глина. През зимните месеци силните ветрове и мощните морски вълни ги деформират бавно, но сигурно. Вълните буквално „изяждат“ пясъчника, издълбавайки постоянно нови тесни прорези и пещери, а досегашните стават още по-дълбоки. Ерозията продължава постоянно и ако днес посетите канала, няма гаранция, че след 5 години ще видите същото. След голяма буря и мощни вълни преди няколко години например пада и едната буква на големия надпис на канала. Не се повеждайте обаче по легендите, предупреждават местните и екскурзоводите. Плуването през канала и неговите тунели е изключително рисковано, защото се образуват опасни подводни течения и дори опитни плувци и гмуркачи го избягват. Ако искате да срещнете или задържите любовта, е достатъчно и безопасно просто да хвърлите монета в канала.
Туристи спят в трите къщи на семейство Даръл
Ексцентрично семейство от Англия пристига да живее на острова през 30-те години на миналия век и така се ражда „Моето семейство и други животни“ - една от най-вдъхновяващи истории в съвременната литература по истински случай, описана от най-малкия член на семейството тогава, писателя и виден зоолог по-късно Джералд Даръл. Тя се превръща в автобиографичната „Трилогия за Корфу“.
С изключителен хумор Даръл описва приключенията и ексцентричните прояви на семейството си – грижовна майка вдовица и трите й деца. С тях навсякъде са гръцките им приятели: Спиро – колоритен шофьор с голямо сърце, закрилник на семейството, и д-р Тео - учен, лекар, поет и наставник на Джери. Трите къщи - ягодово-розовата, нарцисово-жълтата и снежнобялата, в които семейството отсяда по различно време, днес са частна собственост и се отдават на туристи. А Бялата къща в Калами, където по-късно е живял Лорънс Даръл, днес е ресторант.
Историята е екранизирана от ВВС и е сред най-успешните сериали.
Текст и снимки: Таня Ангелова
