Повечето от масаите са християни, имат и акаунти в Тик-Ток, разказва търсачът на силни усещания
Иво Орешков, маестрото с камерата, пред чийто фотообектив са минали не една или две младоженски двойки, е страстен приключенец и благословен да попада на точното време, на точното място.
На 3 януари, т. г. слонът Крейг, емблема на Кения, най-възрастният на света, се спомина на 54 години, а само преди три месеца Иво успя да го заснеме.
„Крейг беше известен с това, че е най-възрастният слон на планетата. Имах честта да видя този гигант на живо преди 3 месеца, по време на сафари в парк Амбосели, Кения, където бяхме с група приятели. За съжаление обаче, не успяхме да го видим отблизо. Благодарение на дългофокусния обектив, с които се бях въоръжил, успях да му направя няколко снимки. Тогава нямах представа, че това ще е както първата, така и последната ми среща с тази легенда. Затова съм доволен“, разказва Иво.
Той публикува във Фейсбук и атрактивен кадър, отново на слонове, наречен „Благословия от към сина си“. „Това е по-скоро поетично заглавие отколкото реалистично. Доколко разбрах мъжките слонове до достигане на зрялост живеят в стадото с майките и женските. Но след като я достигнат се отделят и бащите нямат взаимоотношения към децата си. Стадото се води от възрастна женска (матриарх) и се състои от женски и малки.
В случая търсихме да снимаме слонове на фона на връх Килиманджаро. И попаднахме на тези два мъжкаря – голям и малък, които си играеха с хоботите. Направо ни изнесоха цял спектакъл на фона на заснеженият Килиманджаро. Беше направо магическо!“, пояснява Орешков.
От години той е част от група, с която обикалят впечатляващи места по света. „Бяхме в Кения на фото сафари с група от България. С тези хора вече сме приятели и съм пътувал на много места по света – Мароко, Виетнам, Мианмар, Тайланд, Намибия.
Кацнахме в столицата на Кения, Найроби. И понеже там е забранено да се пътува през нощта, чакахме няколко часа на летището, докато се разсъмне и дойдат да ни вземат джиповете. След това се отправихме към царството на слоновете – парка Амбосели в подножието на връх Килиманджаро. Посетихме и езерото Найваша, езерото Накуру и завършихме в парка Масай Мара.
През повечето време бяхме в джиповете. Парковете са огромни и за това обикаляхме доста. Понякога от изгрев чак до залез. Честно казано да видиш интересни животни и ситуации с тях, е до голяма степен и въпрос на късмет. Жирафи, зебри, антилопи и други подобни са навсякъде. Най-труден за виждане е леопардът. Той стои основно по дърветата. Хубавото обаче е, че местните шофьори на джипове подържат връзка с радиостанции. И когато някъде има интересно животно, те си съобщават едни на други.
И така: стигнахме до леопарда. Огромната котка обаче спеше в короната на дървото и изобщо не се виждаше за снимка. Под него на клоните беше преметната убита антилопа. По всичко личеше, че котката тъкмо е похапнала и се е отдала на дрямка. Кофти за нас. Но ние бяхме упорити и готови на всичко за якият кадър. Стояхме до дървото цели 4 часа в очакване красавицата да огладнее и да стане да похапне. Всъщност дори и да искахме нямаше как да си тръгнем, защото около дървото се събраха към 50 джипа и бяхме в зверско „задръстване“. Но накрая чакането ни се възмезди. Леопардът стана, разходи се величествено по клоните на дървото, застана да ни позира за няколко снимки, след което скочи върху мъртвата антилопа и започна да похапва. По време на този няколко минутен спектакъл, направихме кадрите си.
Подобно беше и с лъвовете. Повечето, които видяхме спяха в храстите. Те ловуват нощем, а денем дремят на сянка в някой шубрак. Което ги прави изключително нефотогенични в тези моменти. Нито се виждат добре, нито изглеждат добре, нито светлината е добра за снимка. Кофти работа!
Така попаднахме на цял спящ прайд, състоящ се основно от майки с по-големи лъвчета. Стояхме там, гледахме спящите котки и се чудехме има ли смисъл да си губим времето с тях или да ходим да търсим нещо по-интересно за снимки. Хубавото беше, че това се случи малко преди залез слънце. Изведнъж безжизнените лъвове се размърдаха и започнаха един по един да стават от „леглата си“ и да се скупчват. Започнаха огромни прозявки, гушкане едни в други. Това продължи само няколко минути, след което тръгнаха към залеза, навярно за предстоящ лов. Но това беше моментът, в който направих няколко яки кадъра, в единият от които съм уловил едновременна прозявка на три лъва“, описва необикновения свят там Иво. И допълва, че другата „интересна котка“, най-бързото животно – гепардът, за разлика от леопардите и лъвовете, ловува денем. Като разчита на момента на изненадата и бързата скорост, която развива, за да улови плячката си.
Българите видели гепард, който дебнел брадавичести прасета. Те са познати на нас от филмчето „Цар Лъв“, от ролята на героя Пумба. Грациозната котка използвала джиповете им за прикритие, за да изненада прасетата, които се били смесили със стадо зебри. „Тя се впусна към тях, но за съжаление не успя да улови нищо. И понеже гепардите, след като развият голяма скорост се изтощават и имат нужда от почивка за да „презаредят батерията“, нашият красив герой се оттегли. Но ние вече бяхме направили кадрите си и бяхме доволни от ситуацията“, разказва фотографът.
В градове почти не ходили. Казали им, че не е безопасно. В Кения има различни племена и народи. Най-известни от тях са масаите. „Това са хората, които се обличат с шарени дрехи подобни на одеяла и са известени с това, че скачат високо. Посетихме едно масайско село. Хората там отдавна са станали част от цивилизованият свят. И въпреки, че ни показаха от битието и културата на масайският народ, разбрахме, че повечето от тях са християни. Като цяло Кения е протестантска страна и християнската вяра е доминираща.
Повечето от хората си имали акаунти в Тик-Ток. „В кемпа в който спяхме в близост до Масай Мара, през нощта ни пазеше масай въоръжен с копие и фенер. Зебрите нощем спокойно пасяха около стаите ни. Беше много забавно как в една от вечерите, моята съпруга, Емилия, ми написа съобщение, че ще си ляга и ще заключи вратата, защото я е страх от пазача. А аз, след като доста се посмях й отговорих, че той е там за да я пази, а не да я плаши. В друг от кемповете, на езерото Найваша, един от местните служители се казваше Джон Майна. И тъй като групата ни беше основно пловдивска, няма да ви казвам, колко много бакшиши отнесе тоя човек само заради името си. Голям смях падна!“, разправя Иво.
Друга забавна случка от пътешествието била, когато в кемпа на езерото Накуру, служителката им казала да си затварят вратата, че в стаята влизат бабуни - големи маймуни. „А пък жена ми е разбрала, да затваряме, защото влизат буболечки. И кулминацията беше, че както си стоях по боксерки в стаята изведнъж видях три огромни бабуна да препускат пред помещението. Грабнах фотоапарата и хукнах да ги гоня. Те обаче бяха по-бързи от мен и се шмугнаха в храстите без да успя да ги снимам. А цялата ни група много ми се смяха и ми правеха клипчета как търча по гащи с фотоапарат и огромен, 600 милиметров обектив след маймуните. Но какво да се прави – изкуството иска жертви! А пък Минко, водача ни, като чул от стаята си женският кикот навън, е бил 100% убеден, че това са хилещи се хиени. Беше истински удивен, като разбра, че сме ние“, описва забавният воаяж Иво, чието творчество може да се разгледа на www.oreshkov.bg.
Сватбената фотография е негова професия и вече цели 17 години я практикува с ентусиазъм. „Обичам работата си! Чрез нея запечатвам любовта и емоциите на хората. Обичам да пътешествам, обичам и да снимам! А съчетавайки двете, аз преживявам едно вътрешно удовлетворение, което ме прави истински богат“, споделя още Иво.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
