Обикновените WiFi мрежи, които днес работят във всеки дом, офис, кафене или летище, могат да се превърнат в нова форма на невидимо наблюдение. Изследователи от Технологичния институт в Карлсруе в Германия предупреждават, че чрез стандартни безжични сигнали и изкуствен интелект е възможно хората да бъдат разпознавани с почти пълна точност, дори когато не носят активно устройство.
Системата използва начина, по който радиовълните се разпространяват и отразяват от тялото, стените и предметите в пространството. Това превръща рутера от обикновен източник на интернет в потенциален сензор, който може да „вижда“ средата без светлина, камера и видим запис.
Как WiFi започва да прилича на камера
Проф. Торстен Щруфе от Института за информационна сигурност и надеждност KASTEL към KIT обяснява, че чрез наблюдение на радиовълните може да се изгради образ на околното пространство и хората в него. Разликата с обикновената камера е в носителя на информацията - вместо светлина се използват радиовълни.
„Чрез наблюдение на разпространението на радиовълните можем да създадем образ на околното пространство и хората в него“, казва проф. Щруфе. По думите му камерата работи подобно на конвенционална камера, но при този метод за разпознаване се използват радиовълни вместо светлина.
Това означава, че човек не трябва непременно да носи телефон, часовник или друго свързано устройство. „Така че няма значение дали имате WiFi устройство със себе си или не“, обяснява експертът по киберсигурност.
Изключеният телефон не е защита
Един от най-тревожните изводи е, че изключването на смартфона не е достатъчно, за да се избегне засичане. Причината е, че системата не разчита задължително на устройството на самия човек.
Достатъчни могат да бъдат други безжични устройства в близост, които вече са свързани към мрежата и генерират сигнална активност. Те създават среда, в която отраженията на радиовълните могат да бъдат анализирани от алгоритми за машинно обучение.
Така невидимото наблюдение не е свързано само с това дали потребителят сам е включил WiFi на телефона си. Дори когато човек няма активно устройство, тялото му влияе върху радиосигналите в пространството и тази промяна може да бъде използвана за разпознаване.
Всеки рутер като потенциален инструмент
Изследователите предупреждават, че технологията може да превърне обикновените рутери в скрити системи за наблюдение. Те не изглеждат като камери, не снимат с обектив и не подават видим сигнал, че някой може да бъде проследяван.
„Тази технология превръща всеки рутер в потенциален инструмент за наблюдение“, предупреждава Джулиан Тодт от KASTEL. По думите му човек, който редовно минава покрай кафене с WiFi мрежа, може да бъде идентифициран там без знанието си, а по-късно разпознат от държавни институции или компании.
Точно това прави риска различен от обичайните форми на наблюдение. Камерата може да се види. Рутерът изглежда безобиден и обикновено присъства навсякъде, без хората да мислят за него като за сензор.
Невидимата инфраструктура вече е навсякъде
Изследователят Феликс Морсбах посочва, че разузнавателните служби и киберпрестъпниците и днес разполагат с по-лесни начини да шпионират хора - например чрез хакнати охранителни камери или свързани с интернет звънци на врати. Според него обаче WiFi мрежите носят отделна опасност, защото са почти повсеместни и в същото време невидими като средство за наблюдение.
„Въпреки това, повсеместните безжични мрежи биха могли да се превърнат в почти всеобхватна инфраструктура за наблюдение с една обезпокоителна характеристика: те са невидими и неоткриваеми“, подчертава той.
Безжични мрежи има в жилища, офиси, ресторанти, хотели, летища, търговски центрове и обществени пространства. Именно тази масовост превръща технологията от лабораторен риск в въпрос за бъдещето на личната неприкосновеност.
Не е нужно специално оборудване
Една от важните разлики спрямо по-ранни експериментални системи е, че новият метод не изисква скъпи сензори или специализирана техника. Той работи с обичайно WiFi оборудване, което вече се намира в домовете и бизнеса.
По-старите подходи често използваха информация за състоянието на канала, известна като CSI. Тя измерва как радиосигналите се променят, след като се отразят от стени, мебели и хора. Новият метод обаче използва нормалната комуникация между рутерите и свързаните устройства.
Това е ключовият момент. Ако технологията може да работи с вече налични рутери и устройства, бариерата пред злоупотреби става много по-ниска.
Какво представляват BFI сигналите
В безжичните мрежи устройствата периодично изпращат към рутера данни за обратна връзка, свързани с насочването на сигнала. Те са известни като информация за обратна връзка чрез формиране на лъча - BFI.
Тези данни помагат на рутера да оптимизира предаването. Проблемът е, че според изследователите BFI сигналите се предават некриптирано и могат да бъдат прочетени от всеки в обхвата на мрежата.
Отраженията на сигнала създават различни „изгледи“ към човека в пространството. Когато изкуственият интелект бъде обучен върху тези данни, той може да започне да разпознава отделни хора за секунди.
Почти пълна точност при 197 души
В тестове със 197 участници системата е успяла да идентифицира хората с почти 100% точност. Разпознаването е останало ефективно независимо от ъгъла на наблюдение и походката на участниците.
Това е особено важно, защото показва, че технологията не разчита само на един лесно променим белег. Ако човек бъде разпознаван независимо как върви или от коя посока е засечен, възможностите за защита стават много по-сложни.
„Технологията е мощна, но в същото време носи рискове за нашите основни права - на първо място, правото на личен живот“, подчертава Щруфе.
Опасният сценарий
Най-голямото притеснение на изследователите е възможната употреба в авторитарни държави. Такава система би могла да се използва за проследяване на протестиращи, наблюдение на граждани или идентифициране на хора в обществени пространства без тяхното знание.
Рискът не е само теоретичен, защото безжичните мрежи вече са навсякъде. Ако стандартното оборудване може да бъде превърнато в инструмент за разпознаване, тогава границата между свързаност и наблюдение става много по-тънка.
Затова изследователите настояват защитата на личните данни да бъде заложена още в предстоящия WiFi стандарт IEEE 802.11bf, който е свързан с развитието на WiFi sensing - използването на безжичните сигнали за разпознаване на присъствие, движение и среда.
Какво следва за потребителите
За обикновения човек тази технология все още не означава, че всеки домашен рутер вече го следи активно. По-важното е друго - изследването показва как инфраструктура, създадена за интернет връзка, може да получи съвсем нова функция без видима промяна в устройствата.
Това поставя въпроси към производители, регулатори и разработчици на стандарти. Ако BFI данните остават лесни за прихващане, а алгоритмите стават по-точни, защитата не може да бъде оставена само на потребителя.
Историята с WiFi разпознаването показва колко бързо удобството може да се превърне в риск, когато технологиите започнат да правят повече, отколкото очакваме от тях. Рутерът не е камера, но вече може да се мисли като сензор, който разчита човешкото присъствие през радиовълни. Големият въпрос е дали правилата за сигурност ще изпреварят масовото приложение, или обществото отново ще разбере твърде късно, че невидимата технология е станала прекалено видима за онези, които искат да наблюдават.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
