Когато купуват климатик, много хора следват една привидно логична идея - колкото е по-мощен уредът, толкова по-бързо и добре ще охлажда. На практика прекалено големият климатик може да донесе повече проблеми, отколкото комфорт. Той струва повече, включва се и се изключва прекалено често и не успява да отнеме достатъчно влага от въздуха.
Първото, което трябва да се отчете, разбира се, е площта на стаята или жилището. Само броят на квадратните метри обаче не е достатъчен, за да бъде избран правилният модел.
Две помещения с еднаква големина могат да имат напълно различни нужди. Едното може да бъде добре изолирано, със северно изложение и малки прозорци. Другото да е последен етаж, да гледа на юг и да се нагрява през целия ден от слънцето.
Значение имат още височината на тавана, качеството на дограмата, броят на външните стени, климатът в съответния район и колко души обикновено стоят в помещението. Топлина отделят и печките, компютрите, телевизорите и останалите електроуреди.
Затова специалистите изчисляват необходимата мощност според топлинния товар на жилището, а не единствено по квадратурата. Резултатът обикновено се посочва в BTU на час - мерната единица, която виждаме и в описанията на климатиците.
Правилото за 115% означава, че номиналната мощност не бива да надхвърля значително изчислената нужда на помещението. С други думи, малък разумен резерв е допустим, но не е добра идея да се купува машина с много по-голям капацитет „за всеки случай“.
Официалните изисквания за оразмеряване също насочват към избор според реално изчисления товар на сградата. Американското министерство на енергетиката предупреждава, че прекалено големият климатик увеличава покупната цена, може да харчи повече и премахва по-трудно влагата заради честото включване и изключване.
Проблемът е, че мощният уред охлажда въздуха прекалено бързо. Температурата достига зададените градуси и климатикът се изключва, преди да е работил достатъчно дълго, за да отнеме влагата.
Така стаята може да е хладна, но да се усеща лепкава и задушна. При влажност над 60% се увеличава и опасността от конденз, мухъл и неприятни миризми.
Честите кратки цикли натоварват компресора и останалите компоненти. Вместо уредът да работи продължително и равномерно, той непрекъснато стартира, спира и отново се включва. Това може да ускори износването и да съкрати живота му.
При съвременните инверторни климатици проблемът е по-слабо изразен, защото те могат да намаляват мощността си, когато помещението вече е охладено. И при тях обаче прекомерното оразмеряване остава ненужно и може да попречи на равномерната работа.
Твърде слабият климатик също не е решение. Той ще работи почти без прекъсване, ще се затруднява в най-горещите дни и може изобщо да не достигне желаната температура.
Най-добрият избор е уредът да съответства възможно най-точно на конкретното помещение. За стандартна стая може да се използва ориентировъчна таблица според квадратурата, но при последен етаж, големи прозорци, лоша изолация или силно слънчево изложение е разумно да бъде направено професионално изчисление.
Така няма да плащате за мощност, която никога няма да използвате, а климатикът ще охлажда по-равномерно, ще отнема влагата по-ефективно и ще работи с по-малко натоварване.
При покупката най-голямото число върху етикета невинаги означава най-добрия избор. Истински подходящ е не най-мощният климатик, а онзи, който е правилно подбран за дома ви.
