Лия Стюарт от Сидни е свикнала със съботното си сутрешно плуване. Но един юнски ден рутината ѝ се превръща в битка за живот, когато се оказва лице в лице с огромна бяла акула с дължина около 4 метра.
34-годишната майка на едно дете е нападната край плажа Куги. Хищникът я повлича под водата и захапва бедрото и ръцете ѝ. Стюарт губи огромно количество кръв, а нараняванията са толкова тежки, че лекарите по-късно се налага да ампутират лявата ѝ ръка.
В интервю за предаването 60 Minutes на Nine Network тя разказва за секундите, в които животът ѝ буквално виси на косъм.
Малко преди нападението Стюарт тъкмо е приключила обичайното си плуване и се е отправила към брега. Тогава чува писък зад себе си.
„Чух едно момиче зад мен… пронизителен писък. Обърнах се и видях огромна перка зад нея. Беше масивна“, разказва тя.
Първоначално Стюарт дори си помислила, че може да е делфин.
„Погледнах размера ѝ и разбрах, че това не е делфин.“
Когато се обръща отново, акулата вече е съвсем близо. Тя описва лицето ѝ като „ужасяващо“, с малки черни очи и огромна уста, пълна със зъби.
В един момент разстоянието между лицето на Стюарт и това на хищника е едва 30 сантиметра.
„Гледахме се лице в лице“, спомня си тя.
И тогава, вместо да се предаде на паниката, жената решава да се бие.
„Аз действам с дясна ръка, затова си помислих: „Нека да е ляво кроше“, разказва тя.
Стюарт замахва с лявата си ръка, но акулата я захапва за предмишницата.
„Просто хвърлих лявата си ръка и тя я сграбчи за предмишницата и започна да къса, да къса кожата ми, мускула ми, всичко…“
След това хищникът започва да я дърпа под водата и захапва крака ѝ.
В този момент Стюарт си помисля, че това е краят.
„Помислих си: „Това е. Така ще умра.“ И тогава си помислих за Аугъст. Помислих си, че тя няма да има майка, че ще порасне без майка“, разказва жената през сълзи.
Мисълта за малката ѝ дъщеря ѝ дава сили да продължи. „Просто знаех, че не мога да я оставя.“
Тогава започва да удря акулата отново и отново. „В главата ми беше: „Няма да ме отнемеш от дъщеря ми“. Обърнах се и започнах да я удрям отново, отново и отново. Беше като да се биеш с динозавър.“
Ударите са като да блъскаш тухлена стена, но Стюарт не спира.
В крайна сметка един от ударите ѝ успява да накара акулата да я пусне.
„Сигурно съм я ударила наистина добре и тя ме пусна. Беше най-трудното нещо на света, но успях да се измъкна.“
Други плувци успяват да я издърпат до брега. Стюарт е откарана по спешност в болница, поставена е в медикаментозна кома и претърпява почти дузина операции.
Въпреки кошмарното преживяване тя не иска историята ѝ да бъде запомнена единствено като поредното нападение на акула.
„Не искам да ме помнят като момичето, което беше нападнато на плажа“, казва тя.
„Аз съм жената, която удари акулата в лицето.“
