Владимир Путин изглежда е избрал нова ескалация на войната вместо опит за отстъпление или компромис, а посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва може дори да е засилило убеждението му, че Вашингтон търси сделка от позиция на слабост. Това пише The Economist, позовавайки се на хора от руския политически и властови елит.
Според изданието основната причина за курса на Кремъл не е само ситуацията на фронта - Путин все повече разглежда изхода от войната като въпрос за собственото си политическо оцеляване. Посещението на Ратклиф и срещите му с ръководителите на руските служби бяха потвърдени и от Кремъл, като Владимир Путин впоследствие е бил запознат с резултатите от разговорите.
Ратклиф дошъл с послание, Путин видял слабост
Един от дългогодишните съюзници на руския президент твърди пред The Economist, че Путин вероятно е възприел самото пристигане на директора на ЦРУ като доказателство, че американската страна търси начин да договори изход от конфликта. Според източника руският президент е реагирал по подобен начин и през ноември 2021 г., когато тогавашният директор на ЦРУ Бил Бърнс пристигна в Москва, за да предупреди Кремъл срещу нахлуване в Украйна.
Този път Джон Ратклиф разговаря с директора на СВР Сергей Наришкин и шефа на ФСБ Александър Бортников. Доналд Тръмп впоследствие омаловажи значението на мисията и я определи като до голяма степен рутинна, но източници на Ройтерс потвърдиха, че по време на разговорите е бил повдигнат и въпросът за възможни руски действия срещу държава от НАТО.
Войната вече тежи и вътре в Русия
Според анализа един от все по-големите проблеми на Кремъл е постепенното разпадане на мълчаливото обществено съгласие около продължаването на войната. The Economist твърди, че доверието към телевизионната пропаганда отслабва, а сред част от по-младите руснаци в социалните мрежи все по-често се появяват призиви за прекратяване на бойните действия.
Още по-мрачни според източниците са настроенията сред част от елита. Един от събеседниците на изданието определя като основен проблем не конкретно състоянието на икономиката или липсата на решаващ пробив на фронта, а изгубеното време. Почти пет години война без окончателен резултат все по-трудно могат да бъдат представяни като бърза и успешна операция.
Друг източник описва растящото усещане сред влиятелни руски среди с метафората, че „кралят е гол“. Това не означава, че непосредствено се очаква политически срив в Москва, но според The Economist показва промяна в атмосферата около Кремъл.
Отстъплението може да изглежда по-опасно от продължаването
Изданието поставя в центъра на анализа логиката, по която функционира руската властова система - тя може да понесе огромни човешки и икономически загуби, но много по-трудно понася демонстрация на поражение или слабост.
Според човек, близък до руския елит, Путин смята, че прекратяване на войната без постигане поне на минимални цели в Донбас би могло да изложи собствената му власт на риск. Източникът твърди, че в определен момент от войната руският президент дори е казал пред близки хора, че при провал може да бъде физически ликвидиран.
Това твърдение не може да бъде независимо потвърдено и идва от анонимен източник на The Economist. То обаче е част от по-широката теза на изданието - че Кремъл разглежда войната не само като геополитически конфликт, а като изпитание за устойчивостта на самия режим.
Но и сегашната война изяжда Русия
Проблемът за Кремъл е, че продължаването на конфликта без промяна също не предлага удобен изход. Един от представителите на руския елит, цитиран от The Economist, посочва, че войната в сегашния й вид просто поглъща икономически ресурси и политически капитал.
Украинските удари срещу руския енергиен сектор вече принудиха Москва да предприема извънредни мерки. Русия например удължи ограниченията върху износа на дизел, след като поредица атаки с украински дронове засегнаха нефтопреработвателни мощности и увеличиха напрежението на вътрешния горивен пазар.
Така Кремъл се оказва между два неудобни избора - войната струва все повече, но прекратяването й без резултат би могло да бъде възприето като поражение. Именно в подобна ситуация, според The Economist, ескалацията започва да изглежда привлекателна като начин инициативата отново да бъде върната в ръцете на Москва.
Хибридната война срещу Европа може да се засили
Един от сценариите, разглеждани от западните служби, е Русия да увеличи хибридните операции и саботажите срещу държави, които подпомагат Украйна. Това може да включва атаки по логистични маршрути, инфраструктура и предприятия, свързани с производството или доставките на военно оборудване.
Опасенията не са само теоретични. НАТО съобщава за засилване на руските хибридни действия в Европа, макар Алиансът към момента да не вижда непосредствена заплаха от пряка военна атака срещу страна членка.
В Германия например властите вече подготвят реакция след предполагаемата атака с дрон и взривно устройство на летище Лайпциг/Хале. Берлин все още не е обявил официално кой стои зад операцията, но канцлерът Фридрих Мерц заяви, че отговорът се координира със съюзниците от ЕС и НАТО.
Украйна може да понесе още по-тежка въздушна кампания
В самата Украйна ескалацията може да означава разширяване на вече използваната руска тактика - масирани атаки с ракети, дронове и авиационни бомби срещу енергийни, логистични и промишлени обекти.
На 30 август руското Министерство на отбраната обяви, че започва подготовка за масирани удари по украинската енергийна инфраструктура, като представи бъдещата операция като отговор на украинските удари по руския горивно-енергиен сектор.
Само през последната седмица Украйна е била атакувана с повече от 2000 руски дрона, около 1600 управляеми авиационни бомби и 31 ракети, според данни на украинската страна, цитирани от Ройтерс.
Още 300 000-400 000 души за фронта
The Economist посочва и възможност за ново рязко увеличаване на човешкия ресурс на руската армия. Според руски източници Путин може да се опита да хвърли допълнително между 300 000 и 400 000 души във войната.
Засега няма официално потвърждение от Кремъл за подобно решение. То би означавало значително разширяване на наличните сили и опит Москва да създаде нов натиск по сухопътния фронт след години на изтощителни бойни действия.
The Economist оставя отворен въпроса какъв точно вариант ще избере Путин. Изданието очертава няколко възможности - по-тежки удари срещу Украйна, увеличаване на руските сили на фронта и разширяване на хибридните операции срещу европейските съюзници на Киев.
