„Сега е времето да започнем нова дискусия за това как можем да използваме замразените руски активи в украинска и в наша полза.“ С тези думи външният министър на Швеция Мария Малмер Стенергард даде тласък на нов опит в ЕС да бъдат използвани над 200 млрд. евро активи на Руската централна банка за подкрепа на Украйна.
Швеция, Нидерландия, Испания и Полша са сред държавите, които настояват Европейската комисия да върне въпроса на масата. Натискът идва заради нарастващите опасения, че Киев се приближава към нов сериозен недостиг на западно финансиране.
Писмо до Брюксел връща големия спор
Коалицията от държави подготвя писмо до Европейската комисия с искане отново да започне работа по вариантите руските суверенни активи да бъдат използвани за Украйна. Според „Файненшъл таймс“ авторите искат Брюксел да покаже дали съществуват други правни и технически конструкции, чрез които досегашната блокада може да бъде преодоляна.
Стенергард формулира аргумента максимално просто: „Това е честен и разумен начин да гарантираме, че Украйна може да защитава себе си, както и цяла Европа.“ Швеция настоява Европейската комисия да разгледа всеки юридически издържан вариант, но признава, че решението трябва да даде достатъчно гаранции и на Белгия.
Белгия държи ключа към руските милиарди
Именно Белгия остава голямата пречка. Огромната част от руските държавни активи в ЕС се намира в базираната в Брюксел клирингова къща „Юроклиър“. Белгийското правителство се противопостави на предишния опит за използване на самите активи, защото се опасява, че страната може да понесе огромен финансов и юридически риск, ако Русия успешно оспори решението в съд.
Миналата седмица белгийският външен министър Максим Прево отново даде ясно да се разбере, че Брюксел няма да приеме схема, при която евентуалната сметка остава само за Белгия. Той поиска гаранции, че рисковете ще бъдат споделени между европейските партньори.
Парите са замразени, печалбите вече отиват в Украйна
Тук има важна разлика. ЕС вече използва приходите, които замразените руски активи генерират, но не посяга директно върху самите над 200 млрд. евро. На 3 август Брюксел получи още 1,4 млрд. евро извънредни приходи от натрупаните лихви, а общата сума на тези приходи от началото на замразяването вече достига около 8 млрд. евро.
Тези средства подпомагат Украйна и обслужването на заемите, договорени от Г-7 и ЕС. Новото предложение отива значително по-далеч - отново поставя въпроса дали може да бъде намерен законен механизъм, при който самите руски държавни активи да бъдат използвани като финансова опора за Киев.
Киев предупреждава за дупка от 23,5 млрд. евро
Натискът не идва случайно точно сега. Володимир Зеленски предупреди, че Украйна е изправена пред недостиг на финансиране от 23,5 млрд. евро и поиска ЕС да ускори предоставянето на вече договорената помощ. През декември 2025 г. държавите от ЕС избраха заем от 90 млрд. евро, гарантиран от европейския бюджет, вместо директното използване на руските активи.
Част от европейските правителства вече смятат, че това няма да бъде достатъчно. Стенергард открито изрази недоволство, че двустранната помощ за Украйна намалява, докато все повече държави разчитат на общия европейски заем. „Това не е достатъчно. Украйна се нуждае от повече средства“, заяви тя.
Брюксел още не обещава пробив
Натискът на Швеция и останалите държави обаче не означава, че решението вече е близо. Високопоставен представител на ЕС заяви пред „Юрактив“, че възраженията на няколко държави не са се променили и засега няма нова правна конструкция, която да е премахнала старите опасения.
Следващият важен политически момент ще бъде срещата на външните министри от ЕС на 1 септември в Ирландия. Дотогава Европейската комисия ще бъде под нов натиск да отговори има ли реален път към руските над 200 млрд. евро, или Европа ще продължи да използва единствено приходите, които те генерират.
