Полша и Литва потвърдиха, че участват в разговори за по-голяма роля в ядреното възпиране на НАТО. Това е тема, която може да промени чувствително баланса по източния фланг на Алианса. Двете държави са на една ръка разстояние от Русия и гледат на ядрената защита като на все по-важен елемент от сигурността си след войната срещу Украйна.
Варшава и Вилнюс не обявяват планове за разполагане на ядрени оръжия на своя територия, но потвърждават, че разговорите вече текат. Информацията беше съобщена от Асошиейтед прес на фона на данни, че САЩ е отворена към разширяване на ядрената инфраструктура в Европа.
Разговори за ядрен щит без официално разполагане на оръжия
Полският заместник-министър на отбраната Павел Залевски заяви, че Варшава обсъжда как да „създаде по-добри условия за ядрено възпиране“. Той обаче подчерта, че Полша няма планове да разполага ядрени оръжия на своя територия. По думите му подобно решение би било „изключително сериозен въпрос“ със значителни политически последици.
Литовският министър на отбраната Робертас Каунас също потвърди, че се водят поверителни разговори. Той заяви, че Литва „не стои настрана“, с което даде ясен сигнал, че балтийската държава иска да бъде част от обсъждането на бъдещата архитектура на ядреното възпиране в НАТО.
Двете позиции са внимателно формулирани. От една страна, Полша и Литва не искат да обявят стъпка, която би изглеждала като директно разполагане на американски ядрени оръжия до границите на Русия. От друга - и двете държави ясно показват, че вече не приемат ядрената тема като далечен въпрос, запазен само за старите членки на Алианса.
САЩ държи отворена вратата за нова ядрена инфраструктура
Изявленията от Варшава и Вилнюс идват след публикация във в. „Файненшъл таймс“, според която САЩ е отворена към възможността да разположи елементи от ядрената си инфраструктура в нови европейски държави. Това би означавало разширяване отвъд шестте страни, за които в момента се смята, че на тяхна територия има американски ядрени оръжия.
Според изданието Полша и балтийските държави проявяват интерес към бази за самолети, способни да носят както конвенционални оръжия, така и оръжия с ядрени бойни глави. Това не е същото като физическо разполагане на ядрени бомби, но би приближило част от ядрената инфраструктура на НАТО до източния фланг.
Пентагонът отказа коментар, отбелязва Асошиейтед прес. Мълчанието на американското военно ведомство допълнително подчертава чувствителността на темата, защото всяка официална дума по подобен въпрос може да бъде прочетена като сигнал към Москва, съюзниците и държавите кандидатки за по-голяма роля в системата.
Как работи ядреното споделяне в НАТО
САЩ държат ядрени оръжия в няколко европейски държави от десетилетия като част от гаранциите си към НАТО. Програмата за ядрено споделяне включва американски оръжия в Белгия, Германия, Италия, Нидерландия, Турция и Великобритания, но контролът върху тях остава изцяло в ръцете на Вашингтон.
Точно тази особеност е важна за разбирането на сегашния дебат. Държавите, участващи в системата, не „придобиват“ собствено ядрено оръжие в класическия смисъл. Те могат да имат инфраструктура, самолети, обучение и роля в планирането, но крайната власт върху американските ядрени боеприпаси остава на САЩ.
НАТО уточнява, че работата по адаптиране на ядрената стратегия продължава от години и не е свързана с промени в американското конвенционално присъствие. Войната на Русия срещу Украйна обаче даде нова тежест на този разговор, особено за държавите, които се намират най-близо до руските граници.
Компромисен вариант за източния фланг
Полша проявява интерес към участие в ядреното споделяне още от 2022 г., но сегашното правителство говори по-предпазливо. Вместо директно разполагане на ядрени оръжия, Варшава поставя акцент върху „по-голяма роля“ в системата за възпиране.
Анализаторът по въпросите на ядреното възпиране Артур Кацпшик от Полския институт за международни отношения във Варшава обяснява защо темата е толкова деликатна. „САЩ многократно са давали да се разбере, че разполагането на ядрени оръжия в източните страни членки на НАТО би било твърде провокативно за Русия“, коментира той.
Според него е възможен междинен модел. „Възможно е да се намери компромисен вариант, който би могъл да се нарече „олекотено споделяне на ядрени оръжия“. При него например полски самолети биха могли да бъдат сертифицирани за пренос на американски ядрени оръжия, без самите оръжия да се разполагат физически в Полша“, казва Кацпшик. По думите му такива самолети от източния фланг биха могли да служат като резервен вариант, ако германски или нидерландски самолети бъдат унищожени, преди да използват въпросния ядрен арсенал.
Френската линия и срещата на НАТО в Брюксел
По-рано тази година Полша се присъедини и към френската инициатива за координация на ядреното възпиране в Европа. Тя допълва американската система, но има различен характер, според Кацпшик.
Към тази инициатива интерес проявяват Великобритания, Германия, Нидерландия, Белгия, Гърция, Швеция, Дания и Норвегия. Тя позволява временно разполагане на френски ядрени самолети в други държави и участие в учения, без да копира изцяло американския модел на ядрено споделяне.
Темата за ядреното възпиране ще бъде обсъдена на срещата на НАТО в Брюксел на 18 юни, заяви полският министър на отбраната. Така въпросът дали източният фланг ще получи по-видима ядрена роля влиза директно в дневния ред на Алианса - в момент, когато Полша и Литва настояват, че близостта до Русия вече изисква не само конвенционална защита, но и по-силно участие в най-чувствителната система за възпиране на НАТО.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
