Всички погледи на срещата на върха на НАТО в Анкара тази седмица ще бъдат насочени към Доналд Тръмп. Завръщането му в Белия дом превърна всеки форум на Алианса в тест за нервите на европейските съюзници, а сега изпитанието е още по-тежко - напрежение заради войната срещу Иран, спор за разходите за отбрана, застой около Украйна и въпросът докъде стига американската готовност да пази Европа. Генералният секретар Марк Рюте, когото някои вече наричат „укротителя на Тръмп“, ще трябва да покаже дали месеците му на дипломатическо ухажване на Вашингтон са дали резултат.
Тръмп влиза в залата като главен съдия
Анкара посреща лидерите на 32-те държави от НАТО на 7 и 8 юли, а американският президент пристига с ясна линия - Европа трябва да поеме по-голяма част от собствената си защита. Ройтерс обобщава, че форумът ще бъде доминиран от натиска на Вашингтон за повече европейска отговорност, прегледа на американското военно присъствие на континента и новия цикъл на превъоръжаване на Алианса.
Само дни преди срещата Тръмп отново разкритикува европейските държави от НАТО и нарече „абсурдни“ сравнително малките им отбранителни бюджети. Това не е нова атака, но сега тя звучи по-остро, защото е обвързана с конкретни решения - какво ще правят съюзниците за Иран, колко бързо ще увеличат производството на оръжия и дали могат да докажат, че вече не разчитат безусловно на американския чадър.
Марк Рюте ще се опита да превърне тази критика в политическа победа. Неговата задача е да покаже на Тръмп, че натискът от Вашингтон е произвел резултат, а не само раздразнение. На среща в Белия дом миналия месец Рюте представи данни за над 1 трилион долара допълнителни разходи за отбрана от европейските съюзници и Канада.
Иран остана раната между Вашингтон и Европа
Най-опасният политически фон е войната срещу Иран. Тръмп, министърът на отбраната Пийт Хегсет и държавният секретар Марко Рубио неколкократно изразиха разочарование от нежеланието на част от европейските съюзници да подкрепят американската военна кампания. Във Вашингтон това се възприема като липса на лоялност. В Европа - като отказ да се подпише празен чек за операция, започнала без достатъчно предупреждение и координация.
Именно тук Рюте трябва да гаси най-трудния пожар. Американската атака срещу Иран, започнала на 28 февруари съвместно с Израел, беше посрещната в много европейски столици като рискована и икономически разрушителна офанзива. Част от съюзниците смятат, че тя не попада в класическата логика на НАТО като отбранителен съюз.
Тръмп не скри раздразнението си и от конкретни държави. В Овалния кабинет той нарече Рюте „страхотен човек“ и му отдаде заслуга за сплотяването на Алианса, но едновременно с това нападна съюзници като Испания, отказала достъп до свои военни бази за американски операции в Иран. Хегсет стигна още по-далеч, като определи европейската позиция като „срамна“ и обяви, че САЩ ще преразгледат цялостното си военно присъствие и разположение на силите в Европа.
Морският компромис през Ормуз
За да изгладят разлома, съюзниците обсъждат военноморска мисия за сигурно преминаване през Ормузкия проток след прекратяване на бойните действия. Идеята е мисията да бъде водена от Великобритания и Франция, а Рюте я насърчава като начин Европа да покаже, че не стои встрани, без да се превръща в безусловен участник в американската война.
Този компромис обаче също буксува. Част от държавите настояват първо да има яснота около преговорите между САЩ и Иран за трайно споразумение. Германия например поставя като условие разполагането на миночистачи и други кораби в протока да бъде обвързано с политическа рамка, а не просто с очакване бойните действия някога да спрат.
Германският министър на отбраната Борис Писториус вече предупреди, че двата германски военноморски съда, изпратени в Джибути, няма да чакат безкрайно. „Те няма да чакат вечно“, подчерта той. Това е дипломатичен начин да се каже, че Европа не иска да бъде въвлечена в операция, чиято цел и край още не са достатъчно ясни.
Голямата сметка за отбрана
Другият централен въпрос в Анкара е парите. Откакто Тръмп се върна в Белия дом, натискът върху Европа да харчи повече за отбрана стана постоянна линия на американската политика. На миналогодишната среща на върха в Хага съюзниците поеха ангажимент за общо 5% от БВП за отбрана и свързани с нея инвестиции до 2035 г. - 3,5% за основни военни разходи и още 1,5% за инфраструктура, киберсигурност, устойчивост и индустриален капацитет, припомня НАТО.
Сега Алиансът се готви да публикува нови данни за отбранителните разходи преди началото на форума. Целта е очевидна - да се покаже на Тръмп, че постоянният му натиск не е бил напразен. Европейските лидери ще се опитат да докажат, че не са забравили обещанието от Хага и че увеличението вече се превръща в реални бюджети, поръчки и нови способности.
Анкара ще бъде и пазар на оръжие. Представители на военната индустрия ще пристигнат във форум, на който обещанията за повече разходи трябва да се превърнат в договори за ракети, дронове, боеприпаси, противовъздушна отбрана и техника. Анализ на Атлантическия съвет отбелязва, че срещата ще даде възможност на Турция да покаже своя отбранителен сектор, а очакванията са за нови договори за десетки милиарди долари.
Украйна отново ще търси гаранции
Войната в Украйна ще бъде третият голям тест. Володимир Зеленски се очаква да присъства като наблюдател и отново ще настоява за повече помощ за Киев. Украйна постигна успехи с удари по руска нефтена инфраструктура и военни обекти далеч от фронта, но Русия все още окупира близо една пета от украинската територия повече от четири години след началото на войната.
Преговорите за прекратяване на конфликта с посредничеството на САЩ остават почти блокирани. Затова срещата в Анкара ще бъде възможност европейските съюзници да потвърдят подкрепата си за Украйна и да обещаят нова военна помощ за милиарди евро. Според Ройтерс на форума се очаква да бъде заявена помощ за Украйна за 2026 г., включително военно обучение и оборудване, без да се включват преки американски вноски.
Очаква се всички държави от НАТО, включително САЩ, отново да определят Русия като „дългосрочна заплаха“ за евроатлантическата сигурност. Това ще повтори формулировката от миналата година, но в Анкара тя ще звучи в по-сложна среда - с по-предпазлив Вашингтон, по-нервна Европа и Украйна, която все по-настойчиво иска не само обещания, а гаранции.
Двустранните срещи могат да станат новини сами по себе си
Срещата на върха ще бъде важна не само заради официалните заседания. Двустранните разговори могат да произведат отделни политически трусове. Джорджа Мелони ще има среща с Тръмп за първи път, след като американският президент я обвини, че на последната среща на Г-7 се е „молила“ за снимка с него - твърдение, което италианската премиерка категорично отрече.
Напрежение може да има и между Доналд Туск и Зеленски. Украинският президент предизвика гневни реакции в Полша с решението военно подразделение да бъде кръстено на името на нелегални бойци от Втората световна война, отговорни за кланета над десетки хиляди поляци и евреи на територията на днешна Западна Украйна.
Въпреки това Туск обеща, че Полша ще продължи да подкрепя Украйна. Посланието му е, че историческите емоции не трябва да пречат на Европа да се противопоставя на Русия. Това вероятно ще бъде и общият подход на много европейски лидери към Тръмп - да преглътнат обидите, да избягват публичен сблъсък и да пазят стратегическата цел.
Ердоган показва сила у дома и навън
Всичко това се случва в Турция, където президентът Реджеп Тайип Ердоган използва форума и като сцена за вътрешна демонстрация на контрол. В дните преди срещата властите засилиха мерките за сигурност, забраниха демонстрации и ограничиха достъпа до зоната на форума, като Асошиейтед прес съобщи за хиляди полицаи, блокади и широки ограничения в Анкара.
Форумът идва на фона на нови критики към Ердоган за натиск върху опозицията, масови задържания и ограничения за независими медии. „Таймс“ отбелязва, че турският президент използва геополитическото значение на страната си - Черно море, Близкия изток, отношенията с Русия и Украйна, както и втората по големина армия в НАТО - за да увеличи тежестта си в един по-несигурен Алианс.
Тръмп не крие, че Ердоган е една от причините да отиде в Анкара въпреки недоволството си от много европейски съюзници. Турският президент ще отвори вратите на огромния президентски комплекс „Бештепе“ за вечерен прием, в който протоколът ще бъде също толкова важен, колкото и политиката.
Анкара ще покаже дали НАТО още може да говори с един глас
Големият въпрос не е дали срещата ще завърши с декларация. Такава почти сигурно ще има. Големият въпрос е дали зад думите ще остане реално единство. НАТО влиза в Анкара със съюзници, които се страхуват от Русия, спорят за Иран, нервничат от Тръмп и бързат да превъоръжат Европа, докато американското търпение намалява.
Рюте ще се опита да продаде на Тръмп една проста формула - Европа вече плаща повече, Алиансът става по-силен, а Вашингтон не губи, а печели от НАТО. Тръмп ще иска доказателства, не комплименти. Зеленски ще иска оръжия, не само политическа солидарност. Ердоган ще иска да покаже, че без Турция няма големи решения.
Така срещата в Анкара се превръща в нещо повече от поредния натовски форум. Тя е проверка дали Алиансът може да остане единен, когато най-силният му член гледа на съюзниците като на длъжници, Европа се опитва да навакса десетилетия пропуски, а войните около нея вече не чакат дипломатическия комфорт на стария ред.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
