Руснаците масово се връщат към парите в брой, след като честите прекъсвания на мобилния интернет започнаха да блокират плащанията с карти. От началото на 2026 г. кешът в обращение е нараснал с 1,56 трлн. рубли, или около 20 млрд. долара - най-големият скок извън пандемичния период, съобщи Би Би Си, позовавайки се на данни на руската централна банка.
За гражданите банкнотите се превръщат в застраховка срещу поредното спиране на мрежата, а за част от бизнеса - в начин да укрива обороти и да плаща по-малко данъци. Промяната идва в момент, когато бюджетният дефицит расте, а Кремъл търси все повече пари за войната в Украйна.
Дроновете върнаха банкнотите
Руските власти многократно ограничават мобилния интернет в Москва и други части на страната с обяснението, че така противодействат на украинските атаки с дронове. Спиранията обаче засягат банки, магазини, таксита, банкомати и други услуги, които зависят от мобилната мрежа.
„Наличието на пари в брой ми дава чувство за контрол и сигурност. Ако възникне извънредна ситуация и мрежата спре, пак ще мога да купя най-необходимото“, разказва пред Би Би Си жена от Москва, пожелала анонимност.
Руската централна банка вече призна, че търсенето на кеш е свързано както с интернет прекъсванията, така и с желанието на хората да разполагат с платежно средство, което не зависи от дигиталната инфраструктура.
Паниката вече има история
Подобно рязко търсене на банкноти беше отчетено през септември 2022 г., когато Владимир Путин обяви частична мобилизация, както и по време на краткия бунт на наемническата група „Вагнер“ през юни 2023 г.
Новата вълна обаче не е предизвикана от един конкретен политически шок. Тя идва от продължителните прекъсвания на мрежата, затягането на финансовия контрол и страха, че електронните плащания могат да се окажат недостъпни точно когато са най-необходими.
Бизнесът бяга към сивата зона
Аптеки, ресторанти, салони за красота и малки магазини все по-често насочват клиентите към плащане в брой. При кешовите сделки част от оборота може да остане извън счетоводството, което затруднява събирането на данъци.
Натискът върху малките предприятия нарасна, след като ставката на ДДС беше увеличена от 20 на 22 на сто, а прагът, над който фирмите трябва да го плащат, беше значително намален. По-високите разходи, слабеещото търсене и сложната отчетност вече тласкат някои компании към съкращения или затваряне.
Войната отваря все по-голяма дупка
Връщането към кеша идва в неудобен момент за руската държава. Бюджетният дефицит за първото полугодие на 2026 г. достигна 5,73 трлн. рубли, а според оценки може да надхвърли първоначалния план с повече от 1 трлн. рубли.
Икономическото министерство намали прогнозата си за растежа на руския брутен вътрешен продукт през 2026 г. от 1,3 на едва 0,4 на сто. Това поставя страната на път към най-слабото й представяне от 2022 г. насам, след като високите лихви, данъчният натиск и военните разходи започнаха да задушават гражданската икономика.
Така кешът се превръща едновременно в убежище за населението и в нов проблем за Кремъл. Колкото повече рубли излизат от банковата система и потъват в нерегистрирани сделки, толкова по-трудно става за държавата да събере средствата, от които се нуждае.
