Звуците на класическата персийска музика някога изпълваха стаите на музикалната академия „Хониак“ в Техеран — нежното дрънчене на ситар, кристалният звън на сантура.
Това беше гордостта и радостта на иранския музикант Хамидреза Афариде, който отвори училището преди две години заедно със съпругата си Шейда Ебадатдуст. Двамата вложили сърцето и средствата си, за да създадат място, което се усеща като рай за техните 250 ученици — от малки деца до възрастни хора.
Сега, казва той, всичко е „заличено“.
Израелски въздушен удар е поразил сградата, в която се е намирало музикалното им училище, заедно с още няколко обекта, включително родилен център, на 23 март. Сградата се е намирала в източната част на иранската столица, на по-малко от два километра от военновъздушна база, съобщава днес в голяма статия CNN.
По това време в музикалния център не е имало никого — Афариде и Ебадатдуст затворили училището малко след като САЩ и Израел започнали съвместната си атака срещу Иран, за да предпазят учениците и персонала от непрекъснатите бомбардировки. Но разрушението нанася дълбока рана на двойката, посветила живота си на радостта от музиката. И отразява опустошителния ефект на войната върху цивилните — загубата на нормалност, сигурност, поминък и страст, далеч отвъд сухата статистика на нарастващия брой жертви.
„Цялото имущество и всички активи, които със съпругата ми изградихме за 15 години усилен труд, бяха унищожени за една нощ — напълно заличени, без да остане нищо“, казва Афариде.
Първият знак за бедата дошъл, когато алармената система на училището започнала да вие малко след изгрев.
Афариде и Ебадатдуст — която също е музикант — помислили, че някой се опитва да проникне, и веднага се отправили натам. Колкото повече се приближавали, толкова по-ясно ставало, че ситуацията е много по-сериозна.
„Видяхме гъст дим и мъгла в небето“, разказва той. „Беше толкова плътно, че не виждахме нищо пред нас и дори не можехме да шофираме нормално към института.“
Двамата чакали с часове навън, докато иранските власти приключат спасителните операции и им позволят да влязат. Училището им се намирало на четвъртия етаж и „с всяко ниво, което изкачвахме, разрушенията ставаха все по-тежки — стълбите се срутваха под краката ни“, казва той.
Когато най-сетне стигнали до помещението си, ги посрещнали руини. Ударът бил изпочупил прозорците и сринал външната стена, а вътре всичко, което обичали, било превърнато в пепел и отломки.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
