10 неща от сесията в Ню Йорк показват новото политическо лице на планетата
Септември дойде с хладен дипломатически вятър в Ню Йорк, но залите на ООН се оказаха по-горещи от всякога.
Годишната сесия беше поредното доказателство, че световният политически театър се е пренаредил из основи и за разлика от миналата година, когато някои процеси все още бяха в зародиш, днес картите са свалени на масата.
Драматичната разлика показа и друго. Ако миналия септември светът все още се опитваше да спазва старите правила на благоприличието в глобалната къща, днес тя се тресе из основи.
Наемателите в нея брутално пазят местата си, докато пренареждат мебелите. Едни нервно излизат от стаите, когато някой ги обиди, други - затиснати в ъгъла от скандалите, отчаяно търсят съюзници по кьошетата. Трети пък изобщо не се интересуват от семейните войни и просто си въртят печеливш бизнес.
Тази сесия на ООН не роди голям общ мир, но официално узакони една нова, много по-прагматична реалност. Ето ТОП 10 на знаците от Ню Йорк, които показват новото политическо лице на света.
1. Доналд Тръмп: Новият абсолютен господар
Ако миналата година мнозина в кулоарите подхождаха с ирония, въртяха очи на предизборните му лозунги и се шегуваха на случката със спрения ескалатор и угасналия екран, днес никой в Ню Йорк не смее нито открито да противоречи на Тръмп, нито да заговорничи срещу него в кулоарите.
Американският президент влезе в ООН с осанката на човека, който държи всички ключове за глобалните конфликти, а оттам нататък - всичко се завъртя около него.
В речта си Тръмп директно постави ултиматуми - от Куба, наричайки властта най-проваления режим, до Иран, ясно демонстрирайки, че неговият стил „сделка или унищожение“, не е само закана.
Световните лидери се нареждаха на опашка за двустранни срещи с него, за да разберат бъдещето си. А когато него го нямаше, приближените му даваха ясни жестове - не станаха на крака след края на последното слово на Гутериш като шеф на ООН, не ръкопляскаха на речта на бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва.
2. Ердоган, ненадминатият барометър на баланса
Турският президент пристигна в Ню Йорк с препълнена програма и огромно самочувствие. Доказа се отново като ненадминат майстор на дипломатическия баланс. Обра овациите на ислямския свят и Глобалния юг, като нарече Газа „най-нехуманния концентрационен лагер на нашето време“, което принуди израелската делегация демонстративно да напусне залата.
А после, ден по-късно, зад затворените врати, докато уверяваше Володимир Зеленски, че ще направи всичко, за да даде платформа за преговорите с Украйна, му скръцна със зъби да престане с атаките по кораби в Черно море. Припомни му, че мирът изисква тежки компромиси и съобразяване с реалностите на терена.
3. Стратегическото отсъствие на Китай
Пекин избра тактиката на стратегическото отсъствие от голямата трибуна в Ню Йорк. Си Цзинпин не отиде край Ист Ривър, но целият фокус на китайската дипломация бе насочен към Вашингтон, където започнаха решителните двустранни преговори с Тръмп.
Така, Китай показа, че за него Общото събрание на ООН е просто шумна трибуна за декларации, докато истинската геополитическа съдба на века се решава в директните разговори на четири очи между двете свръхсили.
4. Залезът на Макрон и изгревът на Бърнам
Европа демонстрира тежка вътрешна умора. Френският президент Еманюел Макрон направи емоционално политическо сбогуване със световната сцена – отиде пеша до сградата на ООН, хвърли стрелички по Тръмп с речта си и накрая се отдаде на холивудски разговори.
Още по-красноречиво беше отсъствието на германския канцлер Фридрих Мерц, който отмени визитата си в последния момент заради катастрофалните вътрешнополитически загуби на регионалните избори в Германия.
Но докато моторът на Европа – Франция и Германия, изглеждаше изгаснал в Ню Йорк, новият британски премиер Анди Бърнам, известен като „Краля на Севера“, изгря като новия силен човек на Европа за разговори с Белия дом.
Проведе ключова среща с Доналд Тръмп и се очерта като прагматичния мост между Стария континент и американската администрация. Знаково беше изказването му, че Великобритания ще създаде технологичен център срещу дезинформацията.
5. Европейският вектор Р4М
Европа продължава да е в периферията на големите конфликти, търсейки път към Южна Америка и Африка. Новината, която произведе Урсула фон дер Лайен, бе създаване на дипломатически щит - международния алианс P4M (Партньори за мултилатерализъм), в който освен Канада, попадат Бразилия, която заяви, че Глобалният юг няма да бъде въвличан в чужди геополитически лагери и ще преследва единствено собствения си икономически интерес, както и Кения – най-прозападната африканска държава.
6. Триумфът на Средния коридор
Големите азиатски лидери, между които и Нарендра Моди, се отказаха от участие в сесията, а Южна Корея се запомни с неочакван призив към Тръмп - да намали санкциите срещу Пхенян, за да спре спешната ядрена програма на Северна Корея.
Докато обаче азиатските лидери отсъстваха, тихата дипломация на делегациите им постигна огромни сделки. Големите победители бяха страните от Средния коридор.
Въпреки че Илхам Алиев не присъства лично, азербайджанската делегация направи маратон от икономически срещи. Казахстан обра овациите с финализирането на проекта за новия подводен кабел, а Узбекистан удиви всички, премествайки фокуса от войните към екологичната катастрофа, показвайки нагледно как спасява Аралско море.
7. Новата реалност за Украйна и Русия
Времето, в което години наред руският дипломат номер едно Сергей Лавров караше световните лидери да отвръщат глава от него в кулоарите и да се надпреварват да стискат ръцете на Володимир Зеленски, официално приключи.
Въпреки че 51 държави, малко повече от миналата година, приеха антируска декларация, настояваща за пълно и безусловно примирие, тя остана само на хартия.
Докато Тръмп приемаше Зеленски, Сергей Лавров прекара близо час зад затворени врати с държавния секретар на САЩ Марко Рубио.
После, пред Съвета за сигурност, Лавров отсече, че Русия няма да приеме никаква пауза на фронта, защото Западът ще я използва за превъоръжаване на Киев. Така, мирът официално се сви до тактически пазарлък за енергетика и зърно, но зад кулисите ситуацията остава друга.
Преговорите на Джаред Кушнер и Стив Уиткоф продължават да вървят с пълна сила с хората на Зеленски в Ню Йорк, а Лавров вече лети към Москва, за да занесе на Путин чаканата покана за Г20 - щедрият подарък от Тръмп, който предполага развръзка за войната преди зимата.
8. Двете лица на Иран
Иран също разигра класически двоен сценарий в Ню Йорк. Пред камерите Техеран бълваше официални закани за военна мощ, докато зад кулисите водеше трескави тайни преговори със САЩ с една-единствена цел - да се избегне тоталното икономическо и военно унищожение, с което Тръмп ги заплаши от трибуната.
В същото време арабските държави от Персийския залив проведоха ключови срещи, на които без много шум вече договарят инвестициите и разпределението на зоните на влияние в Близкия изток за „деня след края“ на голямата война, която носи търговски хаос и милиардни финансови загуби.
9. AI срещу SI
Сесията на ООН показа новият голям разлом на бъдещето - технологичното разделение вече е по-опасно от ядреното. В Ню Йорк се сблъскаха две напълно противоположни концепции за бъдещето на технологиите.
От едната страна е искането на ООН и европейските лидери за глобален надзор и строги регулации на Изкуствения интелект (AI). От другата страна Тръмп категорично отсече, че подобни регулации са „загуба на суверенна интелигентност (SI)“.
Конфронтацията тепърва ще се разгаря, но неговата философия е ясна: „Който спечели битката за AI, той печели всичко“, затова и САЩ едва ли ще спират технологиите си заради международни комисии.
10. Дипломация на избягването
Официалните приеми, някога място за неофициално сближаване, тази година бяха по-напрегнати от минно поле. Показаха нищо повече от тотален триумф на дипломацията на избягването.
Протоколът на ООН извърши логистични чудеса, за да предотврати физически засичания на Русия и Украйна, Турция и Израел, Иран и САЩ.
Световните лидери буквално се дебнеха, за да не се засекат пред обективите на медиите, които от своя страна показаха, че колкото и да твърдят, че няма да отразяват Тръмп, без него не могат да генерират никакъв рейтинг.
Парадоксално, дипломацията на избягването не се отдаде на Дания. Докато се говореше за принципи, тихомълком бе обявена историческата сделка между САЩ, Дания и Гренландия, която разширява американското военно присъствие в Арктика и дава ясен знак, че докато ООН дебатира, истинското преразпределение на ресурсите и териториите в света върви с пълна сила.
Къщата, от която никой не бяга
Колкото и да е неефективна и овехтяла, къщата на ООН остава единствената споделена площадка на планетата ни. Единственият мегдан, на който целият свят се събира на едно място.
Ако не, за да решава световните проблеми, които отдавна се решават другаде, то поне за да си свири часовниците с новия абсолютен господар - Доналд Тръмп.
Той диктува правилата на обитаване на планетата и от неговото благоволение и от прагматичния му пазарлък с останалите големи сили зависи не само кой занапред ще е държи ключовете й - новият генерален секретар на ООН, но и какво ще е нейното бъдеще.
В тази несъвършена ООН, едни от страните ще продължат да искат промяна в Съвета за сигурност, други - ще намаляват финансирането, трети – ще заобикалят организацията при решаването на ключови въпроси.
Със сигурност, ще продължат да се дебнат по коридорите, да си крещят от трибуната, да си измиват ръцете с декларации, но ще стоят вътре.
Защото навън, извън стените на ООН, бурята вече е глобална и никой не иска да остане сам във виелицата. Особено когато тя стане дигитална.
