Франция трябва да прекрати пряката финансова помощ за Украйна, но може да продължи да обучава украински военни и да предоставя материална и военна подкрепа. Това заяви Марин льо Пен, кандидатът на „Национален сбор“ за президентските избори през 2027 г., в позиция, която незабавно предизвика остър политически спор в Париж.
Льо Пен обоснова предложението си със състоянието на френските публични финанси, докато основният й опонент по темата Габриел Атал предупреди, че прекратяването на помощта би имало последици за европейската сигурност. Позицията на Льо Пен идва в момент, когато външната политика и войната в Украйна все по-ясно навлизат в предизборния дебат във Франция.
Вече нямаме средства за това
„Франция вече не е в състояние да предоставя финансова помощ на Украйна. Съжаляваме, но вече нямаме средства за това“, заяви Льо Пен, цитирана от Бе Еф Ем Ти Ви.
Тя направи важно разграничение - позицията й не означава прекратяване на всякакъв вид подкрепа за Киев. „Можем да продължим да обучаваме техните войници, да обучаваме военното им ръководство, можем да им предоставяме материална, особено военна, помощ, но вече не можем да предоставяме финансова помощ на Украйна“, каза Льо Пен.
Сходна линия през последните седмици застъпват и други представители на „Национален сбор“. Партията поставя под въпрос продължаването на прякото финансиране, без да предлага пълно прекратяване на военната и техническата помощ.
Френските финанси в центъра на аргумента
Льо Пен обвърза позицията си със състоянието на бюджета и заяви, че Франция се намира в „абсурдно финансово положение“. Тя отправи критики към икономическата политика на президента Еманюел Макрон и посочи, че бюджетните ограничения принуждават Париж да преосмисля разходи, които по-рано е можел да си позволи.
Официалните данни действително показват сериозно напрежение във френските публични финанси. Според Главната дирекция на френското Министерство на икономиката и финансите бюджетният дефицит през 2025 г. е достигнал 5,1% от БВП, а държавният дълг - 115,7% от БВП. Самото министерство определя положението като влошено и посочва необходимостта от значителни усилия за бюджетна консолидация.
Правителството вече предприе допълнителни мерки за ограничаване на разходите през 2026 г., включително 1,3 млрд. евро анулирани или замразени бюджетни кредити след нови разходи, свързани с международни и климатични кризи.
Франция остава важен партньор на Киев
Досегашната френска политика включва военна, финансова и хуманитарна подкрепа за Украйна. По официални данни Париж е предоставил военна помощ за 1,7 млрд. евро през 2022 г. и 2,1 млрд. евро през 2023 г., като впоследствие подкрепата е продължила в рамките на двустранните и европейските механизми.
Само хуманитарната помощ на Франция от началото на пълномащабната война до 1 юли 2026 г. надхвърля 471 млн. евро. Средствата са насочвани към международни организации, неправителствени организации и директна помощ за украинското население.
По-голямата рамка е европейска. Франция участва и в общите механизми на ЕС, чрез които Съюзът и държавите членки са предоставили над 200 млрд. евро подкрепа на Украйна от началото на войната. За 2026 и 2027 г. ЕС създаде и нов заем от 90 млрд. евро, от които приблизително 60 млрд. евро са предназначени за отбрана, а около 30 млрд. евро - за функционирането на украинската държава.
Габриел Атал: Украйна е нашият щит
Позицията на Льо Пен предизвика незабавна реакция от Габриел Атал, бивш премиер и кандидат на „Ренесанс“ за президентските избори през 2027 г.
Той заяви, че планът на Льо Пен означава „да пожертваме сигурността си и да предадем Украйна и Европа на Путин на сребърен поднос“.
„Украйна е нашият щит. Да я изоставим означава да си нарисуваме мишена на гърба. Русия не чака нищо друго“, заяви Атал.
Това е противоположният прочит на въпроса - че помощта за Киев не е само разход за украинската държава, а инвестиция във френската и европейската сигурност. Така спорът вече излиза извън обичайния дебат за размера на помощта и се превръща в спор за бъдещата роля на Франция в европейската архитектура за сигурност.
Украйна влиза в президентската кампания
Темата придобива особена политическа тежест, защото Франция се насочва към президентски избори през 2027 г. През последните седмици външната политика, отношението към Русия и подкрепата за Киев все по-често се използват от кандидатите, за да очертаят различията помежду си.
Самата позиция на Льо Пен също е по-нюансирана от тезата за пълно прекратяване на помощта. Тя предлага спиране на финансовите трансфери, но изрично допуска продължаване на обучението на украински военнослужещи и предоставянето на военно оборудване.
Така един от големите въпроси пред френските избиратели постепенно се очертава - докъде трябва да стига финансовият ангажимент на Париж към Киев в момент, когато самата Франция е изправена пред тежка задача да намали бюджетния си дефицит и дълг. Отговорът на този въпрос все по-видимо ще бъде част не само от френската бюджетна политика, но и от спора за бъдещата стратегия на Европа към войната в Украйна.
