Ерин Брокович - американската активистка, чието име се превърна в символ на битката срещу корпоративното замърсяване, насочи вниманието си към нова индустрия - центровете за данни, които захранват облачните услуги и все по-бързото развитие на изкуствения интелект. Тя стартира гражданска платформа и интерактивна карта, която проследява проекти за такива центрове в САЩ, докато местни общности все по-често предупреждават за натиск върху водата, електричеството, здравето, шума и околната среда.
Проектът се появява в момент, в който строителството на AI инфраструктура се ускорява с подкрепата на администрацията на Доналд Тръмп, но съпротивата срещу него расте както сред жители, така и сред местни власти. „Обществото не трябва да научава последно“, предупреждава Брокович на сайта на инициативата си.
Жената, която превърна замърсената вода в национален скандал
Брокович става известна в началото на 90-те години, когато като самоука юридическа асистентка помага да бъде разкрит скандалът със замърсената вода в Хинкли, Калифорния. Тогава енергийният гигант Pacific Gas and Electric Company е обвинен, че е отровил местното водоснабдяване, а последвалото колективно дело приключва със споразумение за 333 млн. долара в полза на ищците.
Историята й по-късно е пренесена на големия екран от режисьора Стивън Содърбърг във филма „Ерин Брокович“, за който Джулия Робъртс печели „Оскар“ за най-добра актриса през 2001 г. Оттогава Брокович изгражда кариера като една от най-разпознаваемите фигури в САЩ в борбите срещу замърсяване, корпоративна безотговорност и пренебрегнати граждански сигнали.
Новата битка - центровете за данни
Сега 65-годишната активистка насочва усилията си към огромните сгради, пълни със сървъри, микрочипове и охладителни системи, които поддържат облачни мрежи, онлайн услуги и инфраструктурата на изкуствения интелект. На сайта brockovichdatacenter.com тя описва разрастването им като надпревара, която се развива „град по град“ в цяла Америка.
„На някои места центровете за данни са добре дошли. На други те се забавят, оспорват или изоставят изцяло“, пише Брокович. По думите й картата показва реалния отпечатък от тази надпревара - къде има растеж, къде има конфликт и къде несигурността вече е видима.
„Гледам как вие, общностите, се появявате и говорите“, заявява тя в послание към хората, които подават сигнали, следят проектите и се противопоставят на непрозрачни решения.
Карта на тревогата в 49 щата
Платформата събира информация от граждански сигнали, медийни публикации и публични данни за центрове за данни, които вече работят, строят се или са планирани. Според сайта картата е изградена на базата на над 2700 сигнала от 49 щата, като най-много са подадени от Тексас - повече от 600. Пенсилвания е следваща с малко под 200 сигнала.
В друга част от платформата засега са отбелязани само няколко десетки конкретни проекта - далеч под броя на стотиците центрове, които според оценки се подготвят или изграждат в САЩ. Инициативата кани потребителите да допълват и актуализират базата данни, така че картата да се превърне в инструмент за граждански контрол.
Сайтът не настоява за пълна забрана или мораториум върху центровете за данни. Вместо това посочва, че целта е да се изведе на преден план нуждата от устойчиви, сигурни и ефективни практики при изграждането на AI инфраструктура.
Цената на изкуствения интелект - ток, вода, шум и отпадъци
Опасенията на местните общности са конкретни и все по-често се повтарят в различни части на страната. Жителите предупреждават за рязко потребление на електроенергия, натиск върху местните водни ресурси, шум, отпадъци, изкопаеми горива и риск от по-високи сметки.
Центровете за данни консумират огромни количества енергия и използват значителни обеми вода, най-вече за охлаждане. Именно това превръща всеки нов проект не просто в технологична инвестиция, а в местен политически и екологичен спор - кой плаща цената, кой получава печалбата и доколко общностите са били информирани навреме.
Брокович заявява, че целта на събирането на данни е „да даде глас на хората“ и да помогне на всички щати да видят по-голямата картина - колко бързо се развиват центровете за данни за изкуствен интелект и какъв натиск създават.
Подкрепа от Белия дом, съпротива на местно ниво
Разрастването на центровете за данни получава силна политическа подкрепа от администрацията на Доналд Тръмп, както и от част от местните и щатските лидери. Миналото лято Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която обеща „златна епоха за американското производство и технологично господство“.
В документа се посочва, че САЩ ще преследват мащабни индустриални планове, за да укрепят лидерството си в ключови производствени процеси и технологии, важни за националната сигурност, икономическия просперитет и научното лидерство. Тръмп заяви още, че федерални земи и ресурси ще бъдат използвани за ускоряване на изграждането на центрове за данни и свързаната с тях инфраструктура.
„Приоритет на моята администрация ще бъде да улесни бързото и ефективно изграждане на тази инфраструктура чрез облекчаване на федералната регулаторна тежест“, заяви той през юли.
Но именно това ускоряване поражда и тревогата на местно ниво. Според „Ню Йорк таймс“ центровете, които изразходват огромни количества енергия и вода, са принудили демократи и републиканци в различни райони да работят заедно, за да спират или ограничават подобни проекти. Натиск за повече регулации идва от няколко равнища на управление.
Милиарди долари екологични щети
Данните за мащаба на проблема вече излизат извън гражданските сигнали. Изследване на Националното бюро за икономически изследвания, публикувано през април, показва, че центровете за данни са използвали около 250 тераватчаса електроенергия - 5-6 процента от производството в САЩ, и са довели до около 25 млрд. долара екологични щети през миналата година.
Проучване на Pew Research Center също показва разделено обществено възприятие. Повече американци смятат, че центровете за данни имат отрицателен ефект върху околната среда, сметките за ток на домакинствата и качеството на живот на хората наблизо, отколкото положителен. В същото време американците по-често виждат положителни ефекти върху местните работни места и данъчните приходи.
Точно в това противоречие се разгръща и новата битка - между обещанието за технологичен растеж и страха, че местните общности ще останат с по-високи сметки, изчерпани ресурси и недостатъчен контрол.
Глас срещу безконтролната надпревара
Картата на Ерин Брокович не е просто технически регистър на строящи се сгради. Тя е опит тревогите на хората да бъдат събрани, видими и трудни за пренебрегване в момент, когато изкуственият интелект се представя като национален приоритет.
Брокович не отрича нуждата от модерна инфраструктура, но настоява, че обществото трябва да знае какво се строи, къде се строи и каква цена ще плати. Посланието й е остро, но ясно - технологичната надпревара не може да се води зад гърба на хората, чиито вода, въздух, тишина и сметки за електричество ще понесат последствията.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
