Има нещо гнило в Дания! Този път това не е мирисът на престояла херинга, а усещането за разпад в сърцето на една от най-стабилните демокрации в света.
Четири века след Хамлет, Дания отново е в плен на несигурността, но този път се намира и в безпрецедентна политическа криза.
След мартенските избори, парламентът е раздробен, премиерът е в оставка и не намира съюзници, а кралят е принуден да търси спасение в лицата на старата опозиция.
Победителят на изборите - намаляващият ляв блок с лидер Мете Фредериксен, която управлява от 2019 година, получи първия мандат, но го върна вчера като неуспешен.
Десният лагер в страната се ръководи от Поулсен, досега вицепремиер, който веднага взе от краля втори мандат, но партиите, с които може да управлява, са твърде раздробени и не правят мнозинство.
Независимо, че кралят изключи коалиция с „Центърът“, старият лъв Ларс Расмусен, който беше два пъти премиер и доскоро външен министър, продължава да гледа патовата ситуация отстрани и да чака своето време, когато реши кого да подкрепи със златния си пръст.
Единственият, който се радва на хаоса, е американският президент Доналд Тръмп.
Дългогодишният му враг - Мете Фредериксен, най -сетне се сбогува с властта.
Отношенията им се влошиха още по време на първия му мандат, когато тя се озъби, той нарече поведението й „nasty“ и в знак на протест отмени посещението си в Дания в последния момент. Покрай Гренландия, отношенията им сега са в ледена епоха.
Независимо че Крал Фредерик X възложи мандата за правителство на Троелс Поулсен - лидер на либералната партия „Венстре“, той се разглежда като по-приемлив партньор за Тръмп заради фокуса върху сигурността.
И той е непреклонен за суверенитета на Гренландия, но е доста по-слаб противник от Мете. И си има достатъчно други проблеми в страната. Политическите скандали извират всеки ден, исканите разходи за отбраната са трудно постижими.
На фона на всичко друго, страната е изправена пред енергийна криза.
Парадоксът на 2026-а за Дания е жесток.
Страната, която научи света на зелен преход, днес е заложник на собствения си успех. Между бума на центровете за данни, които буквално изяждат тока на обикновения датчанин, и икономиката, крепяща се на раменете на един-единствен фармацевтичен гигант, датският модел започва да показва признаци на умора, които нито един вятърен парк не може да отнесе.
Затова и инфлацията започна застрашително да нараства, което се отрази в наказателния вот на датчаните.
Когато най-щастливата нация спре да вярва на своите политици, гниенето започва от самата основа на социалния договор.
Докато Копенхаген се опитва да подреди вътрешния си политически пъзел, а технократът Поулсен - да сглоби кабинет от отломки, сянката на Доналд Тръмп все повече пада над Арктика, превръщайки Гренландия от леден остров в геополитическа разменна монета, която американският президент знае точно как да оцени.
Според анализаторите най-вероятният сценарий занапред е правителство на малцинството на Поулсен, подкрепено с мълчаливо съгласие от Расмусен, но то ще бъде нестабилно и ще живее от вот на вот.
Отслабена, Дания вероятно ще предложи на САЩ по-голямо военно присъствие и съвместни икономически проекти на острова, за да запази суверенитета си и да си гарантира известно спокойствие от Тръмп.
Едва ли той няма да се възползва да препоръча американските си инвеститори в електрическата мрежа, за да спаси датската индустрията, която вече е изправена пред колапс.
Така че, докато Тръмп е все по-близо до Гренландия, Дания се отдалечава от прогреса и влиза в ера на оцеляване на статуквото под напора на новия световен ред.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
