Обиколки на музеите рано сутрин, вечер - опера или кино на открито
С покачването на температурите в Европа туристите все по-често избягват най-горещите часове на деня и откриват, че най-хубавите летни преживявания на континента започват след залез слънце.
Когато внимателно планираната програма на Дейн Максуел в Севиля едва не била провалена от тридневна гореща вълна, той взел решение, което в крайна сметка определило цялото му пътуване.
„Приехме ритъма на местните хора“, разказва той.
Това означавало сън до 11:00 часа и бавни закуски, продължаващи до 13:00 часа. През най-горещата част от деня работел на закрито при задушаващите 44 градуса по Целзий, вечерял след 20:00 часа и едва след полунощ излизал да разглежда испанския град.
Незабравимите часове
Именно часовете между полунощ и 02:00 часа се оказали най-незабравими.
„Улиците бяха пълни с хора, но без обичайното напрежение. Катедралата беше красиво осветена и почти без туристи. А местните тапас барове бяха в разгара си“, спомня си той.
Тъй като сезонът на горещите вълни в Европа започна по-рано тази година, Максуел и приятелите му са част от нова туристическа тенденция – нощния туризъм, известен като „ноктуризъм“.
Традиционната европейска лятна ваканция вече не е просто неудобна, а на моменти дори опасна.
Италия вече издаде първите си червени предупреждения за горещини с призив хората да избягват слънцето, а Франция и Португалия отчетоха нови температурни рекорди за месец май. Прогнозите сочат, че това лято ще бъде още по-горещо.
„Наблюдаваме реална промяна към нощния туризъм, тъй като пътешествениците се опитват да си върнат удоволствието от ваканцията и да избегнат както жегата, така и тълпите през деня“, казва Триша Хендли-Хюз, управляващ директор за Великобритания и Ирландия в туристическата агенция InteleTravel.
„Традиционният прозорец за разглеждане на забележителности между 10:00 и 16:00 часа все по-често се заменя с наблюдение на звездите, нощни пазари и разходки на лунна светлина“, допълва тя.
Подобно на местните жители, все повече туристи прекарват най-горещите часове на закрито и излизат след залез за вечерни разходки, организирани турове и дълги вечери, които продължават до полунощ. Освен това така избягват и свръхтуризма, който често превръща разглеждането на европейските градове в изпитание.
Сиеста, а после фиеста
Със средни летни температури около 36 градуса Севиля е един от най-добрите примери за град, който се опитва да направи летните месеци по-поносими както за жителите, така и за туристите.
От май до есента над части от историческия център се поставят специални сенници, а градът планира да засади около 100 000 дървета до 2039 година.
През 2022 г. Севиля откри проекта CartujaQanat – иновативна система за охлаждане на градската среда чрез подземни канали, сенчести обществени пространства и водна мъгла, която понижава температурата на открито с до 10 градуса.
Докато градът инвестира в модерна инфраструктура за борба с жегите, местните знаят, че най-доброто решение съществува от поколения – сиестата.
„Сиестата не е само за почивка. Тя е и начин да избягаш от жегата. В 16:00 часа температурите могат да достигнат 40 градуса и това определено не е най-подходящото време да бъдеш навън“, казва Саида Сегура от туристическия офис на Севиля.
Жителка на града от три десетилетия, тя обяснява, че летата винаги са били горещи, но това не означава, че животът спира.
„Всичко продължава да се случва, просто малко по-късно през деня.“
Беки Рендел, която се премества от Великобритания в Севиля преди шест години, бързо възприема този начин на живот.
Едно от любимите ѝ летни занимания са вечерните пикници край река Гуадалкивир, които започват около 20:00 часа.
„Имали сме музикални вечери, кратки йога сесии, малки циркови представления и още какво ли не“, разказва тя.
По думите ѝ хора от всички възрасти използват по-хладните вечерни часове.
„Ще видите деца да играят в парковете, докато възрастните пият бира дори след 23:00 часа. Градът остава жив и безопасен дори след полунощ в делничен ден.“
Европейските летни нощи
Подобна тенденция се наблюдава и в други европейски градове.
Рим редовно преживява температури от около 35 градуса през юли, а в тесните улици на историческия център жегата често се усеща още по-силно.
Миналата година кметът на града Роберто Гуалтиери обяви план за засаждането на 800 000 дървета като част от мерките срещу климатичните промени.
Австралийската туристка Тамара Ричардсън била неприятно изненадана от горещината още при пристигането си в Рим през юли 2025 г.
„Първия ден посетихме Ватиканските музеи късно сутринта и веднага разбрахме, че през деня е твърде горещо. Наложи се да променим плановете си“, казва тя.
Групата започнала да посещава забележителностите рано сутрин, след което се прибирала в хотела за почивка или работа и излизала отново около 19:00 часа.
Една вечер те посетили операта „Дон Жуан“ на Моцарт в рамките на фестивала Caracalla на Римската опера, който представя спектаклите си под открито небе от 21:00 часа.
„Няма нищо по-вълшебно от това да слушаш Моцарт под звездите в Рим. Нямаше опашки, нямаше чакане под слънцето, а по-ниските температури ни позволиха истински да се насладим на града и културата му“, разказва тя.
Без дори да осъзнава, Ричардсън възприела това, което местната жителка Лиза Дзакия нарича „хореографирана връзка на римляните с летните горещини“.
„Римляните разделят деня на две части – активна сутрин до около 11:00 часа, след което следва рипозо, римският вариант на сиестата“, обяснява тя.
Въпреки че работният ритъм днес прави тази традиция по-рядко срещана, едно нещо не се е променило – вечерната разходка, известна като passeggiata.
„При залез слънце римляните изпълват улиците. Passeggiata всъщност е традиция, породена от горещините, маскирана като социален ритуал.“
Сред любимите летни занимания на местните са киното на открито край река Тибър и фестивалът Lungo il Tevere, който от началото на юни до края на август предлага барове, щандове за храна и временни магазини всяка вечер от 19:00 до 02:00 часа.
Някои от най-посещаваните забележителности, като Колизеума и Римския форум, също работят до по-късно вечер, което позволява на туристите да избегнат както жегата, така и огромните тълпи.
Подобно на Севиля и Рим, и Атина оживява след залез през горещите летни вечери.
Атина оживява след 22 часа
Акрополът, който при екстремни температури затваря между 12:00 и 17:00 часа, остава отворен до 20:00 часа през лятото. По това време туристите са по-малко, а древните сгради са окъпани в златиста светлина.
Допълнителна атракция очаква посетителите в неделните вечери – церемонията по свалянето на знамето на Акропола при залез слънце, обикновено между 20:00 и 20:30 часа, когато пазачите затварят цитаделата за нощта.
„От 22:00 до 23:00 часа през лятото Атина е в най-добрата си форма“, обяснява местният жител Ставрос Капниас. „Чува се музика от баровете и кафенетата. Ресторантите са пълни. Градът е жив.“
Той допълва, че непоносимите летни жеги също влияят върху нощния живот на атиняните, който традиционно започва във време, когато в други градове хората вече се отправят към леглата си. „Ако искаш да отидеш в клуб в Атина, пристигаш в 01:00 часа“, казва той. „Да излезеш на питие в 20:00 не е нещо типично за атиняните – по това време все още пием студени кафета.“
С покачването на летните температури пътешествениците, които приемат местния ритъм на живот, вместо да се борят с него, не само успяват да се разхладят, но и преживяват дестинацията по съвсем различен начин.
„Туристът, който упорито държи на програмата си от 10:00 до 18:00 часа при 44 градуса жега, ще има ужасна почивка“, казва Максуел. „Пътешественикът, който се настрои към местния нощен ритъм, открива града такъв, какъвто всъщност го живеят местните хора.“
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
