Бившият израелски генерал Гади Айзенкот, който напусна военния кабинет на Бенямин Нетаняху с обвинение, че премиерът няма стратегия за Газа, се превърна в един от най-сериозните му съперници преди изборите в Израел тази есен. Във вторник центристката му партия „Яшар!“ („Напред!“) официално даде старт на предизборната си кампания.
Айзенкот влиза в битката като човек от армията, баща на загинал войник и политик, който обещава да лекува разкъсаното след 7 октомври израелско общество. Но пътят му към властта минава през сложната израелска коалиционна математика и през машина, която Нетаняху владее от десетилетия.
„Този път зависи от нас“
„Този път зависи от нас“, заяви Айзенкот при откриването на кампанията. „Ще си затворим ли очите за бедствието, което ни сполетя? Ще приемем ли продължаващото разделение и ще се втурнем ли към следващото бедствие? Или ще се излекуваме и ще възстановим?“, пита той, цитиран от Асошиейтед прес.
Това е послание, което удря точно там, където Нетаняху е най-уязвим - в сигурността. След нападението на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. израелският премиер беше атакуван не само от левицата и центъра, а и от хора с тежка военна биография. Айзенкот е един от тях. Той не отрича нуждата от операции в Газа, Ливан или срещу Иран, но твърди, че след 7 октомври Израел е останал без истинска политическа и военна стратегия.
На старта на кампанията си той не спомена пряко нито Газа, нито Ливан, нито Иран. Това също е знак. Айзенкот се опитва да говори не само като генерал, а като кандидат за премиер, който иска да изглежда над ежедневния шум на войната.
Антипод на Нетаняху
Контрастът с Нетаняху е почти готов предизборен плакат. Айзенкот е 66-годишен син на еврейски имигранти от Мароко, израснал в работническо семейство, с четири десетилетия в армията. Английският му не е изгладен като на възпитаник на американски елит. Той не е човек от салоните, а от казармата и фронта.
Нетаняху е обратното - елитен, образован в Америка политик, най-дълго управлявалият премиер на Израел и човек, който продължава да е съден по дела за корупция. Айзенкот никога не е градил образа си около близост с Доналд Тръмп. Неговата лична тежест идва от друго място - синът му Гал Меир Айзенкот, на 25 години, беше убит в бой в Газа, а във войната той загуби и двама племенници.
Тази цена го прави различен в очите на много израелци. „Хората му вярват, че е истински човек и патриот. Очакват от него да се грижи за страната, а не за себе си“, казва Гидеон Рахат, старши изследовател в Израелския институт за демокрация и професор в Еврейския университет.
Според Рахат Айзенкот изглежда като фаворит, защото е „всичко, което Нетаняху не е“. „Той не поляризира, не е популист като Нетаняху и ще се опита да обедини страната“, посочва анализаторът.
От военния кабинет до открития сблъсък
Айзенкот влезе във военния кабинет след атаките от 7 октомври, но през 2024 г. го напусна с тежки обвинения. В писмо до колегите си той предупреди, че правителството бърка частичните успехи на бойното поле с решения, които наистина могат да неутрализират „Хамас“ и да направят Израел по-сигурен.
Нетаняху вече отвърна. В последните дни той заяви, че ако беше слушал Айзенкот, който се е противопоставял на някои операции в Газа, „целият Хамас“ още щял да контролира анклава. Това показва как ще изглежда кампанията - Нетаняху ще се опита да представи опонента си като колеблив, а Айзенкот ще се опита да го покаже като премиер без посока.
Самият Айзенкот обаче не е мек политик. Той е свързан с т.нар. „доктрина Дахия“, наречена на южното предградие на Бейрут, където „Хизбула“ има силни позиции. В интервю от 2008 г. той казва: „Това, което се случи в квартал Дахия в Бейрут през 2006 г., ще се случи във всяко село, от което се стреля по Израел. Ще използваме непропорционална сила срещу всяко село, от което се стреля по Израел, и ще причиним огромни щети и разрушения. От наша гледна точка това са военни бази.“
Така новият съперник на Нетаняху не идва с пацифистко послание. Той идва с обещание за ред, отчетност и по-ясна цел. Това може да се окаже по-опасно за премиера от обикновена опозиционна критика.
Какво обещава Айзенкот
Платформата на Айзенкот включва укрепване на националната сигурност, включително чрез регионално сътрудничество. Той подкрепя еврейски селища на окупирания Западен бряг, когато те са „в съответствие с интересите на Израел“. Във вторник заяви, че ще се съсредоточи върху създаване на държавна комисия за разследване на провалите, довели до атаката от 7 октомври, възстановяване на северната и южната част на страната, както и инвестиции в образование и здравеопазване.
Един от най-важните му лозунги е „Служба за всички“. Това е директен удар по болезнения въпрос за военната служба на ултраортодоксалните общности. За много израелци, уморени от войни и от изпращане на близките си на фронта, тази тема звучи силно и лично.
Журналистът Джошуа Лайфър от „Аарец“ описва Айзенкот като човек, който изглежда като „обикновен израелец“ и като „вид антиполитик“. Точно това може да се превърне в неговото оръжие - образът на човек, който не говори като професионален партиен играч, а като командир, платил лична цена.
Коалиционният капан остава
Въпреки силния старт Айзенкот няма да има лесен път към властта. Израелската система е раздробена, премиерите рядко изкарват пълни четиригодишни мандати, коалициите се разпадат, а новите съюзи често се раждат трудно. Дори ако „Яшар!“ спечели повече места от „Ликуд“, Айзенкот ще трябва да събере достатъчно партньори за мнозинство в 120-местния Кнесет.
Тук започват истинските проблеми. Той вече казва, че няма да прави компромис със закон за задължителна служба на ултраортодоксалните, а тези партии имат сериозна политическа тежест. Ще трябва да реши и дали да разчита на арабски партии, за да мине прага към управление. Нетаняху и крайнодесните му съюзници вече използват тази възможност като линия на атака.
Затова битката не е само Айзенкот срещу Нетаняху. Тя е сблъсък между желанието за промяна и страха от политическа нестабилност. Израел може да е уморен от Нетаняху, но това още не означава, че е готов лесно да произведе негов наследник. Айзенкот има биографията, болката и военния авторитет. Сега трябва да докаже, че има и политическата машина, за да превърне гнева в управление.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
