Пет държави от Европейския съюз се договориха да разработят общ модел за центрове за мигранти извън Европа, съобщава Асошиейтед прес след среща в Копенхаген. Австрия, Германия, Гърция, Дания и Нидерландия искат там да бъдат изпращани основно хора, чиито молби за убежище са окончателно отхвърлени, но които не могат да бъдат върнати директно в родните си страни. Паралелно се обсъжда и възможността процедури по убежище да се провеждат в трети държави. Първите подобни центрове биха могли да заработят още през 2027 г.
„Фундаментална трансформация“ на миграционната политика
Датският министър на миграцията и интеграцията Мортен Бьодсков определи споразумението като стъпка към „фундаментална трансформация на общата европейска система за миграция и убежище“.
Министрите настояват, че не става дума за затвори. Предвиждат се „отворени съоръжения“, в които върнатите от Европа мигранти ще могат да живеят и дори да работят в приемащата страна. „Върнатите мигранти от Европа трябва да получат втори шанс и да изградят живота си в приемната страна“, заяви Бьодсков.
Целта е удар по каналджийските мрежи
Австрийският вътрешен министър Герхард Карнер заяви, че една от основните цели е да бъде разрушен бизнес моделът на каналджийските мрежи. Според поддръжниците на идеята възможността отхвърлените кандидати да бъдат изпращани в трета страна трябва да намали и стимулите за опасни пътувания към Европа.
Водят се разговори с африкански държави, но засега не е обявено коя страна е готова да приеме подобен център и при какви условия. Сред обсъжданите възможности се споменават Уганда и Руанда.
ЕС вече отвори правната врата
През юни европейските законодатели разрешиха на държавите членки да създават центрове за връщане извън ЕС самостоятелно или в малки коалиции. В тях могат да бъдат изпращани хора, получили окончателен отказ за убежище.
Подкрепата за по-твърдия подход е значителна. През юни 19 от 27-те страни членки призоваха за по-тясно сътрудничество с трети държави при разглеждането на молби за убежище и връщането на мигранти.
Правозащитници бият тревога
Идеята обаче предизвиква сериозна съпротива. „Амнести интернешънъл“ предупреждава за риск от незаконно задържане, малтретиране, мъчения и връщане на хора в държави, където могат да бъдат изложени на опасност.
Европейският комисар по вътрешните работи и миграцията Магнус Брунер също подчерта, че съществуват „червени линии“ и задължителни стандарти, включително по отношение на основните и човешките права. Франция е сред държавите, които подхождат критично към модела.
Руанда и Албания вече показаха колко труден е моделът
Великобритания опита да изгради подобна схема с Руанда, но проектът беше прекратен след идването на лейбъристите на власт през 2024 г. Италия също срещна сериозни юридически препятствия при проекта си за центрове в Албания.
Въпреки тези пречки петте европейски държави продължават подготовката на общ модел, а според датската страна първите центрове за връщане могат да започнат да приемат хора още през следващата година.
