Европейските военни стратези се опасяват, че при пряк конфликт с Русия континентът може да се окаже неподготвен за продължителна война на изтощение. За тези опасения съобщава британският вестник „Гардиън“, позовавайки се на представители на отбранителните и дипломатическите среди, участвали в дискусии за бъдещето на европейската сигурност.
Сред най-сериозните проблеми са ограничената обществена готовност за дълъг конфликт, необходимостта от огромни военни разходи и зависимостта от американски способности. На този фон пет от водещите европейски държави обсъждат по-тясно военно сътрудничество.
Страхът е от дълга война на изтощение
Според участници в дискусиите Европа е по-добре подготвена за сравнително кратка военна криза, отколкото за конфликт, който може да продължи години и да изисква непрекъснато производство на боеприпаси, техника, дронове и системи за противовъздушна отбрана.
Представители на отбранителните среди обръщат внимание и на обществената нагласа. Според тях европейските общества не са били подготвяни за възможността сигурността да изисква значително повече средства и дългосрочни ограничения.
Бивш британски министър признава, че политиците не са успели достатъчно ясно да обяснят характера на заплахата. Един британски дипломат описва досегашния публичен разговор още по-рязко: „Нивото на дискусията беше детска градина.“
Отбрана или социални разходи
Според „Гардиън“ пред европейските правителства стои и политически трудна задача - да убедят избирателите, че увеличаването на средствата за сигурност може да означава по-силен натиск върху други части от бюджетите.
Именно този избор създава сериозни вътрешнополитически рискове. В редица страни растат партии и движения, които се противопоставят на увеличаването на военната помощ за Украйна или настояват отношенията с Москва да бъдат променени.
Изданието поставя в този контекст предстоящи избори в Полша, Франция и Италия, както и възхода на формации като Алтернатива за Германия. „Гардиън“ посочва опасения сред западни представители, че Москва използва обществените страхове, икономическите трудности и политическите разделения като част от хибридната си стратегия.
Нова тревога след случая с летището в Лайпциг
Притесненията се засилват и след обвиненията на германските власти срещу Русия във връзка с предполагаем опит за атака с дрон срещу летището в Лайпциг.
Един от заподозрените е беларуски гражданин с руски паспорт, който вероятно е влязъл в Европа с италианска туристическа виза. Случаят е част от по-широките опасения за диверсии и други операции, които европейските държави свързват с Русия.
Пет държави търсят общ военен отговор
На този фон Мюнхенската конференция по сигурност настоява за по-тясна координация между петте водещи европейски военни сили - Великобритания, Франция, Германия, Италия и Полша.
Сред обсъжданите направления са съвместното придобиване на системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, прецизни далекобойни оръжия и космически системи за ранно предупреждение. Голяма част от тези способности в момента се осигуряват или допълват от САЩ.
Председателят на Мюнхенската конференция по сигурност Волфганг Ишингер определя положението като изключително сериозно. „Европа стагнира в момент, когато външните заплахи стават наистина сериозни“, заявява той.
И тревога какво ще направят САЩ
В европейските столици има опасения и докъде Вашингтон е готов да подкрепи по-силна и по-самостоятелна европейска отбранителна структура вътре в НАТО.
Един дипломат, цитиран от „Гардиън“, описва напрежението така: „САЩ предпочитат да говорят за споделяне на тежестта, а не за споделяне на властта.“
Украйна произвежда по 200 000 дрона месечно
Една от посоките, които европейските министри обсъждат, е използването на натрупания украински опит от повече от четири години война.
Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето подчертава значението на украинските технологии и производствени модели. Според данните Украйна произвежда около 200 000 дрона месечно, а целта е производството да надхвърли 7 милиона до края на 2026 г.
Застъпниците за по-тясна европейска военна координация смятат, че този практически опит може да бъде използван при развитието на собственото производство на дронове, средства за противодействие, далекобойни системи и боеприпаси.
