Си раздаде милиардите, Токаев взе парите, а Ердоган изигра козове, Жапаров стана азиатски Орбан
Докато върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас събираше външните министри в Дъблин, за да решават затягането на контрола по санкциите към Русия, в Киргистан лидерите на ШОС, на 25-тата си среща, осъждаха западните санкции към Москва и Техеран.
Западът и Изтокът все повече говорят на различни езици, а срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество ясно показа, че Азия вече не само не се отбранява от натиска на Брюксел, а е решила да изгражда своя паралелна реалност.
Край величествените хребети на Тяншан старата помпозна източна дипломация рязко отстъпи място на двустранните прагматични срещи. На тях се отпускаха грантове, договаряха се инвестиции за милиарди, чертаеха се нови транспортни коридори и транзакции с национални валути.
Форумът в Бишкек беше всичко друго, но не и приятелска среща от типа на „вечна дружба“ с кухи фрази. Беше демонстрация на мускули, икономически експанзии и тихи съюзи, които пренареждат картата на Азия и Кавказ за десетилетия напред.
Зад официалните усмивки и блясъка на конгресния център „Иръс Ордо“ се криеха тежки двустранни дуели, купуване на лоялност с милиардни чекове и стратегически маневри, които показват едно – докато Европа се отбранява, Изтокът е в мощна офанзива, която скоро ще принуди Стария континент рязко да смени или дневния си ред, или лидерите. Ето 10-те знакови събития от срещата.
1.Декларацията „Всичко за всеки“
Докато в миналото ШОС се представяше предимно като икономически форум и платформа за регионална сигурност в Централна Азия, декларацията от Бишкек ясно показа нова посока, която позиционира организацията като глобален антизападен блок.
Въпреки общия тон обаче, тя показва, че организацията не е монолитна. Всеки успя да вкара своите национални интереси. Индия прокара текст, тълкуван като задочна критика към китайската инициатива „Един пояс, един път“. Президентът Си Цзинпин сложи своята „Инициатива за глобално управление“ като нов стандарт за международни отношения.
Присъствието на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш пък умело бе използвано в контекста на декларацията, за да се покаже, че ШОС вече не е просто локален съюз, а се стреми да диктува дневния ред на глобалното управление.
2. Си Цзинпин: Безспорният господар на Изтока
Застанал на официалната снимка отдясно на домакина Садир Жапаров, лидерът на Китай Си Цзинпин не остави никакво двоумение кой е безспорният икономически и политически господар на Изтока. Докато другите говореха за войни, той раздаваше пари и чертаеше нови граници.
Обяви грант от 2 милиарда юана за по-бедните страни. След това добави 10 милиарда кредити, а заедно с това стартира мащабната образователна технологична офанзива.
Нарече я мрежата от „Работилници Лубан“, с които ще дава пари на студенти в Азия да се учат в унисон с китайските технологии, а в същото време отвори за региона широко вратите на своите университети.
По темата Иран също изигра висш пилотаж. Западните медии го следяха изключително напрегнато дали ще проведе отделна среща с президента Масуд Пезешкиан.
Той обаче внимаваше да не изглежда твърде обвързан с Техеран, за да запази дипломатическо пространство за маневриране, преди срещата с Тръмп във Вашингтон.
Докато китайските държавни медии, включително официозът „Женмин Жибао“, публикуваха подробни репортажи за разговорите на Си с почти всички останали лидери, те първоначално запазиха пълно мълчание за разговора му с иранския президент.
Иранските медии обаче ги изненадаха, като възторжено огласиха срещата и посочиха, че двамата са обсъдили засилването на отношенията между Техеран и Пекин.
3.Владимир Путин: Неотлъчно до Си срещу изолацията
За руския президент форумът беше витрината, на която трябваше да докаже на света, че не е в международна изолация. Той не просто демонстрира топла близост със Си Цзинпин, той не го изпускаше от поглед. Появяването им заедно на общата снимка бе широко коментирано, а ясният знак доколко Москва се нуждае от Пекин, дойде по време на двустранната им среща, където Русия официално предложи на Китай постоянен безвизов режим.
Москва се нуждае от Пекин и е готова да отвори границите си за китайски граждани и капитали в опит да компенсира западната изолация, написаха в коментарите си журналистите от Вашингтон.
Какво са говорили двамата за Украйна не стана ясно, но най-изненадващо, ден по-късно, на форума във Владивосток, Путин заговори, че може да има край на войната и то не с посредничеството на САЩ и Китай, а с директно договаряне между Москва и Киев.
4.Реджеп Ердоган: Протегнатата ръка към Китай
Независимо, че темата Украйна се очакваше да бъде застъпена и от турския президент Реджеп Ердоган, той направи неочакван маньовър, като хвърли още по-голяма новина от Путин.
В речта си на форума за диалог с ШОС, той открито обвърза турския проект за Средния коридор с китайската инициатива „Един пояс, един път“.
По този начин той заяви готовност Анкара да бъде крайната и най-важна логистична гара на Изтока по пътя му към Европа.
Коментаторите обявиха, че това е висш пилотаж, с който той гарантира превръщането на Турция в незаобиколим фактор.
Така Ердоган става главната входна врата на Китай към Европа, но също той заздравява най-важната връзка между Средния коридор и китайските трилионни инвестиции, коментираха източните наблюдатели.
Ердоган буквално каза на Си: „Ние изградихме инфраструктурата през Каспийско море и Кавказ, вие пускате влаковете през Киргизстан - нека ги съединим в една обща мегаструктура“.
5. Нарендра Моди: Тихият бунт срещу Пекин
Индийският премиер и на този форум бе най-непредсказуемият играч. Той не скри раздразнението си от икономическото господство на Китай в региона, а камерите уловиха само един хладен и сдържан поздрав между него и Си Цзинпин малко след официалната снимка.
Моди ясно даде да се разбере, че Делхи няма да играе по свирката на Пекин, но и че не може да се третира като подвластен на Москва.
Хапливата му реплика, че войните е крайно време да приключат, първоначално повдигна веждите на Путин, а острият коментар, че политически манипулации за войните трябва да се избягват, дори бе добавен в следващата реч на руския президент.
6. Касъм-Жомарт Токаев: Новият банкер на Изтока
Казахстанският президент доказа, че макар новият транзитен жп коридор Китай – Киргистан -Узбекистан, да заобикаля страната му, той държи истинската власт.
Токаев знаково седеше усмихнат отляво на домакина на официалната снимка, а след това разтърси срещата като предложи бъдещата Банка за развитие на ШОС да бъде базирана в Астана.
Това се случи малко след срещата му с президента на Азербайждан Илхам Алиев, с когото координира контрола над Каспийско море.
Вместо да се конкурират, Казахстан и Азербайджан се договориха за общо управление на пристанищната инфраструктура, цифровизация на митниците и петролните танкери.
Така Токаев отново излезе на печеливша позиция, като смени ролята си от пътния полицай, който просто пропускаше влаковете през Трансибирския коридор, на банкер, който ще държи парите на Новия копринен път.
7. Садир Жапаров: Новият Орбан на Централна Азия
Не случайно наричат домакина на срещата - новият Орбан на Азия. Управлявайки по модела на бившия унгарски премиер, Жапаров хем взе историческата жп линия от Китай, хем запази отлични икономически отношения с Москва чрез паралелния внос.
Проектът за тази жп линия бе блокиран близо 25 години. Основната спирачка беше Москва, която ревниво пазеше Централна Азия като свой заден двор и настояваше всички товари от Китай към Европа да преминават през Транссибирската магистрала.
След войната в Украйна и тежките западни санкции срещу Кремъл обаче, Русия отслабна и загуби лостовете си за влияние в региона.
Сега Си Цзинпин се възползва перфектно от момента, за да финансира и задвижи коридора, който осигурява на Китай скъсяване на разстоянието до Южна Европа с близо 900 километра и спестяване на 7–8 дни време за доставка в сравнение с досегашните трасета, а в същото време позлатява Киргистан.
8. Никол Пашинян: Черната овца, която дразни Путин
Премиерът на Армения не просто не си тръгна с празни ръце. Той изигра перфектно ролята на дипломатическото джудже, което балансира на ръба на бръснача. Въпреки че в очите на Москва премиерът Никол Пашинян изглеждаше като „черната овца“ заради европейския завой на Ереван, той успя да постигне основните си цели.
Вместо очакваното напрежение, на срещата си с Илхам Алиев, двамата лидери обявиха първите икономически дивиденти от мира - износ на азербайджански петролни продукти за Армения и предстоящото отваряне на пазарите за арменски стоки към Баку.
Той беше единственият от бившите съветски републики, който не говореше на руски.
В кулоарите на срещата се проведе тежък едночасов разговор на четири очи между Пашинян и Владимир Путин. Москва се опита да притисне Армения с икономически ултиматум, но Пашинян удържа позицията си. Нещо повече - той буквално принуди Путин публично да признае: „Ако Ереван реши, че руската военна база в Гюмри вече не му е нужна, ние сме готови да си тръгнем още утре“. Това бе демонстрация на невиждана досега арменска еманципация.
9. Войната на ветрилата: Игрите на Първите дами
Встрани от тежката политика, срещата на първите дами в Бишкек предложи изключително любопитен сблъсък. Докато съпругите на лидерите от Централна Азия и Китай все още залагат на строг традиционализъм, коприна и местни мотиви, обсъждайки културното наследство, западното влияние все повече пробива през избора на аксесоари и протоколни жестове.
Това показа, че дори в семейния кръг на Изтока тече тиха битка за това колко точно модерност и западен стил трябва да се допусне.
Независимо от всички азиатски красавици, в класата и финеса ненадмината остава първата дама на Пекин. Ще е интересна срещата й с Мелания този месец.
10. Вместо финал
Лидерите от Бишкек изпратиха своя ясен сигнал, че отказват да живеят в сянката на Запада.
Големите играчи на Изтока не са единни, но с азиатска ловкост поставят прагматизма и националния интерес над идеологическите клишета. Докато Европа остава в енергийна кома, Новият копринен път е вече факт и релсите му се полагат по собствените правила на новите господари.
В него Си Цзинпин осигурява финансирането и чертежите. Киргизстан дава терена, превръщайки се от изолирана в ключова държава.
Казахстан притежава металите и парите. Азербайджан държи пристанищата и отговаря за Южен Кавказ.
Ердоган чака на финалната права в Истанбул, обирайки икономическите и политически лаври от транзита.
Тръмп постави началото на тази дълга шахматна партия още преди година. А Русия, вторачена в безкрайната война, е принудена мълчаливо да наблюдава как губи монопола си над евразийските пътища.
