НАТО е разработил три основни линии за действие при евентуална руска атака срещу Естония, Латвия или Литва, съобщава германският вестник „Билд“. Целта на концепцията е настъплението да бъде спряно възможно най-бързо, а способността на руските сили да продължат операцията да бъде максимално отслабена.
Според изданието планът предвижда комбинация от авиация, ракети, дронове, автономни наземни системи и специални части. „Билд“ свързва трите сценария с нова концепция за сухопътна война, по която водеща роля има американският майор Андрю Пингри.
Балтика остава най-чувствителната точка
Разкритията идват на фона на рязко засилена отбрана на източния фланг. НАТО официално посочва, че след нарушения на въздушното пространство на съюзници през септември 2025 г. е започнал операцията Eastern Sentry, включваща допълнителни изтребители, системи за ПВО, разузнавателни самолети, кораби и други средства. Към юни 2026 г. Алиансът вече има девет многонационални бойни групи по източния фланг, включително в Естония, Латвия и Литва.
Само преди дни напрежението отново се усети пряко в региона. На 14 август чужд дрон навлезе във въздушното пространство на Латвия и беше свален от изтребители на страна от НАТО край Балви. Латвийските военни тогава не посочиха окончателно произхода на машината.
Първата цел е ракетният удар да бъде прекършен
При сценарий, в който руски сили атакуват Балтика с ракети и дронове и едновременно започнат сухопътно настъпление, първата задача би била да бъдат неутрализирани системите, от които идват ударите, пише „Билд“. За това се предвижда използването на бойни самолети, ракети и безпилотни летателни апарати.
Сред потенциалните цели е Калининградска област - руският анклав между Полша и Литва, където Москва разполага със значителни ракетни и противовъздушни способности. Идеята според описанието е да бъде ограничена възможността на тези системи да възпрепятстват действията на НАТО във въздуха над Балтика.
По границата идва „автономна зона“
Втората линия изглежда още по-футуристично. По границите с Русия и Беларус трябва да бъде създадена своеобразна „автономна зона“, в която присъствието на войници да бъде сведено до минимум. Срещу настъпващи части там ще действат предимно дронове и безпилотни наземни бойни машини.
Подобна посока вече се вижда и в публичните разработки на НАТО. През юни Алиансът съобщи за концепция за сухопътни операции, която използва безпилотни и минимално обслужвани системи, а през февруари осем съюзници от Балтийския регион се договориха да ускорят въвеждането на технологични и многодомейнни способности.
Третият ход преминава руската граница
Ако войната продължи, според „Билд“ следващата задача би била да се прекъсне способността на Русия да снабдява настъпващите си сили. Специални части могат да бъдат използвани срещу военни и логистични обекти на руска територия - летища, предприятия от отбранителната индустрия, мостове и железопътни линии, по които се придвижват хора и техника.
В концепцията, описана от германското издание, се разглежда и използването на руснаци, противопоставящи се на управлението на Владимир Путин. Предвижда се още своеобразен „въздушен мост“, чрез който дронове и роботизирани системи да бъдат прехвърляни в Русия за действия срещу военни летища и бази.
Москва трябва да знае какво я очаква
Според „Билд“ сценарият не предвижда завземане или задържане на руска територия. Крайната военна цел при подобно развитие би била руските сили да бъдат изтласкани обратно отвъд границите на НАТО и способността им да възобновят офанзивата да бъде ограничена.
Голяма част от конкретните оперативни детайли, публикувани от „Билд“, не са потвърдени публично от НАТО. Алиансът обаче официално заявява, че разполага с най-мащабните си отбранителни планове след края на Студената война и със специфични сили, предварително определени за защитата на отделни съюзници. НАТО подчертава, че мерките му са отбранителни и че възпирането трябва да покаже способност и готовност за защита на всяка страна членка.
