Мигрантската криза в испанския анклав Сеута не е приключила и може да предизвика нови сътресения в Европа, предупреди журналистът Мохамед Халаф. Според него зад огромния поток стоят не само бедността и желанието за по-добър живот, а и опасната политическа игра между Испания, Мароко и Алжир. Той обвини Мадрид, че изпраща погрешни сигнали и улеснява миграцията. Халаф отправи остри предупреждения и към България за неясен мигрантски трафик и неспазване на законите.
При безпрецедентния пробив в края на юли около 50 000 души успяха да влязат в Сеута по суша и море, а най-малко 67 загинаха при плуването и последвалия хаос. Повече от 48 000 мигранти впоследствие се върнаха в Мароко, но испанските власти монтираха 500-метрова плаваща преграда и засилиха охраната на границата.
Политическо послание от Мароко
„Кризата с мигрантите в Сеута не е приключила, тъй като самата политика на Испания улеснява потока, а това е грешно“, заяви Халаф в предаването „Събуди се“ по Нова телевизия.
Според него причините за случилото се не са само икономически. В основата стои и продължаващото напрежение между Мароко и Алжир заради Западна Сахара, както и променливата политика на Испания към двете северноафрикански държави.
„Испания има непостоянна политика относно Мароко“, посочи журналистът. По думите му действията на Мадрид са раздразнили мароканското правителство и са превърнали миграцията в инструмент за политически натиск.
Халаф подчерта, че в Мароко се разпространява версията, че масовото преминаване към Сеута е било организирано. Според неговия прочит Рабат е демонстрирал на Испания колко сериозни проблеми може да предизвика, ако Мадрид продължи действията си съвместно с Алжир.
Подобен сблъсък вече имаше през 2021 г., когато Мароко разхлаби граничния контрол и позволи на хиляди души да преминат в Сеута. Тогава кризата също беше възприета като ответна реакция срещу испанската позиция по спора за Западна Сахара.
Испанската политика под обвинение
Халаф свърза новата криза и с решенията на испанските власти в областта на миграцията. По думите му в Северна Африка се е създало впечатление, че стотици хиляди хора ще получат възможност да останат законно в Испания.
Официално одобрената от Мадрид процедура обаче се отнася до около 500 000 чужденци, които вече са живели в Испания преди 1 януари 2026 г. Кандидатите трябва да докажат най-малко пет месеца непрекъснато пребиваване, да нямат криминални присъди и да не представляват заплаха за обществения ред. Тя не предвижда автоматично приемане на 500 000 души от Западна Сахара.
Допълнително напрежение предизвика решение на Върховния съд на Испания от 8 юли. Съдът постанови, че мигрантите, заловени в морето при опит да стигнат с плуване до Сеута или Мелиля, не могат да бъдат връщани незабавно без процедура. Решението не забранява депортирането им, но изисква да бъде приложен законовият ред, включително правото на адвокат и искане на международна закрила.
Испанските власти твърдят, че каналджийски мрежи са представили именно тези решения като знак, че границата е отворена. Много от преминалите разказват, че са били подведени от видеоклипове и съобщения в социалните мрежи, а след пристигането си са се оказали без храна, подслон и възможност да продължат към континентална Европа.
Италия върна част от граничния контрол
Халаф посочи реакцията на Италия като доказателство, че кризата вече засяга целия Европейски съюз. Рим въведе за един месец проверки на граждани на трети държави, които пристигат от Испания по въздух и море.
Мярката не представлява пълно затваряне на границите и не обхваща испанските граждани или останалите граждани на Европейския съюз. Италия и Дания изпратиха и писмо до европейските институции, подкрепено от общо 22 държави, с искане за спешни мерки за укрепване на външните граници и борба с каналджийските мрежи.
„Европа има проблем с мигрантите и той непрекъснато се усложнява“, предупреди Халаф. Според него съюзът продължава да реагира със закъснение и не разполага с работещ общ механизъм за подобни внезапни движения на десетки хиляди хора.
Журналистът смята, че заплахата не се изчерпва с масовото преминаване на границите. По думите му неконтролираните миграционни процеси могат да създадат условия за затворени общности и радикализация, които впоследствие да се превърнат в риск за вътрешната сигурност на европейските държави.
Халаф отправи предупреждение и към България
Мохамед Халаф коментира и отношенията на България с Иран. Според него Техеран няма да атакува страната ни, но реакцията на българските власти е била неправилна.
„Не трябваше по този начин външният министър да установява връзка с външния министър на Иран и да започне да се обяснява. Решението на България е суверенно“, заяви той.
Журналистът постави въпроса и за прилагането на забраната за носене на облекло, което прикрива напълно или частично лицето на публични места.
„От много месеци гледам в София жени с бурки. Два пъти съм влизал в спорове с тези жени и мъжете им. Попитах полицай защо не ги спира. В България има закони - не може да се разхождат така свободно с бурка“, разказа Халаф.
Действащият от 2016 г. закон действително забранява носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето на публични места, като контролът е възложен на органите на МВР.
Халаф настоя институциите да проверят дали зад наблюдаваното от него стои по-широк миграционен процес.
„Какъв е този мигрантски трафик в България, кой го организира и как полицията не знае това нещо“, попита журналистът.
