Един регион в света е станал по-опасен от всички останали за моряците на търговски кораби и това не е Ормузкият проток. Това посочва Алек Ръсел за Financial Times, предава "Вести".
Ето какво още пише Ръсел:
Тази година в Черно море са загинали повече моряци, отколкото във всеки друг воден басейн, като броят на жертвите надхвърля този в Персийския залив, който получава много повече международно внимание. Като ключов коридор за световните доставки на зърно и руския износ на петрол Черно море крие по-големи рискове за корабоплаването от Близкия изток, заявяват корабособственици и организации на моряците.
Екипажите на петролни танкери, товарни кораби и плавателни съдове за превоз на зърно, които навлизат в морето в близост до ЕС и НАТО, трябва да преминават през истинска полоса от атаки с дронове, ракети и натоварени с експлозиви лодки, докато Русия и Украйна засилват борбата си за контрол над този жизненоважен маршрут. Според някои оценки броят на атаките в Черно море е повече от шест пъти по-голям от този в Персийския залив.
„За мен Черно море и влизането в украинските пристанища са почти самоубийство. Общото усещане е, че през цялото време животът ни е застрашен“, заяви Олег Григориук, председател на Профсъюза на работниците в морския транспорт на Украйна.
Повече от 570 плавателни съда са били поразени в Черно море тази година, като най-малко 40 моряци са загинали, сочат данни на компанията за морска сигурност Ambrey и Международната морска организация. За сравнение, в Ормузкия проток са потвърдени 24 смъртни случая.
Някои кораби са попаднали под обстрел при атаки срещу пристанища, докато други са били умишлено взети на прицел. През третото тримесечие атаките са били средно над четири дневно, съобщава Ambrey.
Информацията за атаките и в двата региона остава непълна, което затруднява установяването на действителния мащаб на щетите.
Някои корабни компании са готови да поемат рисковете при превоза на петрол от Близкия изток, привлечени от рекордно високите навла. Все повече компании обаче отказват да изпращат плавателните си съдове в Черно море, където печалбите са по-ниски, а търговията е значително по-опасна, посочват представители на корабоплавателния сектор.
В мъгливата светлина на зазоряване на 15 октомври два дрона поразиха 37-годишния химически танкер Wine Trader, който стоял на котва край румънското черноморско крайбрежие в очакване да натовари товар в Молдова.
Същата нощ друг химически танкер, Yara J, също беше поразен, докато стоял на котва близо до входа на канала Сулина, на около 15 км от Wine Trader. Тази седмица Русия заяви, че още пет товарни кораба са били поразени край украинското крайбрежие. В четвъртък румънските власти съобщиха, че друг танкер е бил ударен край бреговете на страната, като трима моряци са в неизвестност, а един е загинал.
„Ситуацията е невероятна. Според мен всяка атака срещу кораб има за цел да причини смърт. Ако удариш жилищния блок на екипажа два пъти на едно и също място, намерението е да убиеш“, заяви Салваторе Адорно, представителят на брега на компанията Sicilship, която управлява Wine Trader.
В петък президентът на Румъния Никушор Дан обвини Русия, че ескалира войната в непосредствена близост до територията на НАТО.
От началото на пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна Черно море е високорисков район за търговското корабоплаване. Водите бяха минирани още в началото на войната. Рисковете временно намаляха по време на споразумението за износ на зърно, договорено с посредничеството на ООН и Турция, но то се разпадна през 2023 г., а Русия продължи да бомбардира украинските пристанища. Смущенията в сателитните навигационни системи на корабите от двете страни са широко разпространени.
От това лято обаче взаимните атаки срещу корабоплаването и пристанищната инфраструктура достигнаха най-интензивното си равнище.
„Това е съвсем различна ситуация. От години проследявам въздействието на войната върху морската търговия и никога не съм виждала нещо подобно“, заяви Бриджит Диакун, директор по изследванията в Lloyd’s List Intelligence.
Според Ambrey около 387 кораба са били поразени между юли и септември, повече от пет пъти над броя им през предходното тримесечие.
Една от причините за ескалацията е украинската кампания с дронове срещу руски плавателни съдове. Тя започна с опит да бъдат прекъснати доставките на дизелово гориво от Крим, но бързо се разпространи и към корабоплаването в Керченския проток, където Азовско море се свързва с Черно море.
През септември Роберт Бровди, командир на Силите за безпилотни системи на Украйна, заяви, че Киев е поразил над 300 руски плавателни съда в рамките на 11 седмици. Сред целите са били не само танкери, обект на санкции, но и кораби за насипни товари, превозващи руско зърно.
Отговорът на Кремъл беше засилване на атаките срещу корабите, посещаващи украинските пристанища. Москва продължава тази настъпателна кампания без прекъсване дори след като украинските удари намаляха. Според Ambrey Русия е отговорна за около 90% от атаките срещу корабоплаването през последните 45 дни.
Последиците са видими в пристанищата на Одеса и околностите ѝ. Миналия месец пристанището е обслужило по-малко от 10 кораба в сравнение с около 400 през юли, сочат данните на TIS, най-големия частен пристанищен оператор в Украйна.
Според анализатори по сигурността ударите и от двете страни стават все по-смъртоносни за екипажите, особено след като Украйна започна да възприема руски тактики.
„Преди Украйна атакуваше товарните колектори или извеждаше от строя машинното отделение или руля“, заяви Томас Алекса, старши анализатор в Ambrey. Сега обаче „подобно на Русия тя атакува мостиците и жилищните блокове на корабите“, което може да увеличи броя на жертвите сред екипажите.
Географският обхват на атаките също е станал много по-неизбирателен. „На практика сме свидетели на война без граници между Русия и Украйна, която ще засегне всички останали черноморски държави“, заяви Андрей Клименко, ръководител на Черноморския институт за стратегически изследвания, организация, която наблюдава развитието на конфликта.
В средата на септември Съвместният военен комитет, който определя т.нар. зони с „военен риск“ за застрахователни цели, разшири зоната с най-високо ниво на заплаха от няколко високорискови района до почти цялото Черно море. Изключение правят само териториалните води на Румъния, България и Турция.
Но след като и кораби в тези райони бяха атакувани, дори най-устойчивите корабни компании започнаха да преосмислят търговията в района на котвената стоянка Сулина, близо до делтата на Дунав и българското крайбрежие.
Застрахователите заявиха пред Файненшъл таймс, че застраховката срещу военни рискове може да достигне 15% от стойността на корпуса на даден кораб, почти двойно над ставката за плавателни съдове в Персийския залив. Това кара корабособствениците да използват по-стари кораби, които обикновено са по-евтини за застраховане, тъй като стойността на корпусите им е по-ниска.
Някои плавателни съдове са на възраст до 50 години и поради лошото си техническо състояние имат малко други възможности за търговска дейност, заяви Деха Айдън, турски морски консултант в адвокатската кантора Esenyel & Partners. В противен случай те биха били изложени на „висок риск от задържане в европейски пристанища“.
Много от тези кораби работят и извън стандартните колективни трудови договори, което оставя моряците на милостта на безскрупулни корабособственици.
Според Международната федерация на транспортните работници някои моряци, поискали да напуснат корабите си след навлизането им в Черно море през Босфора, са били уведомени от корабособствениците, че ще трябва да обезщетят компанията, ако прекратят договорите си предсрочно.
Повечето моряци в региона идват от държави, които не са традиционни източници на морски кадри, като Сирия, Египет, Азербайджан и Бенин, „защото са по-склонни да приемат работа срещу заплащане“, заяви генералният секретар на Международната федерация на транспортните работници Стивън Котън.
Трудови договори на сирийски моряци, работещи в Черно море и предоставени на Файненшъл таймс, показват, че месечното възнаграждение може да бъде едва 800 долара. В повечето договори обаче е посочено, че заплатата се удвоява пропорционално за всеки ден, прекаран във военната зона.
В един от договорите е записано, че ако моряк загине, най-близките му роднини ще получат между 25 000 и 50 000 долара в зависимост от заеманата от него длъжност.
Махфузул Ислам Плабон, моряк от Бангладеш, който преди година е бил на борда на танкер, поразен от украински морски дрон, докато плавал към руското пристанище Новоросийск, заяви, че никога повече няма да се върне в Черно море, „независимо колко пари ми предложат“.
Пламъците обхванали целия кораб и унищожили спасителния му сал, принуждавайки екипажа да се събере на носа, докато три часа по-късно не бил спасен от турската брегова охрана, разказа той.
Плабон е един от малкото моряци, съгласили се да говорят публично, тъй като се страхуват, че корабособствениците могат да ги включат в черни списъци. Той заяви, че му били плащани допълнителни 40 долара на ден, за да навлезе във военната зона.
Тъй като намирането на екипажи става все по-трудно, опитните моряци са все по-необходими за навигацията в минираните води на Черно море. Заради смущенията в сателитните системи капитаните са принудени да разчитат на хартиени морски карти, заяви Алекса от Ambrey.
Украинският министър на земеделието Тарас Висоцки заяви, че екипажите „наистина се страхуват“ да работят при подобни условия.
Украйна пренасочи износа си на зърно през по-малки дунавски пристанища. Висоцки обаче заяви, че е невъзможно да се използва пълният им капацитет, тъй като те непрекъснато са подложени на атаки.
Русия също пренасочва износа си на зърно по значително по-скъпи маршрути през Балтийско море и от Владивосток в Далечния изток. Според сателитното наблюдение на корабния брокер IFCHOR Galbraiths товаренето на зърно в черноморските и близките азовски пристанища е възлизало на 201 000 тона през септември, една шеста от равнището през предходния месец.
Москва започна също да покрива танкерите от своя флот с противодронови мрежи и да използва по-сложни техники за подмяна на GPS сигнала, за да избегне ударите на украински дронове.
Последиците се простират далеч отвъд Украйна и Русия. Износът на селскостопански стоки от Украйна по море се срина до 1,4 милиона тона през август, приблизително 75% под равнищата отпреди войната, сочат данни на украинското министерство на земеделието.
„Най-големият риск няма да се усети в краткосрочните забавяния на корабоплаването днес, а по нивите през следващата пролет“, заяви този месец Андрей Веревски, председател на борда на Kernel, голям украински износител на слънчогледово олио. „Приходите от износ осигуряват средствата за гориво, семена и торове. Ако достъпът до пристанищата бъде блокиран, а транспортните разходи унищожат оперативните печалби, малките и средните украински земеделски производители просто няма да разполагат с пари, за да засеят нивите си“, заяви още Веревски.
Пазари, отдалечени от региона, като тези в Западна Африка и Индонезия, ще трябва да намерят други източници на доставки. Представител на международен търговец на зърно заяви, че Индонезия е договорила голяма част от оставащите си покупки на зърно за следващите три до четири месеца от Русия, но вече се обръща към австралийски доставчици поради опасения, че руските пратки може да не пристигнат.
Клименко, който от години следи ситуацията в Черно море, се опасява, че положението ще продължи да се влошава, освен ако силите на НАТО не се намесят, сценарий, който е крайно малко вероятен. Това е така въпреки призива на Европейския парламент за военноморска операция на ЕС в Черно море заради „смъртоносните атаки“.
„На този етап е наивно да се надяваме на каквото и да било примирие в Черно море. За съжаление, войната не само ще продължи, но и ще се разрасне и ще обхване по-широк район“, заяви той.
Той добави, че след като и двете страни са осъзнали колко ефективно могат да нарушават корабните маршрути, ще бъде трудно тази практика да бъде спряна.
„Все едно да се опитваш да върнеш пастата за зъби обратно в тубичката. Невъзможно е“, допълни той.
