Неотдавнашен доклад в Daily Signal от експерта по сигурността на САЩ Робърт Грийнуей – ръководител на Центъра за национална сигурност „Алисън“ и бивш служител от разузнаването – твърди, че искането на конгресмена Джо Уилсън да „бъде определен подкрепяният от Алжир фронт Полисарио за терористична групировка е показател за готовността на Вашингтон да се противопостави на терористичните марионетки по южния фланг на НАТО“.
Докладът, чийто съавтор е изследователят Амин Гулиди, сътрудник на Института „Шелби Кълъм Дейвис“, подчертава, че бойците на Полисарио използват ирански дронове, споделят пустинни маршрути с конвоите за доставки на руските марионетки и облагат с данъци контрабандни маршрути, които финансират джихадистите в района Сахел – всичко това в обсега на ракетите на стратегически важния Гибралтарски проток.
Те се позовават на предишен случай, когато Америка е игнорирала тази заплаха, припомняйки, че през 1988 г. ракети на Полисарио са свалили два самолета на Американската агенция за международно развитие, убивайки петима американци, а САЩ не е отговорила със санкции.
Предложеният сега от Уилсън законопроект настоява от Вашингтон да избере дали да продължи дългогодишната си снизходителност или най-накрая да признае Фронта Полисарио за реалната заплаха, в която се е превърнал.
След инцидента през 1988 г. стратегическата обстановка се е променила драстично, твърди същият източник, отбелязвайки, че през 2020 г. фронтът Полисарио едностранно се отказа от споразумението за прекратяване на огъня, постигнато с посредничеството на ООН, подписано през 1991 г., обяви региона за „военна зона“, възобнови ракетните атаки по 1700-километровата защитна зона на Мароко и заплаши чуждестранни консулства, авиокомпании и предприемачи, които нарече „легитимни цели“.
Докладът подчертава, че тези заплахи са подкрепени от Алжир и са подсилени от три сближаващи се сили, а именно иранската военна подкрепа, разширяващото се руско влияние и незаконната икономика в транссахелската зона, която все повече се засича с мрежите за финансиране на джихадистите.
В него се обяснява, че силата на Полисарио се основава до голяма степен на безопасното убежище, на което се радва в Алжир. От лагери близо до Тиндуф политическото ръководство и основните бойни части на групировката действат извън обсега на мароканските сили и международните наблюдатели. Това убежище позволява на „Полисарио да складира боеприпаси, да експериментира с нови системи и да привлича външни спонсори с минимален риск“, се казва още в него.
Военната помощ и държавното финансиране от Алжир, добавя докладът, обхващат всичко - от лобистки бюджети на Вашингтон до целеви средства - ресурси, без които групировката не би могла да поддържа сегашното си ниво на операции.
Смята се, че Полисарио разполага с около 8000 активни бойци, но военни анализатори предупреждават, че алжирските лагери могат да мобилизират до 40 000 души. Той отбелязва, че този по-широк човешки ресурс е такъв, на който командирите на Полисарио могат да разчитат и който вербовчиците на джихадистите вече са проучили.
Грийнуей сочи към нарастващите доказателства за иранска подкрепа за фронта Полисарио, проследявайки връзката до 80-те години на миналия век, когато бойците му бяха снимани да държат изображения на аятолах Хомейни в призив за революционна подкрепа.
Оттогава Иран е преминал от обучение на бойци към доставка на военно оборудване. През 2022 г. т.нар. министър на вътрешните работи на Полисарио заяви, че бойци са обучавани да сглобяват и управляват въоръжени дронове.
Местни медии свързват боеприпаси от ирански тип със смъртоносните удари в Самара през 2023 г., докато западното разузнаване разкри, че пратеникът на Полисарио обещава да „осъществи съпротива в Сахара след атаката на Хамас на 7 октомври, след като пристигнат допълнителни средства и технологии“.
Що се отнася до Москва, докладът твърди, че тя тихо и упорито е взаимодействала с Полисарио, като се отбелязва редовното им участие в подкрепяни от Кремъл събития, водени от Александър Йонов, който беше обвинен в САЩ в провеждане на руски операции за влияние.
Въпреки че няма преки доказателства за трансфер на оръжия или военна координация, в документа се казва, че конвоите на Група Вагнер в Мали и Нигер използват пустинни маршрути, контролирани от контрабандисти на Полисарио, което осигурява на Москва необходимата логистична връзка.
Полисарио също играе централна роля в незаконната икономика на Сахел, чрез трафик на наркотици и оръжия, като същевременно финансира джихадистки групировки като Ал Кайда в ислямския Магреб. В доклада се отбелязва, че макар администрацията на президента Доналд Тръмп да е признала плана за автономия на Мароко като единственото осъществимо решение за Сахара, този дипломатически път трябва да бъде подкрепен от политика за сигурност, която признава връзките на въоръжената мрежа Полисарио с Иран, руските проксита, и терористични и контрабандни мрежи в целия Сахел.
Позовавайки се на хусите в Йемен като предупреждение, докладът призовава Вашингтон да не позволява на Северна Африка да следва подобен път и призовава за определяне на Полисарио като „глобална терористична организация“ съгласно Изпълнителна заповед 13224.
Това би „позволило на правителството на САЩ да наложи санкции, да замрази активи, да ограничи пътуванията и да сигнализира, че възникващите заплахи ще бъдат преодолени, преди да метастазират“, заключава докладът.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
