Алжирският президент Абделмаджид Тебун направи двудневно посещение в Италия, като основната цел на тази „разходка“ беше да финализира важни договори с Италия, с надеждата да я привлече на страната на сепаратистите в Мароканска Сахара. Италия обаче, осъзнавайки нарастващата глобална подкрепа за Сахара като част от Мароко, запази твърда позиция срещу иначе основния си доставчик на природен газ.
Изображенията говорят сами за себе си, особено израженията на лицата. По време на размяната на изявления в Палацо Киджи с алжирския президент Абделмаджид Тебун, италианският премиер Джорджа Мелони не можа да скрие учудването си, примесено с лукава усмивка.
Всъщност Тебун тъкмо бе заявил, че Алжир и Рим споделят сходни позиции по въпроса за Западна Сахара. Очите на Мелони първоначално се разшириха, сякаш за да сигнализира на публиката и камерите, че това изявление е откровена лъжа. Добре познатата официална позиция на Италия всъщност е много по-близка до подкрепа на плана на Мароко за автономия на Сахара.
Това напомня за случилото се с президента на Руанда Пол Кагаме по време на посещението му в Алжир в началото на юни. Абделмаджид Тебун заяви по време на съвместен брифинг за пресата, който между другото беше без симултанен превод, че двамата държавни глави споделят обща позиция по въпроса за Сахара, включително изрична подкрепа за „правото на самоопределение“ на фронта Полисарио.
Президентството на Руанда обаче бързо публикува речта на Кагаме в пълен текст. Този прозрачен подход официално опроверга изявленията на алжирския президент, като по този начин разкри пукнатините в алжирската дипломация, която е все по-изолирана и търси легитимност.
Въпреки това Тебун продължи да използва неверни факти, твърдейки, че двете страни подкрепят „усилията на личния пратеник на генералния секретар на ООН за постигане на справедливо политическо решение, в съответствие с международното право, което да позволи на сахарския народ да упражни неотменимото си право на самоопределение“.
Това изявление очевидно беше последната капка за Джорджа Мелони. След това тя хвърли неодобрителен поглед към събеседника си, или по-скоро към човека, който се беше превърнал в предполагаем външен министър на Полисарио. Грубите маневри на Тебун, противоположни на всеки дипломатически такт, биха могли да се тълкуват като явна неуважителна реакция към италианските власти. Алжир изглежда се опитва да наложи на Италия намеса по въпроса за Сахара.
Всъщност говорейки първа Джорджа Мелони, позовавайки се на регионални и международни въпроси, спомена двустранни дискусии, фокусирани върху Сахел, Либия, Сирия, ситуацията в Газа и руско-украинския конфликт. В нито един момент Сахара не беше спомената в съвместното й изявление с Тебун. Това означава, че Италия или е отказала да разгледа въпроса, или категорично е отхвърлила всяко искане за открито съобразяване с антимароканските позиции на алжирския режим.
Тази италианска твърдост беше ясно отразена в текста на окончателното комюнике. Докато Алжир успя да вмъкне параграф за Сахара, Италия се погрижи пропагандната фраза „самоопределение на сахарския народ“ да не се появи.
Противно на твърденията на Тебун, съвместната декларация от Петата сесия на Междуправителствената среща на върха Италия-Алжир ясно заявява в точка 29: „Що се отнася до Западна Сахара, двете страни потвърдиха подкрепата си за усилията на личния пратеник на генералния секретар на Организацията на обединените нации, г-н Стафан де Мистура, за възобновяване на преките преговори и постигане на справедливо, трайно и взаимно приемливо политическо решение, в съответствие с целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации и съответните резолюции на Съвета за сигурност.“ Нито една от алжирските фрази („сахарски народ“, „неотменимо право“) не се появява в комюникето.
Това повдига въпроса дали това е стратегия на медийно опиянение или просто загуба на посока поради нарастващата изолация на Алжир по този въпрос.
Предложеният от Мароко план за автономия продължава да се радва на широка международна подкрепа, което поставя Алжир в деликатна ситуация. Вместо да измисля фантомни позиции, Алжир би имал полза от това да поеме ролята си на заинтересована страна и да признае, че автономията е справедливото и трайно решение, за което международната общност призовава.
Процесът на ООН, основан на компромис, а не на сепаратистки илюзии, е единствената реалистична възможност, достъпна за Алжир.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
