Холандската журналистка и изследователка Рена Нетйес е публикувала разследващ доклад на уебсайта на DAWN (Демокрация за арабския свят сега), в който разкрива една от най-мрачните глави на сирийската война. Разследването подчертава участието на бойци от милициите Полисарио, подкрепяни от Алжир, в зверства, извършени от режима на Башар Асад, с пряка подкрепа от Иран и неговото военно крило „Хизбула“.
Докладът, озаглавен „Полисарио в Сирия: Как чуждестранните бойци усложняват пътя към преходното правосъдие?“, разкрива чрез документи и свидетелства, че членове на Полисарио са пътували до Сирия в началото на войната и са се сражавали редом със силите на сирийския режим, след като са получили военно обучение от „Хизбула“ в Ливан, по-специално в долината Бекаа. Доклад на арабската секция на „Дойче Веле“ от 2012 г. вече потвърди наличието на 120 бойци на Полисарио в сирийската армия, въз основа на изтекъл сирийски документ за сигурност с печат „Сигурност 279“.
Информация, събрана от Нетйес от различни източници, включително местни журналисти и сирийски изследователи, показва, че сахарски бойци са били използвани като част от мрежата от чуждестранни милиции, разположени от Техеран за защита на сирийския режим. Тези бойци не само са участвали в бойни операции, но и са били замесени във военни престъпления срещу цивилни. Някои от тях са признали за подобни престъпления по време на разпити, след като са били заловени от сирийските опозиционни сили в Идлиб и Алепо.
Докладът също така посочва, че част от бойците на Полисарио са избягали в Ливан, когато силите на Асад са се разпаднали на определени фронтове, докато други са били взети в плен. Независими източници потвърдиха, че около 70 бойци на Полисарио и алжирски войници са били заловени южно от Алепо миналия декември, като десетки от тях в момента са задържани в Идлиб.
Разследването подчертава, че офисът на Полисарио в Дамаск е играл ключова роля в улесняването на присъствието на тези милиции в региона, служейки като ключов фронт за техните дейности в Близкия изток и укрепвайки връзките им с иранските и алжирските разузнавателни служби. Освен това се разкрива, че бойците на Полисарио често са използвали псевдоними по време на движенията си, представяйки се неведнъж за поклонници, посещаващи шиитски светилища като мавзолея Сайида Зайнаб.
Регионалните последици от тези открития са също толкова тревожни. Подкрепата на Алжир за Асад и улесняването на участието на Полисарио в сирийския конфликт се превърнаха в политическа карта, използвана от него за защита на режима в Дамаск и за подпомагане на реинтеграцията му в арабския свят. Въпросът ескалира дипломатически, когато алжирският външен министър Ахмед Атаф наскоро се намеси пред сирийските власти, за да поиска освобождаването на задържаните бойци на Полисарио и алжирски войници. Дамаск обаче отхвърли искането, настоявайки, че те ще бъдат съдени за военни престъпления.
Този случай подчертава по-широк проблем, свързан с преходното правосъдие в Сирия: присъствието на хиляди чуждестранни бойци, включително тези на Полисарио, остава основна пречка за търсене на отговорност. Докато Сирийската комисия за преходно правосъдие работи с Интерпол и международни организации за преследване на замесените, извършените престъпления все още са разместени между геополитическите изчисления и регионалния баланс на силите, заплашвайки да сведат страданията на сирийския народ до разменна монета, вместо до въпрос на справедливост и обезщетение.
По този начин разследването не само хвърля светлина върху скрито измерение на сирийската война, но и поставя Полисарио и Алжир в центъра на сложна мрежа от тъмни съюзи, където регионалните интереси се преплитат с трансграничен тероризъм. То подчертава как конфликтите в Северна Африка и Близкия изток са все по-взаимосвързани, повдигайки сериозни етични и правни въпроси относно ролята на подобни организации в изострянето на трагедията на сирийския народ.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
