Черно море е навлязло в период на устойчиво затопляне, който вече променя условията за морските организми, рибарството и крайбрежните райони, показват данни на турски учени и последният Ocean State Report на европейската програма Copernicus. Проф. Локман Хакан Теджер от Университета „Намък Кемал“ в Текирдаг посочва повишение на температурата на черноморската вода с около 1,3 градуса за последните пет десетилетия. Още по-изразена е промяната в Мраморно море, където според него увеличението достига 2,5 градуса, докато за Егейско и Средиземно море той посочва около 1,5 - 2 градуса. Публикуваният на 30 септември 2026 г. доклад на Copernicus добавя още един тревожен показател - морските топлинни вълни в Черно море стават по-продължителни и по-чести.
Последните научни данни показват, че проблемът не се измерва единствено със средната температура на повърхността. Изследователите на Copernicus анализират и натрупаната топлина в първите 40 метра от водния стълб, защото екстремното затопляне може да остане под повърхността дори когато сателитната температура изглежда по-ниска. През 2024 г. Черно и Средиземно море са преживели рекордни по интензивност и продължителност морски топлинни вълни, като в отделни ключови райони събитията са продължили над 30 дни. Температурните отклонения на места са надхвърляли 4,6 градуса спрямо обичайните стойности за сезона.
Черно море е особено чувствително към подобна промяна заради специфичната си структура. Басейнът е силно стратифициран - по-сладките повърхностни води стоят над по-солените дълбочинни слоеве и това ограничава вертикалното смесване и снабдяването на дълбочините с кислород. Copernicus от години следи кислородния запас и дебелината на кислородния слой, тъй като огромна част от дълбоките води на Черно море естествено са без кислород. Затоплянето добавя допълнителен натиск, защото по-топлата вода задържа по-малко разтворен кислород, но учените посочват, че процесът зависи и от стратификацията, теченията, речния приток и биогеохимичните промени.
Промяната има пряко значение и за рибните ресурси. Научно изследване, публикувано през 2025 г. в Environmental Sciences Europe, моделира бъдещите местообитания на хамсия, сафрид, калкан, мерлуза и барбуня в Черно море и установява риск от значително свиване на подходящите зони за всички разглеждани видове. Особено чувствителни в моделите са хамсията и сафридът, при които прогнозите показват загуба на подходящи крайбрежни местообитания при продължаващо изменение на климата. Авторите предупреждават, че климатичният натиск идва върху вече съществуващи проблеми като свръхулов, замърсяване и промени в хранителната верига.
Новият доклад на Copernicus показва, че северозападната част на Черно море е сред зоните, в които морските топлинни вълни достигат висока интензивност. Анализът установява обща тенденция към увеличение на броя и продължителността на тези събития, макар отделните части на басейна да реагират различно. Учените вече не следят само температурата на повърхността, защото в Черно море циркулацията може да създаде силно затоплени слоеве под нея, които остават невидими за обикновените повърхностни измервания. Именно затова Copernicus препоръчва едновременно наблюдение на повърхностната температура и количеството топлина, натрупано във водния стълб.
Мраморно море дава още по-видим пример за процесите, които се развиват около Турция. Според проф. Теджер средната температура там се е увеличила с около 2,5 градуса за половин век - най-силната промяна сред моретата, които той разглежда. Той предупреждава, че по-високите температури създават по-подходящи условия за някои патогенни микроорганизми и улесняват разпространението на видове като риба балон, риба лъв и определени медузи. Научните изследвания върху морската слуз в Мраморно море добавят, че високата температура действа заедно с прекомерното количество хранителни вещества, отпадъчните води, замърсяването и слабата циркулация.
Черно, Мраморно и Егейско море са свързани чрез Босфора и Дарданелите, но движението на водите между тях е по-сложно от директно пренасяне на затоплянето от единия басейн към другия. В Босфора съществува двуслойна циркулация - по-слабо солена черноморска вода се движи към Мраморно море в горния слой, а по-солена средиземноморска вода навлиза към Черно море в дълбочина. Затова затоплянето на Черно море не може да бъде обяснено единствено с промените в турските проливи. Основният дългосрочен двигател остава глобалното изменение на климата, върху което се наслагват местните атмосферни и океанографски процеси.
Повишаването на температурата има значение и за българското крайбрежие, без всяка отделна буря или порой да може да бъде приписана директно на топлото море. По-топлата морска повърхност увеличава изпарението и количеството водна пара, което атмосферата може да получи от морето, но развитието на силни валежи зависи и от циклони, фронтове, вятър и температурните контрасти във височина. През последните години сателитните наблюдения нееднократно показват необичайно топли води по Черноморието, а през лятото на 2026 г. температурата край Южното Черноморие достигаше около 24 - 26 градуса още през юни и началото на септември. Подобни периоди удължават топлия сезон във водата, но едновременно увеличават продължителността на топлинния стрес върху екосистемата.
Изменението на морската среда засяга и туризма, аквакултурите и риболова. Морските топлинни вълни влияят върху планктона, размножителните периоди, хранителните вериги и зоните, в които отделните видове намират подходящи условия. Ново изследване върху турското Черноморие от 2026 г. установява силна връзка между повишаването на средната температура на повърхността и честотата на морските топлинни вълни, като някои райони вече представляват значителен температурен риск за студенолюбиви видове в аквакултурите. Това превръща температурата на морето от метеорологичен показател в икономически фактор за крайбрежните общности.
По отношение на морското равнище научните данни изискват повече предпазливост от често цитираните числа за покачване с около 4 милиметра годишно в Черно море. Обзорът Sea Level Rise in Europe на Copernicus отчита средна тенденция от около 1 ± 0,8 милиметра годишно за целия черноморски басейн през периода 1993 - 2023 г., докато за Средиземно море стойността е около 2,5 ± 0,8 милиметра. По-стари изследвания за различни периоди показват по-високи стойности в отделни крайбрежни райони, което обяснява защо числата се различават между отделните публикации. Рискът за конкретен плаж зависи не само от средното морско равнище, а и от местната ерозия, вълните, бурите, движението на наносите и човешкото строителство по брега.
