Спорт

Рекорд на Мондиала: Всеки четвърти футболист играе за чужда родина

Брат срещу брат в отборите

Рекорд на Мондиала: Всеки четвърти футболист играе за чужда родина

Световното първенство по футбол през 2026 година пише нова история не само на терена, но и извън него. За първи път почти една четвърт от всички участници на Мондиала защитават цветовете на държава, в която не са родени.

Данните показват, че 289 от общо 1248 футболисти на турнира са родени извън страната, която представляват. Това е рекорд в над 90-годишната история на световните първенства и ярко отражение на съвременния свят, белязан от миграция, смесени семейства и глобална мобилност, съобщава BBC.

В продължение на 25 минути от мача срещу Бразилия на 13 юни Мароко влезе в историята на световните първенства, защото нито един от футболистите му, намиращи се тогава на терена, не беше роден в Мароко.

От Лондон до Париж и от Англия до САЩ

Сред най-известните случаи е този на Майкъл Олисе. Роденият в Лондон футболист на Байерн Мюнхен избра да представлява Франция – страната на своята майка.

Подобна е историята на Антони Робинсън. Защитникът е роден в английския град Милтън Кийнс, но играе за Съединените щати благодарение на американския си баща.

Брат срещу брат на Мондиала

Турнирът предлага и необичайни семейни истории. Четири двойки братя защитават различни национални отбори.

Сред тях са Нико Уилямс и Иняки Уилямс, които играят съответно за Испания и Гана.

Подобни случаи доскоро бяха истинска рядкост. Преди това най-известният пример бяха полубратята Жером Боатенг и Кевин-Принс Боатенг, които дори се изправиха един срещу друг на световните първенства през 2010 и 2014 година.

Как се стигна дотук

Според експерти тенденцията е естествен резултат от глобализацията.

Днес близо 4% от населението на света живее в държава, различна от тази, в която е родено. Сред висококвалифицираните специалисти и професионалните спортисти този дял е още по-висок.

ФИФА постепенно променя правилата си през годините. Докато в първата половина на XX век футболистите са можели сравнително свободно да сменят националните си отбори, днес те трябва да докажат реална връзка със съответната държава чрез родители, баби и дядовци или продължително пребиваване.

До неотдавна делът на футболистите, родени извън държавата, която представляват на световни първенства, се движеше нагоре и надолу през различните десетилетия.

Според изследване на Центъра за миграция, политика и общество (COMPAS) към Оксфордски университет този дял е варирал между 2% и 14%, но през последните две световни първенства бележи рязък ръст. На Мондиал 2022 в Катар той достига 16,5%.

На Световното първенство през 2026 година показателят вече надхвърля 23%. От общо 1248 футболисти на турнира 289 са родени извън страната, чийто национален екип носят. За увеличението допринася и разширяването на шампионата от 32 на 48 отбора.

Макар ФИФА да е основана през 1904 г., официални правила за националната принадлежност на футболистите са въведени едва през 60-те години на XX век. Преди това играчите са можели сравнително свободно да избират за коя държава да се състезават.

Най-известният пример остава Луис Монти. Аржентинският халф играе за Аржентина на Световното първенство през 1930 година, където „гаучосите“ достигат до финала. Четири години по-късно той сменя футболната си принадлежност, облича екипа на Италия и печели световната титла на Мондиал 1934.

Любопитен факт е, че и до днес Луис Монти остава единственият футболист в историята, играл във финали на световни първенства с националните отбори на две различни държави.

Мароко – големият печеливш от диаспората

Един от най-успешните примери е Мароко. През последното десетилетие федерацията активно издирва таланти сред мароканските общности във Франция, Нидерландия и Белгия.

Именно тази стратегия помогна на страната да постигне исторически успех на Мондиал 2022, когато Мароко стана първата африканска държава, достигнала полуфинал на световно първенство.

Сред героите тогава бяха роденият в Нидерландия Хаким Зиеш и роденият в Испания Ашраф Хакими.

Новото лице на световния футбол

Днес само осем от 48-те отбора на Световното първенство нямат нито един футболист, роден извън страната, която представляват.

Според д-р Мириам Черти изборът на национален отбор често се влияе не само от спортни съображения, но и от емоционални, семейни и дори политически фактори.

„Футболистите вземат решения под влияние на професионални възможности, семейни очаквания и лична идентичност“, обяснява тя.

Такъв е случаят с Ибрахим Мбайе. Роденият във Франция нападател преминава през всички юношески формации на Франция, но през миналата година изненадващо обявява, че ще защитава цветовете на Сенегал – родината на своята майка.

„Никога няма да съжалявам, че избрах Сенегал. Това беше решение, взето със сърцето“, заявява тогава футболистът пред сенегалската телевизия RTS.

Други играчи предпочитат да представляват държавата, в която са изградили живота и кариерата си. Такъв е примерът с бившия защитник на Реал Мадрид Пепе.

Роден в Бразилия, той получава възможност да играе за родината си през 2006 г., но отказва и избира Португалия, където живее и играе още от 2001 година.

Съдбата обаче го изправя срещу страната, в която е роден. На Световното първенство през 2010 г. Пепе играе срещу Бразилия в един от най-напрегнатите мачове на турнира.

„Никога не съм съжалявал, че станах португалец. За мен мачът срещу Бразилия беше като всеки друг. Винаги ще защитавам цветовете на Португалия“, казва той тогава.

Понякога пътят към националния отбор започва по съвсем неочакван начин. През 2018 година роденият в Дъблин Роберто Лопеш получава съобщение в LinkedIn от селекционера на Кабо Верде Руй Агуаш.

Треньорът го пита дали би желал да играе за националния отбор на островната държава, откъдето е баща му.

Лопеш обаче дълго време не обръща внимание на съобщението, защото е убеден, че става дума за спам.

„Когато разбрах какво всъщност е било съобщението, се почувствах ужасно неудобно“, разказва той пред BBC Sport.

По-късно защитникът се превръща в един от героите на Кабо Верде при престижното нулево равенство срещу европейския шампион Испания на Мондиал 2026.

Тези истории показват, че в съвременния футбол националната принадлежност все по-често се определя не само от мястото на раждане, а и от семейната история, личния избор и чувството за принадлежност.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай