В събота сутринта Колумбия среща Гана в 1/16-финал на Мондиала, а мачът в Канзас Сити идва почти точно в деня, в който южноамериканската нация за поредна година отбелязва най-черния си футболен ден. На 2 юли 1994 г. една новина смрази света - дойде точно от Колумбия и в разгара на световното първенство, което, както и сега, бе в Щатите.
На онзи 2 юли преди 32 години футболният свят се вълнуваше от предстоящите през деня първи осминафинали на Мондиала (Германия - Белгия и Испания Швейцария) играеха същата вечер.
Но вестта от Меделин тотално ги засенчи и превърна изхода от тях в нещо незначително.
Късно вечерта на 1 юли Андрес Ескобар - централен защитник и звезда на колумбийския национален отбор, събира приятели и близки в бар "Индио". Случва се пет дни след отпадането на Колумбия от световното. Там събитията се развиват кошмарно за отбора, а и за самия Ескобар, който си вкарва автогол срещу САЩ при загубата с 1:2.
Играчите са плашени още по време на турнира, че ако "не спечелят, по-добре да не се прибират у дома".
На мача с Щатите е заложена огромна сума със 7 цифри - говори се, от хора от картела Кали. Разбира се, заложили са на "нашите", а те падат, и то заради автогола на Андрес.
Важно уточнение: Той е футболист на Атлетико Насионал (Меделин), който пък е реална собственост на Пабло Ескобар. Не само заради съвпадението на фамилиите Андрес е любимият играч на Ел Патрон. Само че през юли 1994-а Пабло вече го няма - застрелян е от властите през декември 1993-а. Съществува теза, че ако бе още жив най-големият сред наркобароните на страната, случилото на 2 юли сутринта просто нямаше как да се случи...
Та в бар "Индио" Ескобар черпи приятели, защото часове по-рано е получил потвърждение, че преминава от Атлетико Насионал в Милан.
В края на вечерта (рано сутринта на 2 юли по-скоро) той напуска сам заведението и се прегръща с управителя, който му е приятел. Всички останали са си тръгнали.
Андрес влиза в колата си - не е пил повече от една бира, той не е по алкохола. Няма никакъв проблем да се прибере до дома с автомобила.
Но не успява да потегли. Пред колата застават трима мъже, а до прозореца на шофьора - още един. Стрелят 6 пъти в главата и гърдите му. Андрес Ескобар няма никакъв шанс. Борбата за живота му в болницата на Меделин е предварително изгубена. Загубил е много кръв и изстрелите са фатални.
Арестуван е Умберто Кастро Муньос, който си признава, че е стрелял. А и го виждат свидетели, включително управителят на бара. Муньос е една от "горилите" на братята Галон, които са до него и гледат как стреля в Ескобар. Те са пред автомобила.
Братята са част от Лос Пепес - обединението от криминални елементи и бивши военни срещу Пабло Ескобар, спомогнало за унищожаването на империята му. А през 1994-а братята Галон са владетели на бизнеса със залози в страната.
Вероятно и самите те, както и хората от картела Кали, са загубили големи пари на световното.
Престъплението бързо е разкрито изцяло, но присъдите са срамни. Муньос е стрелецът, но пред съда са изправени и братята. Убиецът - този, който натиска физически спусъка, получава 45 години в затвор. Лежи 11 от тях, пуснат е през есента на 2005-а.
Поръчителите - защото горилите на наркобосовете убиват по тяхно нареждане - са осъдени на 15 месеца домашен арест и глоби от по 1850 американски долара, които отиват за семейството на Андрес. Смешно и тъжно.
Страната е покрусена.
Големите асове на националния Тино Асприля и Карлос Валдерама обявяват, че отказват да играят повече с фланелката на Колумбия. Следват ги още от най-добрите футболисти на страната.
После някои от тях "размислят" - включително Тино и Карлос, очевидно "убедени" от същите тези силни хора, които владеят тотално Колумбия в онези години.
На 13 март догодина Андрес Ескобар щеше да навърши 60. През това лято вероятно щеше да е на Мондиала като анализатор, защото бе един от най-интелигентните играчи на страната. Бъдещето му след футбола вероятно бе именно в телевизията.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
