Битката за градовете започна година преди вота, ще спечелят лидерите, за които този пост е съдба, а не служба
Българските кметове прекрачват прага на последната, решаваща година от своите мандати. Точно след една година местните избори ще отчетат свършеното, но истинският, тежък изпит вече бе издържан.
Градоначалниците влизат в тази финална права след години на безпрецедентни изпитания. Те изкараха един изключително труден мандат, белязан от безкрайна въртележка, от политическа нестабилност, чести смени на кабинети и блокаж на институциите в столицата.
И макар България най-после да има редовно и стабилно правителство, раните от политическия трус на национално ниво тепърва ще се лекуват по градове и села.
Критичният мандат
Истината е, че в най-критичните моменти, когато държавата бе изпаднала в безтегловност, именно кметовете не се огънаха, не абдикираха и се превърнаха в реалния стожер на държавността. Но последиците от политическия хаос удариха общините с пълна сила тъкмо през настоящата година.
Заради безкрайните политически сблъсъци в София, местните власти бяха принудени да работят без приет държавен бюджет до есента. Този безпрецедентен финансов колапс изправи кметовете пред невъзможна мисия. Те бяха с вързани ръце да задоволяват дори най-крещящите ежедневни нужди на своите съграждани.
Безвъзвратно спряха или се забавиха стотици големи инфраструктурни и социални проекти, жизненоважни за регионите. Показателно е, че този проблем присъства във всяко интервю на кметове като болезнен рефрен.
С днешния уникален брой на „Стандарт“, посветен на Деня на българската община, ние събираме на едно място 29 успешни български кметове, които представят своеобразен отчет пред съгражданите си. Те показват достиженията, но и открехват вратата за бъдещите планове за градовете.
Това обаче не е суха статистика за количество положен асфалт, брой обновени училища или процент на дигитализираните услуги.
Това са 29 лични и екипни битки, спечелени въпреки системата и финансовия задух, в който общините бяха оставени. С тях градоначалниците доказаха, че местното самоуправление в България е узряло за европейските стандарти - то е гъвкаво, бързо реагиращо и най-вече: с човешко лице.
Успехите
Успехите на тези 29 общини са доказателство, че когато има диалог с гражданите и ясна визия, градовете и селата ни могат да се развиват с бързи темпове дори в условия на криза.
Дигитализация на услугите, привличане на инвеститори, зелени иновации и съхранение на културното наследство - това са реалните победи на българския кмет.
Днес, когато отбелязваме Деня на българската община и 30-годишнината от създаването на НСОРБ, е време за заслужени похвали. Сред целия хейт в социалните мрежи и политическите престрелки по върховете на държавата, време е да покажем и респект пред денонощния труд на тези мъже и жени, които нямат работно време и чийто телефон звъни в пет сутринта за всеки скъсан водопровод, паднало дърво или спешен случай.
Защото както гласи народната поговорка – бог високо, цар – далеко. В малкия град, в застаряващото село, кметът кара трактора и валяка, разтървава съседите, носи лекарствата.
Празникът обаче не бива да затваря очите ни за системните проблеми, защото стълбовете на държавата вече са претоварени.
Болезнените въпроси
Основният и най-болезнен въпрос остава финансовата децентрализация, която в България все още е по-скоро мираж. Кметовете продължават да се редят на опашка пред финансовото министерство за средства, които често се разпределят по неясни критерии, най-вече – политически.
На прага сме и на огромно изпитание – въвеждането на новия модел за такса битови отпадъци на принципа - замърсителят плаща.
Това е реформа, която държавата отлага с години, прехвърляйки горещия картоф изцяло в ръцете на кметовете. Без ясна национална информационна кампания те ще трябва сами да понасят целия негативизъм на хората на прага на изборната година.
Към това се добавят и климатичните промени с пресъхващите язовири и остарялата водопреносна мрежа, където общините отново са оставени да се спасяват сами.
Демографското бъдеще
Ако искаме модерна и силна България, стабилното правителство в София трябва да спре да гледа на общините като на подчинени структури, а да ги приеме като равноправен партньор. Време е за реални реформи – данъчни, административни и структурни, които да залегнат в новия бюджет на държавата и да сложат началото на истинска борба срещу местните феодали, но и старта на дългоочакваните мерки срещу чудовищната демографска криза, която все повече разделя страната на две Българии.
Защото ако се пречупи стълбът на автентичната местна власт, ще се срути и самата държава.
И точно тук е време за голямата истина, пред която се изправяме. Още преди да са приключили изборите за президент, кметските вече започнаха.
Финалното броене стартира от днес и следващите 12 месеца ще бъдат безмилостен филтър.
Кои кметове ще оцелеят и кои ще изпаднат?
Отговорът не е в партийните централи в София, а по площадите на българските градове и села. Хората вече са уморени от празни обещания и чиновническо бездушие. Те искат кметове с кауза, които живеят с техните проблеми, а не зад затъмнените стъкла на служебните лимузини.
През следващата година избирателите ясно ще разграничат истинските местни лидери, които градиха общините си камък по камък, от самозабравилите се кметове, превърнали властта в лична деспотия.
Хората ще подкрепят онези, които доказаха, че са стожери в кризата, и ще накажат феодалите, които се оляха в собственото си его.
Битката за доверието започна. Нека победят тези, за които общината е съдба, а не просто служба!
Честит празник на истинските български кметове!
