Принц Хари с разтърсваща изповед: Изтрих мама!

Можеш да живееш в дворец, да бъдеш принц и целият свят да знае името ти. Но когато си на 12 години и загубиш майка си, нито титлата, нито богатството, нито кралските привилегии могат да запълнят празнотата. Принц Хари направи едно от най-личните си признания досега, разказвайки как смъртта на принцеса Даяна го е оставила емоционално вцепенен за близо две десетилетия. Толкова дълго се опитвал да потисне болката, че накрая забравил дори как звучат гласът и смехът ѝ.

42-годишният херцог на Съсекс говори откровено за своите страхове, пристъпи на паника, депресивни преживявания и опитите да намери душевен покой в нова поредица от образователната платформа MasterClass.

Програмата носи заглавието „Да преосмислим скръбта: Изграждане на устойчивост чрез загубата“ и беше представена днес, 8 октомври, два дни преди Световния ден на психичното здраве, съобщава "People".

В нея Хари разговаря с невролога и психолог д-р Мери-Франсис О'Конър от Университета на Аризона, която от години изследва как загубата на близък човек влияе върху мозъка и тялото.

Пред списание People са представени единадесет от най-личните признания на принца. И зад тях се разкрива една необикновена история за момче, което е трябвало да порасне твърде рано, и мъж, който чак след години си позволява да скърби.

„Мислех, че ако съм щастлив, ще предам майка си“

На 31 август 1997 г. светът научава за трагичната смърт на принцеса Даяна при автомобилна катастрофа в Париж. Тя е едва на 36 години.

За милиони хора това е краят на една приказка. За 12-годишния Хари обаче започва живот, в който отсъствието на майка му ще се превърне в постоянен спътник.

Принцът разказва, че не е заплакал, когато му съобщили трагичната новина. Сълзите дошли едва на погребението на Даяна на 6 септември 1997 г. След това не плакал за нея почти 20 години.

Дълго време смятал, че способността да контролира чувствата си е доказателство за сила. Всъщност, осъзнава по-късно, просто бил дете, което не знаело как да преживее огромната загуба.

Още по-болезнено било чувството за вина.

Хари признава, че години наред възприемал собственото си щастие като своеобразно предателство към майка си. Сякаш ако се усмихва, радва на живота и продължи напред, това би означавало, че вече не му липсва.

Постепенно обаче стигнал до съвсем различно заключение – Даяна би искала синът ѝ да бъде щастлив.

Това осъзнаване променило отношението му към живота и му позволило за първи път да приеме, че любовта към изгубен човек не се измерва с количеството страдание.

Изтрил от паметта си гласа и смеха на Даяна

Едно от най-покъртителните признания на принца е свързано със спомените му за майка му.

Опитвайки се да избегне болката, той постепенно престанал да мисли за нея. Защитният механизъм обаче имал неочаквана цена.

Заедно с тежките спомени започнали да изчезват и щастливите.

Хари разказва, че с времето вече не можел да си припомни гласа на Даяна. Забравил и нейния смях – онзи толкова характерен, заразителен смях, който милиони хора все още разпознават от телевизионните архиви.

Дори лицето ѝ постепенно започнало да избледнява в съзнанието му. За да си представи ясно как е изглеждала, трябвало да погледне нейна фотография.

Парадоксът бил жесток: за да се предпази от болезненото усещане, че майка му я няма, момчето неволно се лишило и от прекрасните моменти, които двамата са преживели заедно.

Един флакон парфюм върнал изгубените спомени

Промяната настъпила години по-късно по време на психотерапия.

Един от специалистите, с които работел Хари, му предложил да намери парфюма, който използвала принцеса Даяна.

Идеята била ароматът да събуди спомени, недостъпни чрез обикновено усилие на паметта.

Когато принцът усетил познатото ухание, ефектът бил изключително силен.

Според собствения му разказ миризмата го върнала назад във времето и започнала да отключва картини и преживявания, които от години били скрити зад емоционална стена.

Хари сравнява процеса с пробиването на малки отвори в преграда, зад която постепенно започват да се появяват забравените образи.

Това било едно от преживяванията, които му помогнали отново да се почувства близо до майка си.

Поглежда снимката ѝ и я пита дали се гордее с него

Днес отношението на Хари към паметта на Даяна е напълно различно.

Той признава, че мисли за нея почти всяка вечер и през повечето сутрини.

Особено скъпа му е една фотография, направена през 1995 г. от прочутия моден фотограф Патрик Демаршелие в апартамента на Даяна в двореца Кенсингтън.

Кадърът е заснет за списание Harper's Bazaar. На него принцесата гледа към обектива с леко закачлива усмивка.

Хари държи снимката близо до себе си и разказва, че понякога се взира в очите ѝ, сякаш очаква отговор.

Пита се какво би помислила майка му за човека, в когото се е превърнал, за решенията, които е взел, и за живота, който е изградил.

Понякога дори се опитва да открие промяна в изражението ѝ, макар да знае, че това е само снимка.

И ако като дете е избягвал да гледа фотографиите на Даяна, защото му напомняли, че никога няма да се върне, днес именно те му носят утеха.

Чувства присъствието на майка си в трудни моменти

Херцогът на Съсекс споделя и нещо още по-лично – понякога има усещането, че майка му продължава да присъства в живота му.

Особено силно чувствал тази връзка през последните шест години, когато преживял редица драматични промени.

Хари разказва, че в определени моменти забелязва знаци или изпитва усещане за енергия, която лично той свързва с Даяна.

Той не представя тези преживявания като доказателство за свръхестествено явление, а като собствен начин да усеща духовната близост с майка си.

Когато се изправя пред труден избор, понякога мислено се обръща към нея с молба за помощ и напътствие.

Принцът е убеден, че желанието му да продължи благотворителната ѝ дейност е една от най-силните връзки помежду им.

Даяна беше известна със своята работа в подкрепа на уязвими хора, болни от ХИВ и СПИН и жертви на противопехотни мини.

Днес Хари вижда сходство между тези каузи и собствените си благотворителни инициативи, особено помощта за военни ветерани и деца, преживели загуба.

Панически атаки пред камерите: Ризата ме задушаваше

Зад усмивките, официалните костюми и кралските церемонии Хари дълго време водел лична битка, за която публиката дори не подозирала.

Той признава, че е имало период, когато публичните ангажименти предизвиквали у него силна тревожност.

Самото обличане на риза, сако и вратовръзка можело да отключи усещане за задушаване.

Пътуването с автомобил към поредното официално събитие се превръщало в изпитание. Камерите, светкавиците и очакването да застане пред десетки хора засилвали напрежението.

Особено силен бил страхът, че ще започне да се поти и околните ще забележат състоянието му.

Хари разказва, че понякога излизал от подобни срещи толкова изтощен, сякаш току-що е участвал в боксов мач.

Паническите пристъпи го накарали да осъзнае, че проблемите, които се опитвал да потиска с години, са много по-дълбоки.

И макар днес да се чувства значително по-добре, принцът признава, че някои публични прояви все още могат да предизвикат силна физическа реакция.

Армията се оказала убежище от болката

На 20 години Хари избира военната кариера – решение, което дълго време изглежда естествено за член на британското кралско семейство.

Днес обаче той вижда в него и друга причина.

Армията му осигурявала ясни задачи, дисциплина и силни преживявания, които му позволявали да не мисли за неразрешените си емоционални проблеми.

Военната служба се превърнала в идеален начин да отклонява вниманието си от скръбта.

Но след второто му завръщане от Афганистан през 2013 г. нещата се променили.

Без постоянната необходимост да бъде нащрек той започнал да изпитва трудности с ежедневието и постепенно се отдръпнал от приятелите си.

Предпочитал да остава вкъщи и да гледа любимия комедиен сериал „Приятели“, вместо да излиза и да общува.

Хари споделя, че тежките преживявания от военната служба са отключили стари травматични спомени, свързани с миналото му.

Дълго търсил подходяща помощ. Посещавал различни лекари, но според него получените съвети не водели до необходимата промяна.

След бягството в Канада изпаднал в депресия

Едно от най-изненадващите признания е свързано с периода, когато Хари и Меган решават да се отдалечат от напрежението около британския кралски двор.

В края на 2019 г. двамата заминават за Канада заедно с малкия си син Арчи.

Целта била да си осигурят спокойствие, да останат далеч от постоянния медиен натиск и да обмислят следващата стъпка в живота си.

Само че вместо очакваното облекчение, Хари изпитал нещо напълно неочаквано.

След два-три дни в по-спокойната среда, по думите му, настъпил рязък спад на адреналина, с който тялото му било свикнало.

Години наред напрежението било толкова постоянна част от ежедневието му, че когато изведнъж изчезнало, той не знаел как да функционира.

Принцът описва период от около две седмици, през които се чувствал депресиран, изтощен и неспособен да изпълнява дори обичайните задачи вкъщи.

Оказало се, че човек може да се измъкне от напрегната среда, но това не означава, че напрежението автоматично изчезва от самия него.

Терапията му дала разрешение да скърби

След години на търсене Хари открил помощ в психотерапията.

Най-важното, което научил, било на пръв поглед съвсем просто – че има право да бъде тъжен.

Принцът разказва, че разговорите със специалист му позволили за първи път открито да назове чувствата, които е потискал толкова дълго.

Още след първите няколко срещи започнал да разбира себе си по начин, който не бил успял да постигне през предходните две десетилетия.

Терапията му помогнала да приеме, че загубата на майка му е била тежко преживяване, което не може да бъде преодоляно само с дисциплина, работа или убеждението, че трябва да бъде силен.

За него това се превърнало в началото на действителното емоционално възстановяване.

Говори и за психеделичната терапия

В разговора с д-р О'Конър Хари засяга и една противоречива тема – възможността психеделични вещества да се използват при строго контролирана терапия.

Принцът вече е разказвал за личния си опит с такива вещества в мемоарната си книга „Резервният“.

Сега той споделя, че следи с интерес изследванията върху психеделично подпомаганата терапия, особено при военни ветерани и хора с травматични преживявания.

Според него съчетаването на психотерапия с нови медицински подходи може да помогне на някои пациенти да работят с трудно достъпни емоционални спомени.

Той смята, че темата постепенно излиза от периферията на обществените дебати и получава по-сериозно научно внимание.

Важно е обаче да се уточни, че тези подходи все още са предмет на изследвания и регулаторни ограничения. Те не са универсално признато лечение и не бива да се прилагат самостоятелно извън законна, медицински контролирана среда.

Желязното правило на Хари: Не повече от 10 дни без Меган и децата

След всички трудни признания разговорът стига и до настоящия живот на принца.

Хари разкрива, че е въвел специално семейно правило, което му помага да съчетава работата и личното щастие.

Независимо колко важни са служебните му пътувания, той се старае никога да не прекарва повече от десет дни далеч от съпругата си Меган Маркъл и двете им деца.

Седемгодишният Арчи и петгодишната Лилибет са основният източник на радост и енергия за него.

Принцът признава, че благотворителната му дейност продължава да бъде важна част от живота му, но вече не желае тя да измества ролята му на съпруг и баща.

Любопитното е, че правилото за ограничаване на разделите не е нещо ново за двойката.

Още когато Хари и Меган поддържали връзка от разстояние, двамата се стараели да не прекарват повече от две седмици, без да се видят.

Днес този срок е дори по-кратък.

Иска децата, изгубили родител, да не остават сами

Новата програма на MasterClass има и благотворителна цел.

Платформата подкрепя две организации, които помагат на деца и младежи да се справят със загубата на близък човек.

Британската Scotty's Little Soldiers работи с деца, загубили родител, служил във въоръжените сили. Американската Comfort Zone Camp организира специализирани лагери и програми за млади хора, преживели семейна трагедия.

За Хари това е особено лична кауза.

Той добре познава самотата на дете, което трябва да продължи живота си след смъртта на майка си, докато всички наоколо очакват от него да бъде спокойно и силно.

Тридесет години без Даяна, но тя все още е част от живота му

През 2027 г. ще се навършат 30 години от трагичната смърт на принцеса Даяна.

Според People Хари обмисля различни начини да почете паметта ѝ, като сред обсъжданите възможности е и документален филм. Засега обаче няма окончателно потвърден проект.

Междувременно по-малкият брат на Даяна, граф Чарлз Спенсър, вече представи своята книга „Swan Song: Diana, My Sister“, посветена на живота на сестра му и семейните спомени за нея.

Но за Хари най-важният начин да почита майка си остава ежедневието.

Той признава, че в последните години все по-силно усеща присъствието ѝ в собствените си решения и благотворителни каузи.