Тя е от онези редки жени, които не се страхуват да свалят грима пред прожекторите. Осиновена, но не изгубена, уязвима, но непримирима. В нов епизод на подкаста „Храмът на историите“ на водещия Мон Дьо, Нети разкрива не просто факти от биографията си, а цели пластове от душата си – тайната за своето осиновяване, детството, белязано от болка и недоизказаност, и любовта, която я връща към себе си. Това не е история за сцената. Това е история за истината – такава, каквато боли.
Истината, която е чакала цял живот
В най-интимното си признание Нети споделя, че през целия си живот е усещала, че родителите ѝ крият нещо. „Начинът, по който ме гледаха, когато си мислеха, че не ги наблюдавам, ми подсказваше, че нещо не е казано.“ Дълги години това усещане е било като шепот, който не изчезва. Тя опитвала да изкопчи истината от майка си, но срещала мълчание.
Истината идва неочаквано – в разговор в пицария. „Човекът срещу мен казва: „Мисля, че срещнах майката, която те е родила“.“ Последвалият ДНК тест потвърждава интуицията ѝ – с 99,9% сигурност.
Откритието не носи сензация, а покой. „Най-важното за мен беше да разбера тази жена. Принудена ли е била от обстоятелствата, или просто не ме е искала?“
Днес Нети нарича биологичната си майка „мама Джиджи“, но признанието остава болезнено човешко: „Не знам дали някога тя ще бъде за мен истинската ми майка. В същото време тя е моята майка. Много е странно.“
„Приказката за грозното пате беше писана за мен“
Преди сцената и славата, Нети познава подигравката. Детството ѝ е изпълнено с жестоки етикети – „щиглец“, „скелет“, „грозното пате“. Майка ѝ, инженер и изобретател, участвала в създаването на първите плоски екрани, ѝ повтаряла, че „красивата жена е непременно глупава“.
Така Нети започва да се пази от собствената си външност – да се „загрозява“ за роли, за да я възприемат сериозно. Едва срещата ѝ с Дони променя това самовъзприятие. „Той никога не ми правеше комплименти за визията, а ценеше хумора, интелекта и дълбочината“, казва тя. Именно така открива свободата да бъде жена, която не се нуждае от ничие одобрение.
Любов, която не е билет към славата
„Слагаха клеймо върху мен, че съм хванала Господ за шлифера“, казва Нети. Дългогодишният ѝ брак с Дони често е бил възприеман като удобство, не като съюз на равни. Тя обаче го описва като „отбор“. „Отборът и другите“, казва с усмивка.
„Още от самото начало бяхме като едно цяло – без нужда от обяснения. Понякога той е на пангара, аз помагам. Обратното – също.“
Днес Нети признава, че моментите, в които вижда Дони да създава музика, са най-чистата форма на любов: „Велик е моментът, в който той сяда, и виждам как му се спуска музика. И той просто я хармонизира.“
Тяхната връзка, преминала през съмнение и етикети, оцелява като доказателство, че истинската близост няма нужда от сцена, за да бъде аплодирана.
Жената, която си върна гласа
В дъното на всичко, което Нети споделя, стои едно осъзнаване – че истината е най-голямата свобода. „Хубавото детство може да се окаже красива лъжа, но това не означава, че животът ти е лъжа“, казва тя в „Храмът на историите“.
Днес Нети не се бори да бъде харесвана. Тя просто е – жена, която е минала през болката, през неразбирането и през сцената, и все пак е намерила себе си. Не като актриса. Не като певица. А като човек, който има куража да каже на глас: „Истината не е страшна. Страшно е да живееш без нея.“
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
