Министерството на финансите отваря вратата към мултифондов модел
Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проект за промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се въвежда мултифондов модел в капиталовите стълбове на пенсионната система. Обсъждането е с краен срок 16 януари 2026 г., като идеята е да се промени начинът на инвестиране на средствата за допълнително пенсионно осигуряване и да се пренаредят стимулите пред пенсионните дружества. Целта е осигурените да получат реален избор как да се управляват личните им натрупвания и при какъв риск, без това да променя статута им на лични средства по индивидуални партиди.
Повече избор за осигурените
В основата на предложените промени стои идеята за създаване на „подфондове“ с различен инвестиционен профил, което да позволи на осигурените лица сами да избират как да се управляват средствата им по индивидуалните партиди. Предвижда се всеки да може да реши дали иска спестяванията му да се управляват по-динамично, за да носят по-висока доходност, или предпочита балансиран или консервативен подход. От Министерството на финансите изрично подчертават, че спестяванията по партидите остават персонални и гарантирани и са лични средства на осигурените лица, подобно на сметките в банковата система.
Това, преведено на езика на ежедневието, означава следното - вместо всички да бъдат „в един и същи автобус“, системата се опитва да предложи различни „маршрути“ според това какво търси човек. По-младите по принцип имат по-дълъг хоризонт до пенсия и могат да понесат по-големи колебания, ако срещу това има шанс за по-добра доходност във времето. За хората, които са по-близо до пенсия, естествено е да тежи повече сигурността и да се търсят по-умерени решения, защото времето за компенсиране на спадове е по-кратко.
Важното е, че в проекта идеята за различни профили не се представя като хазарт, а като по-ясно подреждане на избора и на очакванията. Мултифондовият модел работи само ако е разбираем за осигурения и ако правилата са достатъчно ясни, за да не се превърне рискът в неприятна изненада. Затова и акцентът върху личните средства и персоналните партиди е постоянно повтарян в официалните обяснения - да е ясно, че става дума за различен начин на управление, а не за промяна на собствеността.
Когато Министерството на финансите говори за партидите като за лични и гарантирани средства, то всъщност подчертава и другото - че изборът ще се прави върху персонална база. Никой не губи индивидуалната си сметка, никой не „се разтваря“ в общ котел, а решението е за профила на управление на собствените натрупвания. Именно тази логика стои зад тезата, че мултифондовият модел дава повече контрол на осигурения, без да го лишава от защита.
По-ниски такси, по-строги изисквания
С измененията в Кодекса за социално осигуряване ще бъдат завишени изискванията към пенсионните дружества, които управляват пенсионните фондове, и ще бъдат намалени събираните от тях такси и удръжки. В бъдеще те ще бъдат обвързани с постигнатата от дружествата доходност в капиталовите пенсионни фондове, която увеличава обема на партидите на осигурените лица. Предлага се плавно въвеждане на двукомпонентна такса, формирана от фиксирана част - процент върху управляваните активи, и променлива част, представляваща процент от постигнатия доход при инвестиране.
Сред промените е и стъпаловидно годишно намаляване на удръжката от всяка осигурителна вноска в рамките на 10-годишен период. На пръв поглед това е детайл от „тънката механика“, но за осигурения има прост смисъл - с всяка следваща година все по-голяма част от вноската трябва да стига до партидата, вместо да се стопява по пътя като такса. В същото време двукомпонентната такса е опит да се сложи в една система две неща, които иначе често се разминават - да има предвидимост на разходите по управление, но и да има стимул за резултат, когато има постигната доходност.
Този тип промяна обикновено е чувствителна за пазара, защото засяга директно модела на приходите на пенсионните дружества. Когато фиксираната част е доминираща, дружеството печели повече от това колко активи управлява, отколкото от това колко добре ги управлява. Когато се добавя и променлив компонент, зависим от доходността, се въвежда нова логика - управлението трябва да бъде и ефективно, не само мащабно.
Тук има и още един важен нюанс, който си струва да бъде казан ясно, защото често остава между редовете. Връзката между такси и доходност в капиталовите фондове има смисъл само ако контролът и правилата за измерване на резултата са достатъчно ясни и ако „доходност“ означава реално увеличение на активите по партидите, а не счетоводна игра. Именно затова проектът върви пакетно - едновременно с по-ниски такси се говори и за завишени изисквания към дружествата, тоест повече отговорности, повече капацитет и по-строги стандарти.
Когато се казва „плавно въвеждане“ и „10-годишен период“, посланието е, че системата не се пренарежда с удар от днес за утре, а с преход, който да позволи на пазара да се адаптира. Това е важно и за осигурените, защото така промените не се случват на цената на резки сътресения, а чрез постепенно влизане в нов режим. От гледна точка на общественото обсъждане, точно този преходен дизайн обикновено е полето, в което идват най-много предложения и корекции.
Нови възможности, по-ясни ограничения
С измененията се предлага разширяване на видовете допустими инвестиции на фондовете с нови финансови инструменти като инструменти на паричния пазар, акции на пазари за растеж, борсово търгувани фондове, които не са колективни инвестиционни схеми, и алтернативни инвестиционни фондове на регистрационен режим. Ще бъдат детайлизирани инвестиционните ограничения в контекста на новите инвестиционни възможности и въвеждането на мултифондов модел. Предвижда се и завишаване на изискванията за кадрова обезпеченост на пенсионноосигурителните дружества във връзка с инвестиционната дейност.
Тази част от пакета реално казва - ако ще има различни профили и различни портфейли, трябва да има и по-богат „инструментариум“ за управление. Динамичен профил трудно се прави само с най-консервативните активи, точно както консервативен профил не бива да се тласка към по-висок риск само за да гони доходност. Затова добавянето на нови инструменти не е самоцел, а опит да се даде възможност всеки подфонд да бъде построен логично според целта си.
Но заедно с повече инструменти идва и задължението за по-ясни ограничения. Когато правилата са общи, често остава място за твърде свободни интерпретации, а мултифондовият модел точно това не може да си позволи - защото един и същ фонд може да държи едновременно консервативни и динамични подфондове, които трябва да се различават ясно. Затова „детайлизиране“ тук означава да се затегне рамката така, че по-високата свобода да върви с по-голяма дисциплина.
В тази логика се вписва и темата за кадровата обезпеченост. Ако преди инвестирането е било по-еднообразно, сега изискванията към професионалния капацитет неизбежно растат, защото управлението става по-сложно и по-отговорно. Когато се управляват инструменти на паричния пазар, пазари за растеж, различни видове борсово търгувани фондове и алтернативни фондове, вече не стига да има „добро желание“, трябва експертиза, процеси и контрол на риска.
Тук реформата подава и още един сигнал - че очаква пенсионноосигурителните дружества да играят на по-високо ниво, с по-ясно разделение на роли, по-добра вътрешна организация и по-сериозен инвестиционен надзор вътре в самите компании. На практика държавата казва - даваме по-широки възможности, но искаме по-голяма професионална отговорност, за да не бъде рискът „прехвърлен“ върху осигурените чрез некачествено управление. И точно затова инвестиционните правила и кадровите изисквания вървят в един пакет, а не поотделно.
Опитът на Централна и Източна Европа
При изготвянето на промените в КСО за въвеждане на мултифондов модел е обследвана нормативната уредба и добрите практики на държави от Централна и Източна Европа със сходни пенсионни системи - Естония, Латвия, Литва, Словакия, Хърватия, Полша и Румъния, които са го въвели успешно. Публично достъпните отчетни данни за тези държави показват повишаване на инвестиционните резултати на пенсионните фондове чрез въвеждане на портфейли с различен инвестиционен и рисков профил въз основа на жизнения цикъл на осигурените лица, посочват от Министерството на финансите.
Именно жизненият цикъл е нишката, която най-лесно се проследява и в европейската практика, защото тя превръща сложната тема за инвестициите в нещо разбираемо. Идеята е проста - когато човек е в началото на кариерата си, времето работи за него и колебанията на пазара могат да се „изгладят“ в дълъг период. Когато човек е близо до пенсия, обратното важи много повече - нуждата от стабилност става водеща и портфейлът логично се изтегля към по-предпазлив профил.
В Естония например във втория стълб в последните години се утвърди практиката на жизнен цикъл при част от фондовете, където делът на инструментите с по-висок риск се намалява с времето, тоест портфейлът „остарява“ заедно с осигурения. Там има и публични ежедневни статистики за резултатите на фондовете, които показват как различни стратегии се движат в различни пазарни периоди, а това дава материал за сравнение и за по-информиран избор. Паралелно с това естонската система отвори възможности за промени в нивото на личната вноска във втория стълб, което е още един пример как държавите от региона търсят повече персонализация на модела.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
