На 37 години Ван Джуан вече почти бил изгубил надежда, че ще намери съпруга. Тогава попаднал на лъскави реклами на агенции за запознанства, които обещавали не просто любов, а бърз път към брак.
Посланието било примамливо: жените от провинция Гуейджоу били скромни, пестеливи, добри домакини и готови да започнат нов живот със съпруга си.
Ван заминал за Гуейян с надеждата да открие жената до себе си.
Мислел, че я е намерил. Само няколко срещи по-късно двамата се оженили. А след това приказката се превърнала в кошмар.
Булката се оказала съвсем друга
Повече от година по-късно Ван все още се опитва да събере парчетата от живота си.
По думите му жената, за която се оженил, е била бивша хостеса в караоке клуб, имала три предишни брака и три деца, сериозно заболяване, свързано с предавана по полов път инфекция, и значителни дългове. Освен това го е излъгала и за възрастта си.
„Цялото ми семейство беше хвърлено в хаос“, разказва той.
Ван се опитва да се разведе, но междувременно е загубил значителна част от спестяванията си. Твърди, че само за няколко часа след първите срещи е платил големи суми на агенцията и за бъдещия брак.
„Родителите ми ме обвиняват. Имам безсъние и тревожност. Не мога да се концентрирам върху работата“, казва той.
Седем жени, а на осмата казал „да“
Преди да срещне бъдещата си съпруга, Ван се запознал със седем други жени.
Срещите били кратки – понякога само 8-10 минути, а служители на агенцията стояли наблизо и контролирали разговорите.
На клиентите било забранено да разменят телефонни номера или да общуват директно в социалните мрежи. При нарушение можели да бъдат глобени.
На осмата среща Ван решил, че е открил жената, която търси.
„Тя се обличаше много семпло. Изглеждаше затворена и честна“, спомня си той.
След само няколко кратки срещи решил да продължи към брак.
Цената на „голямата любов“
Ван твърди, че е платил над 300 000 юана – около 44 000 долара.
Историята на Ван е краен пример за симптомите на демографска криза, която се развива в Китай от десетилетия.
В продължение на години Китайската комунистическа партия налагаше политика, според която семействата можеха да имат само едно дете. Тази политика беше отменена през януари 2016 г., но дотогава съчетанието между ограничението за едно дете и предпочитанието към момчетата беше довело до намаляване на броя на жените и до сериозен дисбаланс между половете.
Днес в Китай има 30 милиона повече мъже, отколкото жени – повече от цялото мъжко население на Великобритания или населението на Австралия.
Това оставя мъже като Ван, които са в края на 30-те си години и живеят в по-малки градове или отдалечени селски райони, с много малко възможности.
Жените в тези места могат да бъдат по-взискателни, тъй като знаят, че са търсени.
„Изискванията към мъжете в моя град са много високи. Трябва да имаш кола, къща и за предпочитане семейството ти да има собствен бизнес“, казва той.
Много семейства настояват и за висок „цена на булката“ – дългогодишна китайска традиция, при която семейството на младоженеца дава пари на семейството на булката. В някои части на Китай, където мъжете са значително повече от жените, това се е превърнало в сериозна финансова тежест.
Именно затова агенциите за запознанства в Гуейджоу изглеждат толкова привлекателни. Те предлагат едно гише и бързо решение – така наречените „светкавични бракове“.
Агенциите за запознанства далеч не са нещо ново в Китай, но много от тях очевидно откриват уязвими клиенти сред мъжете, които с напредването на възрастта все по-трудно намират партньор.
Проблемът е станал толкова сериозен, че китайските държавни медии наскоро съобщиха, че индустрията е отбелязала „бърз растеж“, който е довел до „незаконни практики и хаос“.
Трудно е да се определи точният мащаб на подобните измами в Китай, но проблемът е нараснал достатъчно, за да привлече вниманието на властите.
Между януари 2024 г. и март 2025 г. прокурорите са разглеждали дела срещу 1546 души за престъпления, свързани с индустрията за запознанства.
Този месец пет различни държавни органа съвместно започнаха национална кампания за борба с измамите в сектора, след като проблемът предизвика „широка обществена загриженост“.
В един от случаите агенция за запознанства използвала хостеси от караоке барове като примамка, за да измами 128 жертви с повече от 2,5 милиона юана – около 274 000 британски лири или 371 000 долара.
„Смятам, че правителството би могло да въведе специфични за индустрията регулации, насочени към измамите със светкавични бракове“, казва Фан Бинхъ от базираната в Пекин адвокатска кантора Beijing Jingshi Law Firm в Нанкин.
Макар Гуейян да се е превърнал в синоним на процъфтяващия пазар на „светкавични бракове“, няма много признаци, че градът е романтичен рай.
Офисите на агенциите се намират в гъста мрежа от сгради над търговски комплекс, където продавачи предлагат местни плодове, а работници се редят за храна за вкъщи – включително оризови нудъли с кисела супа, местен специалитет.
Ван обаче бил убеден, че може да им се довери, след като компанията му обещала да извърши пълна проверка на миналото на кандидатките и че ще има право на обезщетение, ако стане жертва на измама.
Сече почти се е примирил със загубите си. И обвинява себе си, че е попаднал в измамата.
„Само жени, които имат проблеми, биха се съгласили на подобни светкавични бракове“, казва той.
Ван дори е коленичил пред полицейски управления в Гуейян и ги е молил да му помогнат да си върне парите. Пътувал е и до Пекин, за да настоява пред властите да предприемат повече мерки срещу този вид престъпления.
Тези случаи са трудни за доказване и преследване, казва Фан Бинхъ – адвокатът, който е работил по множество подобни дела.
Една от причините е, че китайското законодателство няма конкретно престъпление, което да обхваща този вид брачна измама. За да бъдат повдигнати наказателни обвинения, жертвата трябва да докаже, че намерението на съпруга или съпругата още от самото начало е било единствено да вземе парите му.
„В случаите, по които съм работил, заподозрените често твърдят, че действително са имали намерение да се оженят и да водят добър живот, но впоследствие са установили, че не са съвместими, възникнали са конфликти и са решили да прекратят връзката“, обяснява той.
„В подобни ситуации границата става размита. Проблемите във взаимоотношенията са трудни за опровергаване.“ Ван е успял да си върне част от парите, но не всички.
„След като преминах през нещо подобно, дори не знам дали все още мога да се оженя. И преди ми беше трудно да намеря някого. А сега похарчих толкова много пари. Вече не мисля за това.“
Животът на Ван, както и този на мъжете в апартамента, изглежда сякаш е спрял на пауза.
„Изминаха почти две години и дори сега все още не знам кога ще мога да се разведа с нея“, казва той, заобиколен от купища съдебни документи.
„Не знам кога всичко това ще приключи, за да мога да започна отново нормален живот. Чувствам, че няма край.“
