Хиляда години след смъртта на цар Самуил българският владетел намери покой в родната си земя. „Това беше един от двата най-вълнуващи момента в моя живот. Първият беше, когато се роди дъщеря ми. А вторият почувствах днес“. Това заяви в предаването „Офанзива с Любо Огнянов” по NOVA NEWS историкът проф. Георги Николов, който е един от задълбочените изследователи на епохата на Самуил.
Според него значението на събитието надхвърля самия ритуал по посрещането и погребването на костите на владетеля на родна земя. „Това, което се случи днес, възбуди нашата историческа памет. И това е добре. Но аз се надявам това събитие да накара много хора да отворят книгите за Самуил или за неговата епоха и да научат повече за делата му“, каза проф. Николов.
Самуил пренася мощите на Свети Ахил
Той припомни, че идентифицирането на останки като тези на цар Самуил се основава на съвкупност от исторически и археологически данни. Сред тях е сведението на византийския историк Михаил Аталиат за съдбата на владетеля след битката при Беласица, както и фактът, че Самуил пренася мощите на Свети Ахил от Лариса и изгражда базиликата на остров Свети Ахил, където по-късно е погребан. „Има редица елементи, които, взети вкупом, показват, че това е погребението на Самуил“, посочи проф. Николов.
Според него бъдещи генетични изследвания могат да дадат допълнителна информация за родствените връзки между погребаните в базиликата личности. От четирите саркофага в три са открити кости, като най-добре са запазени останките на Самуил.
Историкът обърна внимание и на още един детайл - последният саркофаг, обозначен от откривателя Николаос Муцопулос като „Делта“, е без капак. По думите му размерите на откритата мраморна плоча с надпис от Герман удивително съвпадат с размерите на липсващия капак. „На този надпис Самуил казва, че прави помен на баща си, майка си и брат си Давид. Тоест аз очаквам, че там са били или погребани, или препогребани, или символично погребани тези три личности - комит Никола, майка му Рипсимия и брат му Давид“, обясни проф. Николов.
Майката на Самуил
По отношение на произхода на майката на Самуил Рипсимия той отбеляза, че името ѝ е свързано с арменска светица. Историкът допусна и по-широка връзка между рода на Самуил и старата българска династична традиция. „По мое мнение Самуил и неговите братя, комитопулите, са кръвно родствено свързани със старата прабългарска династия, която започва от хан Крум“, каза той.
Той разказа и за възхода на комитопулите след смъртта на цар Петър. Византийските извори посочват Давид, Моисей, Аарон и Самуил, като според проф. Николов редът, в който са изброени, не е задължително да отразява възрастта им. „По мое мнение те са изредени не по възраст, а по реда, по който са загинали“, обясни историкът.
Победата при Траянови врата
Един от ключовите моменти във възхода на Самуил като военачалник е победата при Траянови врата през 986 г. Според проф. Николов именно това сражение показва военните качества на бъдещия цар. „Той, макар да не е цар, се е оказал първият военачалник на държавата“, каза историкът.
Победата при Траянови врата е първата голяма среща между Самуил и Василий II на бойното поле. Втората и съдбоносна среща идва десетилетия по-късно при Беласица. Проф. Николов коментира и въпроса кога Самуил получава царската си титла. По думите му няма достатъчно подробни сведения за самата церемония, но най-вероятно коронацията е била извършена от тогавашния български патриарх.
