Днес е големият исторически ден – тленните останки на цар Самуил се завръщат в България и ще намерят своя вечен дом в храм „Св. София“ в сърцето на столицата.
В най-кървавите години от залеза на Първото българско царство цар Самуил до последно отстоява неговите граници. Те са се простирали до територии в днешните Румъния, Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Албания, Унгария, Босна и Херцеговина и Гърция.
„Той бил войнствен човек, който никога не знаел покой“, се посочва в историческа хроника.
Битката при Ключ и трагедията на Самуил
Напрежението между Българското царство и Византийската империя нараства, а една от кулминациите на продължителния сблъсък е прочутата битка при село Ключ през 1014 г. Тогава император Василий II пленява 15 000 български войници, припмонят от bTV.
Раненият Самуил е спасен от сина си и отведен първо в Прилеп, а след това в Преспа. Именно там Василий II Българоубиец изпраща ослепената българска войска, като според историческия разказ на всеки 100 души оставя по един войник с едно здраво око, за да води останалите.
При вида на войниците си – на 4 октомври 1014 г. според изворите – Самуил получава сърдечен удар и два дни по-късно умира.
Четири години след смъртта му Първото българско царство окончателно попада под византийска власт.
„Той е успявал, въпреки всичко, да съхрани Първото българско царство. Именно той успява толкова умело, както дипломатично, така и с меча“, казва проф. Казимир Попконстантинов, историк и преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Откритието на остров Свети Ахил
955 години след смъртта на Самуил, през 1969 г., гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос прави разкопки в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров в Преспанското езеро.
Там той открива четири богати погребения, три от които са били ограбени още през Средновековието.
„Беше студено и трябваше да приключваме и малкото разкопки, които бяхме направили. Трябваше веднага да отстраним пръстта, да освободим находката и така беше открит саркофагът, за който по-късно се установи, че е на цар Самуил“, разказва проф. Николаос Муцопулос в „Непогребаната истина: Костите на Самуил“ от 2019 г.
Антропологичните изследвания на костите показват, че мъжът е бил висок около 1,60 метра и е починал на приблизително 70-годишна възраст.
Приема се, че това са останките на цар Самуил и заради една важна следа – лявата лакътна кост е била счупена, вероятно вследствие на травма, получена в битка.
Пурпурът – още една следа
Муцопулос открива и друга особеност, която насочва към високия ранг на погребания.
„Тогава, надвесен над саркофага с помощта на едно скеле, установих, че скелетът е оцветен в пурпурен цвят. Пурпурът е тъкан, която само царското семейство е имало право да носи“, разказва гръцкият археолог.
Десетилетия спорове между България и Гърция
Дипломатическата битка за връщането на останките се оказва дълга. България прави опити да ги получи още през 70-те и 80-те години на миналия век, но въпросът остава нерешен десетилетия наред.
Условието е срещу останките на Самуил България да върне реликви, писания и църковна утвар, донесени от Гърция в България от Богдан Филов и други археолози през Първата световна война.
„За никакво ограбване не може да става въпрос. Те са спасени“, казва покойният историк Божидар Димитров в архив на „bTV Репортерите“ на Кристина Баксанова.
От Солун до „Св. София“
Сега костите, съхранявани в музея в Солун, ще стигнат до храм „Св. София“ в българската столица.
Защо именно там?
„Има такова предположение, че е бил роден тук“, обяснява проф. Георги Николов, историк и изследовател на Самуилова България.
Той подчертава и друг исторически детайл:
„В нито един исторически извор той не е наречен македонски цар, Македония не се свързва с него“, посочва проф. Николов.
