Членовете на аристократичната италианска фамилия Миструци ди Фризинга са преки наследници на цар Самуил и живеят в Италия, става ясно от публикации в италиански медии и енциклопедии. Доказателствата за съществуването на потомци на Самуиловия род са в архивите на Ватикана, те са част от проучване, озаглавено „Империята на българите“ (L’Impero dei Bulgari), направено през 1955 г., пише "Площад Славейков".
Родът Миструци ди Фризинга е официално вписан в „Златната книга на италианската аристокрация“ (Libro d’oro della nobiltà italiana). За да бъде направено такова вписване съгласно италианското законодателство, фамилията е представила неоспорими, научно проверени исторически доказателства за своя кралски произход, макар и от чужда династическа кръв.
Генеалогичната таблица на фамилията започва с надпис на италиански език: „Империя на българите“. Под него директно е изписано името на Самуил: SAMUEL + 1014 986 ZAR DES BULGARES. Веднага под цар Самуил в италианските документи е вписан неговият син Гаврил Радомир (Gabriel, починал през 1015 г.). Следва неговата дъщеря (внучка на Самуил) – Мария, която се омъжва за византийския аристократ Андроник Дука. Чрез разклоненията на династията Дука и последващи бракове с европейски благородници, кръвната линия се влива в италианската аристокрация в Североизточна Италия – регион Фриули.
Като съвременни преки наследници на тази линия в италианските генеалогични регистри са идентифицирани братята и сестрата Андреа, Грегорио и Свева Миструци ди Фризинга.
Италианските хроники (например трудовете на венецианския историк Паоло Рамузио от XVI век) също описват наследниците на Самуил (Аароновия клон и наследниците на Иван Владислав). След капитулацията на българската държава през 1018 г., Самуиловите наследници получават високи византийски титли и земи. Благодарение на браковете им с византийски династии (Дука, Комнини, Асени), по-късно техните потомци се свързват с италиански кралски и благороднически домове, включително Савойската династия и венецианската аристокрация.
Историческият маршрут, по който Самуиловата кръв преминава през вековете от Преспа и Охрид през Константинопол, за да се влее в италианската аристокрация, е забележително генеалогично пътешествие. Този „маршрут на кръвта“ тръгва от Самуилова България. Синът на цар Самуил – цар Гаврил Радомир, управлява за кратко до убийството му през 1015 г.
След окончателното падане на Първото българско царство през 1018 г. под ударите на Василий II, голяма част от Самуиловия род е преселена в Константинопол. За да неутрализира заплахата от нови бунтове, византийският император интегрира българската царска кръв във византийския елит, давайки им високи титли и големи поземлени имоти. Внучката на Самуил – Мария (дъщеря на Гаврил Радомир), се омъжва за влиятелния византийски аристократ Андроник Дука. Андроник е син на военачалника Йоан Дука и брат на бъдещия византийски император Константин X Дука. Чрез този съюз Самуиловите потомци стават част от императорската династия Дука. От брака на Мария и Андроник Дука се ражда Ирина Дукина. Тя става императрица на Византия, омъжвайки се за император Алексий I Комнин.
Оттук нататък Самуиловата кръв тече във вените на великите Комнинови владетели. По-късно, чрез бракове с династията на Асеневци и клонове на Ангелите, генеалогичните линии се усложняват и започват да се разклоняват извън пределите на Балканите. По време на кръстоносните походи се създават редица политически съюзи, дъщери от тези византийско-български родове сключват бракове с латински рицари и централноевропейски благородници.
Последният от синовете в разклонената линия, водеща към Италия, има дъщеря на име Елена. Именно чрез нея Самуиловият род се установява трайно на италианска територия. Наследниците му се заселват в историческата област Фриули (около Удине и Гориция). Фамилията се свързва с владенията на епископите на Фризинга (исторически владетели в региона), откъдето по-късно се оформя и благородническото име Миструци ди Фризинга.
Кръвната връзка с българския цар Самуил е доказана в Италия през 50-те години на миналия век. През 1955 – 1956 г. граф Карло Миструци ди Фризинга от фамилията Миструци ди Фризинга, заедно с римски адвокати, пристигат в София и сезират българското Външно министерство. Тяхната цел е да съберат допълнителни исторически и архивни данни от българските учени, за да попълнят липсващите звена в ранната средновековна част на своето родословно дърво. В резултат на събраните стотици документи от чужди и италиански архиви, италианските държавни институции подпечатват с официални държавни печати страница 103 от регистъра, признавайки официално, че коренът на италианския благороднически род започва от Самуиловия царски двор.
Освен клона Миструци ди Фризинга, Самуиловата линия достига до най-влиятелните фамилии на Апенинския полуостров. По-късните владетели от Савойския двор – кралската династия, обединила Италия през XIX век – имат кръвна връзка с византийските Ангели и Комнини, носещи гените на Самуил и неговия племенник цар Иван Владислав.
Благодарение на браковете между византийски принцеси и италиански благородници по време на Кръстоносните походи, Самуиловата кръв е документирана и в родословията на владетелите на Милано – Виоланте Висконти и Клара Делла Торре.
Една от най-могъщите средновековни европейски династии също се свързва с българския цар. Византийската принцеса Ирина Ангелина, която по майчина линия произхожда от Асеневци, Комнини и съответно от Самуиловия род, се омъжва за германския крал Филип Швабски от дома Хоенщауфен. Техните дъщери стават кралици на Бохемия (Чехия) и Кастилия (Испания), разнасяйки българския ген сред владетелите на Западна Европа.
Но всъщност едно от най-сензационните разкрития за българската средновековна история е било на косъм от пълно унищожение заради идеологическите ограничения на комунистическия режим. През 1956 г. в София пристига официална италианска делегация, водена от двама адвокати и представители на фамилията. Те носят със себе си ценен пакет с оригинални документи, издадени от италиански институции и Ватикана (включително заверени от Министерството на вътрешните работи в Рим). Документите съдържат детайлното родословно дърво на фамилията, проследено чак до 1053 г. Целта им е била да предадат тези доказателства на българската държава, за да споделят откритието за царския си корен. Реакцията на тогавашната комунистическа власт обаче е пълно безразличие. По това време режимът е в период на силно идеологизиране на историята. Темата за царските родове, аристокрацията и връзките със „западна, капиталистическа“ държава като Италия се смята за неблагонадеждна и дори опасна.
Години по-късно ценните книжа попадат в ръцете на българския писател, изследовател и журналист Георги Тахов. Именно той пръв дава гласност на случая в българското пространство през 1993 г. и проучва съдържанието им.
Но основна роля за признаването на Самуиловия корен в Италия изиграва Ватикана, тъй като Светият престол събира педантично архивите си. Проучването, което по-късно се превръща в официален документ, се базира изключително на ватиканските библиотеки и църковни регистри. През Средновековието всяко раждане, брак или смърт в аристократичните семейства е трябвало да бъдат заверени и записани от Църквата. Когато византийските принцеси с българска кръв започват да сключват бракове с италиански благородници, тези събития са документирани в аналите на Католическата църква. За да докаже правото си на вписване в Златната книга на италианското благородничество, фамилията Миструци ди Фризинга наема екип от италиански историци и генеалози. Те прекарват години в архивите на Ватикана, Ватиканската апостолическа библиотека и римските институции. Именно от църковните архиви учените успяват да извадят автентичните документи за сключените династични бракове. Без тези ватикански извори италианската държава е нямало как да издаде документ с три държавни печата, който официално да започва с думите „Impero dei Bulgari – SAMUEL ZAR DES BULGARES“.
Съвременните преки потомци на цар Самуил – братът и сестрата Андреа и Свева Миструци ди Фризинга, в своите медийни изяви и срещи с историци винаги са подчертавали своя български царски произход. Брат им Грегорио не е имал публични изяви по този повод. Андреа Миструци ди Фризинга обаче до смъртта си е поддържал връзки с България, имал е български приятели и в семейния си архив е пазел документите, които свързват рода му с историята на средновековната българска държава.
Андреа ди Фризинга се е интересувал от политика, но е пишел и стихове. В личната си страница в социалните мрежи той е имал поставена снимка на музикален компактдиск с простичкото, но символично име „България“. За него страната ни е била източник на артистично вдъхновение и гордост.
През последните си години Андреа Миструци ди Фризинга се мести в Швейцария, където развива предприемаческа дейност. До смъртта си през 2018 г. на 65-годишна възраст той живее в швейцарския кантон Тичино (Локарно). Андреа има син – Карло Миструци, който в момента заедно с леля си Свева и чичо си Грегорио е последният доказан наследник на Самуиловата кръв. Той е юрист, експерт по аристократично и благородническо право.
Но макар днес фамилията Миструци ди Фризинга в Италия да е единствената, която пази документално заверено родословно дърво, започващо директно с името на цар Самуил, в генеалогичен план стотици хора от европейската аристокрация споделят неговата кръв.
