Организмът ни не усвоява особено много желязо от суровия спанак.
Като се има предвид, че приблизително един на всеки трима души страда от недостиг на желязо, си струва да разберем, че решаващо значение има не само какво ядем, но и по какъв начин консумираме и приготвяме храната си. Именно това ни дава най-добър шанс да си набавим необходимите количества.
Най-разпространеният хранителен дефицит
Недостигът на желязо е най-често срещаният хранителен дефицит в света, особено сред децата и жените в репродуктивна възраст.
Умората, слабостта и задухът могат да бъдат признаци за ниски нива на желязо. Този жизненоважен минерал участва в производството на хемоглобин-белтъка, който пренася кислород до почти всички части на тялото.
„Най-добре е да се опитаме да предотвратим развитието на анемия чрез правилно хранене“, казва Сюзън Феъруедър-Тейт, професор по метаболизъм на минералите в Университета на Източна Англия.
Но когато става въпрос за това колко лесно организмът ни усвоява желязото от храната, богатите на този минерал продукти съвсем не са равностойни.
Храненето без месо изисква повече внимание
Съществуват две основни форми на желязо в храната. Хемовото желязо се съдържа в месото и морските дарове, докато нехемовото идва от растителните продукти.
Обикновено организмът ни усвоява първото по-лесно от второто.
Усвояваме приблизително 15–30% от хемовото желязо, докато при различните растителни източници процентите са по-ниски – около 2% от желязото в сушените бобови култури и приблизително 7–9% от това в листните зеленчуци.
Все повече хора намаляват консумацията на червено месо заради нарастващите цени и опасенията за въздействието му върху здравето и околната среда.
Това обаче може да допринесе за недостиг на желязо, ако месото не бъде заменено с други подходящи източници на минерала, предупреждава Йемиси Латунде-Дада, старши преподавател по науки за храненето в Кралския колеж в Лондон.
Колко желязо ни е необходимо?
Според британската Национална здравна служба (NHS) препоръчителните дневни количества са:
Група | Желязо на ден |
|---|---|
Мъже на 19 и повече години | 8,7 мг |
Жени от 19 до 49 години | 14,8 мг |
Жени на 50 и повече години | 8,7 мг |
Жените с обилна менструация често се нуждаят от повече желязо.
За щастие има много растителни храни, които могат да ни помогнат да си набавим необходимото дневно количество.
Въпреки че нехемовото желязо се усвоява по-трудно, съществуват редица начини да подобрим усвояването му от растителните продукти.
1. Варете някои зеленчуци, а други приготвяйте на пара
Начинът на приготвяне на храната може да повлияе на количеството желязо, което организмът ни успява да използва.
Любимият ми спанак например съдържа съединения, наречени оксалати. Те могат да се свързват с желязото и да възпрепятстват усвояването му.
Когато сварим спанака обаче, част от тези съединения преминават във водата и това може да позволи усвояването на повече желязо.
Това правило се отнася само за листните зеленчуци с високо съдържание на оксалати, като спанак, манголд и листа от червено цвекло.
Други зеленчуци, например маруля, зеле и пак чой, не се нуждаят от подобна обработка за отстраняване на оксалатите.
Всъщност консумацията им в суров вид или приготвени на пара помага да се запази повече витамин С, който допълнително подобрява усвояването на желязото.
2. Комбинирайте богатите на желязо храни с витамин С
Изследванията показват, че когато добавим витамин С към храненето си, организмът усвоява повече желязо.
„Витамин С е мощен стимулатор на усвояването на желязо от растителни хранителни източници“, казва Латунде-Дада.
Затова към ястие, богато на желязо, можем да изстискаме малко лимон.
Друг вариант е да изпием малка чаша портокалов сок заедно с препечена филийка хляб с квас на закуска.
3. Възползвайте се от ферментацията
Ферментацията също може да помогне на организма да усвоява повече желязо.
Причината е, че тя разгражда фитиновата киселина – естествено съединение, което се съдържа в зърнените култури, ядките и семената и затруднява усвояването на желязото от храната.
Именно поради това си струва да обмислим замяната на обикновения хляб с хляб, приготвен с квас.
4. Не разчитайте само на обогатените с желязо храни
Много основни хранителни продукти, включително хлябът и зърнените закуски, са обогатени с желязо.
Производителите обаче често използват по-трудно усвоими форми на минерала, които са химически по-слабо реактивни и затова не променят вкуса, цвета или срока на годност на храната.
„Не усвояваме особено добре желязото от повечето обогатени продукти“, казва Феъруедър-Тейт.
Изследване, което измерва усвояването на желязо от обогатени храни, установява, че при зърнените каши за бебета то е изключително ниско – между 0,6 и 2,2%.
За сравнение, същото проучване установява по-висока степен на усвояване при хлебчета, направени от рафинирано бяло брашно.
Друго изследване показва, че усвояването на желязо от хляб, произведен с рафинирано брашно, достига 13,6%.
Колко желязо съдържа храната ни?
Бобовите култури, тъмнозелените листни зеленчуци, сушените плодове, ядките и семената са добри растителни източници на желязо.
Ето колко съдържат някои познати продукти в 100 грама:
Храна | Съдържание на желязо |
|---|---|
Нахут | 2 мг |
Броколи | 1 мг |
Слънчогледови семки | 6,4 мг |
Тофу | 1,2 мг |
Говеждо месо (стек от бут) | 3,6 мг |
При слънчогледовите семки една разумна порция от 30 грама съдържа около 1,9 мг желязо.
5. Внимавайте какво пиете по време на хранене
Напитките, които консумираме заедно с храната, също могат да повлияят върху количеството желязо, което организмът ни усвоява.
Подобно на оксалатите, усвояването на желязото може да бъде намалено от съединения като полифеноли, танини, фибри и фитати, обяснява Латунде-Дада.
Кафето и чаят съдържат танини и полифеноли. Това означава, че ако закусваме с богата на желязо зърнена закуска и едновременно пием чай или кафе, няма да усвоим минерала толкова добре.
Ако искаме да изпием чаша чай, най-добре е да го направим поне два часа след хранене, препоръчва Феъруедър-Тейт.
Достатъчно желязо, но без да прекаляваме
Препоръчителните дневни количества желязо отчитат и факта, че организмът усвоява сравнително малка част от приетото с храната.
Дори когато си набавяме препоръчителната дневна доза, вероятно усвояваме само между един и два милиграма желязо на ден, обяснява Феъруедър-Тейт.
Според нея това приблизително съответства на количеството, което губим ежедневно чрез процеси като изпотяването и менструацията.
Ученият препоръчва редовно да консумираме малки количества храни, богати на желязо, през целия ден като част от балансирано хранене.
Причината е донякъде парадоксална – ако приемем прекалено много желязо наведнъж, може да усвоим по-малка част от него, тъй като организмът много ефективно регулира количествата, които допуска.
А ако обмисляме прием на хранителни добавки с желязо, специалистите препоръчват първо да потърсим медицински съвет.
„Организмът се стреми да поддържа баланс и не иска да приема прекалено голямо количество“, обяснява Феъруедър-Тейт.






















