Археолози откриха около 25 фигурки на костенурки, за които се смята, че са на до 16 500 години, при разкопки в Северозападна Турция.
Предметите са намерени на археологическия обект при хълма Гедиккая и пещерата Ин в района Инхисар, провинция Биледжик, предава Анадолската информационна агенция.
Разкопките са проведени между 18 май и 18 юли от екип от 14 души, ръководен от професор Дениз Сари от катедрата по археология на университета „Шейх Едебали“ в Биледжик. Проучванията са извършени от името на Министерството на културата и туризма.
Фигурките са изработени от варовик, като някои от тях са покрити с глина. Най-голямата е с дължина около 30 сантиметра и ширина 20 сантиметра.
Радиовъглеродното датиране на археологическия контекст поставя находките между 14 500 и 11 200 г. пр.н.е., в епипалеолитния период. Изследователите смятат, че фигурките са били изработени с ритуална цел и умишлено поставени в пещерата.
Важен култов и ритуален обект
Сари разказва, че археологически материали в пещерата са били идентифицирани за първи път при теренни проучвания през 2017 г.
Впоследствие между 2019 и 2023 г. са проведени спасителни разкопки под ръководството на музея в Биледжик. Тази година университетът е започнал нов етап от проучванията на обекта с президентски указ.
„Артефактите ни показват, че това е било важно култово и ритуално място“, казва Сари. „Фигурките на костенурки, които открихме тази година, добавиха ново измерение към ритуалния контекст на пещерата.“
Повечето фигурки са грубо оформени. Според изследователите това подкрепя теорията, че са били изработвани специално за ритуали, а не като прецизно направени декоративни предмети.
Сари прави паралел с практики, свързани с Хъдърлез – традиционен пролетен празник, при който хората записват своите желания и след това ги заравят или оставят на символични места.
„Тук има кръгова архитектурна структура. Около нея открихме варовикови фигурки на костенурки, много от които са незавършени или набързо оформени и са били поставяни изправени в земята“, обяснява тя.
Изследователите проучват и друга интригуваща възможност – дали праисторическите общности не са смятали, че самият хълм Гедиккая прилича на костенурка. Това би могло да е допринесло за възникването на форма на планинско поклонение.
Сари предупреждава, че все още е твърде рано обектът категорично да бъде определен като доказателство за култ към планината. Тя обаче посочва, че много от малките фигурки изглежда умишлено са били оформени така, че да наподобяват Гедиккая.
Според нея символиката на костенурката е широко разпространена в натуфийската култура в Близкия изток, както и сред по-ранни общности от горния палеолит.
В много култури костенурките са символ на дълголетие и издръжливост. Именно това също може да обясни тяхното ритуално значение на археологическия обект, смята Сари.
Фигурките вече са прехвърлени в музея в Биледжик и в университета „Шейх Едебали“ за изследване и реставрация.
