Малко песни имат толкова противоречива съдба като „We Built This City“ на Starship. През 1985 г. тя оглавява световните класации, превръща се в огромен търговски успех и получава номинация за „Грами“. Десетилетия по-късно същата композиция е обявена от критици и слушатели за една от най-лошите песни в историята. Въпреки безмилостните оценки тя продължава да звучи и остава един от най-разпознаваемите хитове на 80-те години.
Началото е повече от обещаващо
„Ние построихме този град“ излиза на 26 август 1985 г. като водещ сингъл от дебютния албум на Starship „Knee Deep in the Hoopla“. Песента бързо се изкачва до първото място в американската класация Billboard Hot 100, където остава две седмици.
Композицията оглавява класациите и в Австралия и Канада, а в редица европейски държави влиза в челната десетка. Успехът е особено важен за Starship, която се ражда след музикалното и юридическото преобразуване на Jefferson Starship.
След „We Built This City“ групата достига първото място в Billboard Hot 100 още два пъти - със „Sara“ и „Nothing’s Gonna Stop Us Now“. Албумът „Knee Deep in the Hoopla“ става платинен и утвърждава Starship като една от най-популярните американски групи в средата на десетилетието.
Песента първоначално имала по-мрачен смисъл
Сред авторите на „We Built This City“ са Мартин Пейдж, дългогодишният текстописец на Елтън Джон Бърни Топин, Денис Ламбърт и Питър Улф. Първоначалната идея била свързана с изчезването на клубовете за жива музика в Лос Анджелис и с превръщането на музикалния бизнес в строго контролирана индустрия.
Ранната версия била по-мрачна, но при работата в студиото се превърнала в лъскав и лесно запомнящ се поп рок химн. Именно тази промяна по-късно се оказва в основата на най-тежките критики към песента.
Текстът протестира срещу корпорациите и хората, които изтласкват истинската музика от градовете. Самата композиция обаче е произведена с модерните за 80-те синтезатори, студийни технологии и похвати на комерсиалния поп.
Така песента започва да бъде възприемана като противоречие сама по себе си - тя осъжда комерсиализацията на рока, докато звучи като един от най-ярките продукти на същата тази комерсиализация.
Първите отзиви са положителни
При излизането си „We Built This City“ не е посрещната като провал. Billboard я определя като необичаен рокендрол химн, а Cash Box хвали запомнящата се мелодия и силните музикални куки.
През 1986 г. песента получава и номинация за „Грами“ в категорията за най-добро рок изпълнение на дует или група с вокали. По онова време почти нищо не подсказва, че години по-късно тя ще се превърне в една от най-осмиваните композиции в популярната музика.
Присъдата идва близо две десетилетия по-късно
Големият обрат настъпва през 2004 г., когато списание Blender поставя „We Built This City“ на първо място в своята класация за най-лошите песни на всички времена. Основното обвинение е, че композицията претендира да защитава рокендрола от корпорациите, но самата тя олицетворява прекалено полираната и комерсиална музика от 80-те.
През 2011 г. читателите на Rolling Stone я избират за най-лошата песен на десетилетието. Победата е толкова убедителна, че изданието я описва като един от най-категоричните резултати в историята на читателските си анкети.
През 2016 г. Джи Кю посвещава обширна история на създаването на хита, определяйки го като „най-мразената песен в човешката история“. В материала част от музикантите и авторите защитават композицията, докато други признават нейните противоречия и проблеми.
Дори Грейс Слик се обръща срещу нея
Отношението към песента се разделя и сред самите членове на Starship. Вокалистката Грейс Слик години по-късно говори изключително критично за нея и я нарича най-лошата песен.
Други участници в създаването ѝ приемат атаките с повече чувство за хумор. Те изтъкват, че композицията е постигнала целта си - превърнала се е в огромен хит, донесла е приходи и продължава да бъде разпознаваема десетилетия след излизането си.
Най-лошата песен, която никой не забравя
Въпреки отрицателната си слава „We Built This City“ никога не изчезва. Тя продължава да звучи по радиостанциите, използва се в реклами и събира стотици милиони слушания в платформите за музика.
Това превръща песента в един от големите парадокси на рока. Тя е едновременно световен хит, платинен успех, номинирана за „Грами“ композиция и постоянен победител в класациите за лоша музика.
