В началото на 90-те музикалният свят се променя. Гръндж музиката измества рок баладите, алтернативната култура навлиза все по-смело в мейнстрийма, а MTV се превръща във важна част от начина, по който едно цяло поколение възприема музиката и попкултурата.
Именно в тази атмосфера се появява "Убийци по рождение" - филмът на Оливър Стоун от 1994 г., превърнал се в една от най-противоречивите продукции на десетилетието, оставаща актуална, шокираща и брутално трудна за гледане и десетилетия след създаването си.
Историята за Мики и Малъри Нокс, двама влюбени, които се впускат в кървава поредица от убийства, първоначално е написана от Куентин Тарантино. Той обаче е принуден да продаде идеята си, след като не успява да събере необходимата сума, за да продуцира филма сам. Така сценарият стига до Стоун, който го превръща в остра критика на медийната експлоатация на насилието.
Актьорският състав на "Убийци по рождение" е впечатляващ. Уди Харелсън е напълно неузнаваем в ролята на Мики и внася в образа му непредвидима и обезумяла заплаха. Момичешкото излъчване на Джулиет Люис допълнително подчертава непредсказуемата и почти детинска опасност, която излъчва Малъри.
Междувременно Робърт Дауни Джуниър, Том Сайзмор и Томи Лий Джоунс сякаш участват в своеобразно състезание кой ще преиграе най-ефектно - и то по най-добрия възможен начин в запомнящите се поддържащи роли.
И сякаш за да подчертае още по-осезаемо духа на 90-те, Стоун добавя още един важен елемент, когато кани фронтмена на Nine Inch Nails Трент Резнър да създаде саундтрака към филма. Така музиката се превръща в ключова за въздействието му.
Филмът силно го впечатлява, а най-силно го заинтригува начинът, по който музиката може да бъде вплетена в него.
Тогава идва идеята, която превръща Резнър не просто в музикант, чиито песни звучат във филма, а в човек, който оформя цялостния му звуков свят. Вместо традиционен саундтрак той предлага музиката да бъде превърната в своеобразен звуков колаж - комбинация от песни, диалози, шумове и монтажи, която да следва хаотичната енергия на самия филм.
Стоун харесва идеята и отговаря просто: "Добра идея. Направи го."
Саунтракът има огромен огромен успех. Той влиза в Топ 20 на Billboard, продавайки около половин милион копия само в САЩ.
За Резнър работата по филма се оказва важна и по друга причина. Тя поставя началото на дългогодишното му присъствие в света на киното. Години по-късно той и Атикус Рос ще се превърнат в едни от най-успешните композитори за филми, печелейки награди Оскар за музиката към драмата "Социалната мрежа" от 2011 г., а след това и втори за "Душа" през 2021 г.
