С огромен интерес от страна на римската публика завърши XIX издание на Празника на българското кино в Рим, който тази година отново събра в Casa del Cinema български режисьори, актьори, продуценти и почитатели на българското кино.
Още от първата вечер стана ясно, че интересът към българските филми надхвърля очакванията. На 18 септември, за откриването на фестивала, бяха отворени допълнителни зали, но и това не се оказа достатъчно. След като отвън останаха още желаещи да гледат филма, се случи един от най-човешките и запомнящи се моменти на тазгодишния празник.
Домакините от Българския културен институт в Рим, артистите и българският посланик в Италия Иван Кондов отстъпиха местата си на зрителите.
Сред хората, дошли да гледат българско кино, имаше и такива, които бяха пътували десетки километри - някои от тях от 80 километра разстояние, за да бъдат част от събитието.
Този жест може би най-добре показа смисъла на един подобен празник: киното не е само прожекция и официални гости, а среща с публиката. А когато зрителите са готови да пътуват десетки километри, за да гледат български филм, това е признание, което няма нужда от награди или статистика.
Програмата на XIX издание включи пет съвременни български филма. На 18 септември фестивалът беше открит с „Брънч за начинаещи“ на Яна Титова. На 19 септември публиката видя „Силви Вартан. От любов“ на Георги Тошев и „Диви ягоди“ на Татяна Пандурска, а финалният ден, 20 септември, предложи „Живот страшен и все пак много хубав“ на Ралица Димитрова и „3.0 килограма щастие“ на Зорница София.
Така XIX Празник на българското кино в Рим завърши не просто с последната прожекция, а с едно важно послание - когато публиката е там, киното има смисъл.
А в Рим тази публика показа, че българското кино има своето място и своите верни зрители.
