Неиздавани записи на Дейвид Боуи от 1965 г., от времето, когато той започва кариерата си в Лондон през бурните 60-те години като Дейви Джоунс, най-накрая ще бъдат издадени – някои от тях с участието на Джими Пейдж от периода преди Led Zeppelin, съобщава британското издание „Гардиън“.
Преди да пробие със Space Oddity от 1969 г. и да се изкачи по стълбицата на успеха чрез The Man Who Sold the World и Hunky Dory към взривния успех на своето алтер его Ziggy Stardust през 1972 г., Боуи започва като съвсем различен вид артист: с елегантен костюм и прическа, свирещ откровен, повлиян от блуса, понякога леко психоделичен поп-рок, който е отличителен белег на Лондон.
Сингли от този период – като Can’t Help Thinking About Me и Do Anything You Say – вече са били издавани, но новата компилация, излизаща на 18 септември, David Bowie: The Shel Talmy Recordings, събира редица неиздавани досега записи.
Изпълнени соло или с акомпаниращите групи Lower Third и Manish Boys, останалите неиздавани досега песни са озаглавени Cupid, Leave Her to Me, You Gotta Tell Her, Certain Woman, Today, I Live in Dreams и I Do Believe I Love You, като освен това има и инструментал, озаглавен Keep Up With the Jones.
На този етап от кариерата си Боуи, роден като Дейвид Джоунс, използва името Дейви Джоунс, преди да го смени през 1966 г. на Дейвид Боуи, за да избегне объркване с Дейви Джоунс от The Monkees, припомня „Гардиън“.
Песните в компилацията са записани с продуцента Шел Талми – значима фигура в рок музиката от 60-те години, който стои зад хитове като You Really Got Me на The Kinks, My Generation на The Who и множество песни на Манфред Ман.
Талми често е работил с Джими Пейдж, който по онова време е бил студиен китарист. Ники Хопкинс, който е свирил на пиано с „Ролинг Стоунс“, „Бийтълс“, Джеф Бек и други, е друг студиен музикант в тези неиздавани досега записи.
Две песни, продуцирани от Талми – I Pity the Fool и You’ve Got a Habit of Leaving – бяха издадени като сингли. „Мислех, че той определено ще успее. Единственото жалко нещо е, че той и аз бяхме с около шест години пред пазара“, каза Талми през 2017 г.
Като типични за своето време, песните на Боуи от 60-те години не предвещават появата на един артист, който напълно ще прекрои границите на рок музиката – факт, признат от музикалния историк Алек Палао в бележките към компилацията: „Мелодиите тук не трябва да се оценяват според по-късната му кариера, а според стандартите на това, което се случваше във Великобритания точно в този момент“.
Той добавя: „Дейвид Боуи като артист е книга, като обръщането на всяка страница разкрива нещо напълно различно и неочаквано в сравнение с предишната… Основна грешка би било да се противопостави някой от тези епизоди на останалите, когато всъщност всяка една от тези увлекателни фази в кариерата му трябва да се разглежда като допълваща останалите. Тази колекция заслужава сериозно внимание“.
И макар Боуи със сигурност да става по-експериментален и дързък, вмъквайки в творчеството си през годините всичко – от фънк и соул до дръм-ен-бейс и джаз, той не се отрича от този по-ранен материал.
През 2000 г. той преразгледа различни песни заедно с групата, с която беше впечатлил фестивала в Гластънбъри същата година, като презаписа парчета като дебютния си сингъл Liza Jane и други за албума Toy. Но след това Боуи отново се съсредоточи върху написването на нови песни – впечатляваща поредица от албуми от Heathen през 2002 г. до Blackstar през 2016 г. – и Toy в крайна сметка беше издаден през 2021 г., пет години след смъртта му, припомня „Гардиън“.
