В галерията на „Шипка 6“ бе открита изложбата „Мистерията на живописта – Избрано от ателието“ – дълбока, лична и трогваща среща с изкуството и духа на един от най-значимите български живописци – проф. Валентин Колев (1948–2023).
Салоните на галерията бяха изпълнени до краен предел от почитатели, приятели, колеги и ученици на художника. Нямаше помпозност, но имаше топлина. Нямаше речи, пълни с клишета, а с думи, които стигат до сърцето. Изложбата включва над 100 произведения – живопис, акварел и монотипия – подбрани с особено внимание и любов от най-личното му пространство – неговото ателие, където създаваше до последния си ден.
„Творби, които олицетворяват представата ни за истински, неподправен живописец, майстор на акварела и рисунката. Тази изложба е урок по живопис, но не догматичен. Тя е демонстрация, че без акта на тайнственост, това, което се прави, е просто стока и пресмятане. Тя влиза в нашия интериор и се опитва да направи живота ни по-радостен - нещо, без което животът свършва“, каза в емоционалното си слово председателят на СБХ Любен Генов.
Той завърши с думите на самия художник, които звучаха като художествено завещание: „Аз не съм художник, защото мога да рисувам. Аз съм художник, защото не мога да не рисувам.“
Отдаден не само на живописта, но и на преподаването, проф. Колев беше дългогодишен преподавател и заместник-ректор на НХА, а неговите студенти помнят не просто уроците по композиция, а философския заряд, с който подхождаше към всяка тема.
„С изключителна мярка и вкус, деликатно и ненатрапчиво – така, както създаваше изкуството си, така и ни преподаваше. В картините на професора виждаме всички преподадени от него уроци – за светлината, за полутона, за свещения съюз между топлото и студеното. Живописта за Валентин Колев не беше занаят, а идея, философия, разбиране за света“, каза развълнувано проф. Здравка Василева, зам.-ректор на НХА.
Събитието се превърна в нещо повече от културна проява – в ритуал на припомняне и почит. Творбите – създавани в тишината на мисълта, но изпълнени с емоционална светлина – излъчват цялата сложност на човешкото преживяване, без да я натрапват.
Изложбата е създадена с дълбока обич и преклонение от най-близките му хора – неговата съпруга, проф. Ваня Матанова, и сина им д-р Мартин Колев. Това не е просто кураторски проект, а личен и съкровен акт на продължаване – на паметта, на духа, на онова, което не умира. При откриването проф. Матанова благодари развълнувано на всички, които са били част от този път – приятели, колеги, съмишленици, които с обич и щедрост са помогнали изложбата да се случи така, както Валентин би я пожелал – с мярка, светлина и дълбочина.
Посетителите могат да разгледат изложбата до 28 юни 2025 г. На място се предлага и луксозен каталог с картини, акварели и монотипии, подготвен с изключителен вкус. Средствата от продажбата му (на символичната цена от 40 лв.) ще бъдат дарени в помощ на деца с нарушения в развитието – кауза, каквато би докоснала дълбоко и самия художник.
Учил живопис при проф. Добри Добрев, проф.Колев остави своя подпис в почти всички ключови сцени на българското изкуство от края на XX и началото на XXI век. Над 30 самостоятелни изложби в България, Франция, Германия, Австрия, САЩ, Ливан, Южна Корея, Япония. Награди от Виена, Будапеща, Вилнюс. Творби в Националната галерия, СГХГ, регионалните галерии и частни колекции на пет континента.
Творчеството на проф. Валентин Колев е сложно, пластично и безвременно. То отказва лесните ефекти, избягва клишетата и модата, за да се вгледа в тишината между цветовете. Пейзажи и фигури, композиции и абстракции – всичко при него излъчва онзи рядък вътрешен порядък, в който всяка линия е мисъл, всеки тон – състояние. Платната му не говорят високо, но дълго остават. И това е може би най-голямата мистерия на живописта.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
