Най-старият град в Европа – Провадия-Солницата, получи огромно европейско признание. Първият солодобивен център в Европа, който е на 7600 години, стана на 22 април 2026 г. носител на Знака за европейско наследство (ЗЕН). Това беше обявено на юбилейна церемония в Музея за изкуства и история в Брюксел, където тържествено беше отбелязана 15-годишнината от учредяването на Знака.
13 обекта получиха признанието тази година. Така общият брой на носителите на престижното европейско отличие, стана 80 в 23 държави в Европа. Показателно е, че от тях археологическите обекти са едва десетина. Това означава, че Провадия-Солницата влезе в топ 10 на археологическите Чудеса на Европа.
Церемонията беше открита от Глен Микалеф, комисар по въпросите на справедливостта между поколенията, младежта, културата и спорта, който лично връчи Знака за европейско наследство на акад. Васил Николов, откривател и дългогодишен изследовател на Солницата. Гости на събитието бяха членове на Европейския парламент, представители на европейски институции, дипломати, експерти по културно наследство, заинтересовани страни.
„Тези 13 новонаградени обекта въплъщават най-доброто от това, което представлява Знакът за европейско наследство. Те отразяват богатството на нашата споделена история, като всеки от тях отбелязва важен етап в изграждането на ангажирано, информирано и ориентирано към бъдещето общество, вкоренено в европейските ценности, които ценим“, заяви комисар Микалеф. И допълни: „Във време на големи промени и сътресения наследството ни държи като котва. То ни помага да разберем откъде идваме, да осмислим къде сме днес и ни вдъхновява да изградим общността на утрешния ден. Никога не бива да подценяваме значението и потенциала на тези обекти: да помагат на гражданите да се свържат със своята идентичност и да видят отразена общата си история в местата, които Знакът за европейско наследство признава.“
Знакът за европейско наследство е инициатива на Европейската комисия, подкрепена чрез програма „Творческа Европа“ и изпълнявана в сътрудничество с участващите държави членки. От 2011 г. насам Европейската комисия последователно подкрепя развитието на Знака за европейско наследство като водеща инициатива, засилвайки видимостта на споделеното наследство на Европа.
- Акад. Николов, какво означава за Вас и Провадия-Солницата присъдения от Европейската комисия Знак за европейско наследство?
- Огромно признание. Това е най-високото отличие за култура и културно наследство, което Европейската комисия дава по една много сложна и тежка процедура. Първото отличие преди 15 години е било за Малта. Досега Знака бяха получили 67 обекта, след 22 април, с новите 13 обекта, сред които е и Провадия-Солницата, носителите на Знака вече са 80.
- Каква е процедурата?
- Подготвя се доста сложен проект пред съответните министерства на културата на страните от Европейския съюз. Те избират по един или два такива обекта и ги представят на Бюрото по Знака. Там се извършва наистина много сложна процедура на оценяване. Постъпват много допълнителни въпроси. Отговорихме на всички. Най-важно е да докажеш, че обектът има значение за общата история на Европа, че нещо, което се е случило там, има принос за развитието на Европа.
- Кой принос на Провадия-Солницата беше определящ?
- Това, че е най-старият солодобивен център на Стария континент. В него се раждат нови технологии. Това води до появата на първото стратифицирано общество в Европа. Там са и първите каменни крепости. От Провадия-Солницата тръгва търговията на дълги разстояния, което е специално отбелязано в рецензията. По този начин се обединява една голяма част от територията на Югоизточна Европа. Тук солта е пари. Пиша в момента статия за това. В Югоизточна Европа точно солта от Провадия играе ролята на пари. Това беше много високо оценено от експертния панел.
- Означава ли всичко това, че Европа признава, че европейската цивилизация започва от България?
- Ние сме го написали в проекта, а проектът ни е одобрен. Индиректно означава точно тава - че корените на Европа са тук.
- И как този голям успех беше приет в България? Поздравиха ли Ви институциите, поздравиха ли Ви в Провадия?
- Точно в Провадия никой не ни поздрави. Даже напротив - един общински съветник изразил някакви странни заключения относно дейността на екипа на Солницата. Един човек, който няма никаква представа от Закона за културното наследство, се изказал, че много пари били налети в обекта. Ако познаваш поне малко механизмите на финансиране на археологията, ще знаеш, че средствата за разкриването на Провадия-Солницата изобщо не са много през годините. Става дума за наука, за научно-приложни изследвания, а те изискват пари. Опитваме се отвсякъде да събираме средства. Имахме 8-9 години подкрепа от Министерския съвет. Но миналата година нямаше, страхувам се, че и тази година няма да има пари от Министерство на културата. И не знам как ще продължим.
Иначе много хора ни поздравиха. Първи бяхте вие от „Стандарт“ и кампанията „Чудесата на България“. Поздрави ни председателката на БАН чл.-кор. Евелина Славчева, Министерство на културата излезе със специално съобщение. Поздравиха ни много хора на фейсбук страницата, но сред тях, за съжаление, нямаше провадийци.
- Какви възможности за европейски проекти дава Европейският знак за културно наследство?
- Много добри. В деня след церемонията имахме така наречения форум. Разяснено ни беше по кои програми могат да кандидатстват обектите, носители на Знака. По принцип един проект се започва с оценка на кандидата. Носителите на Знака нямат нужда от тази оценка, те я имат вече – това е голямо предимство.
- Как искате да развивате Провадия-Солницата?
- Предвидили сме да направим фестивал. Искаме да привлечем много хора от съседните страни. Искаме да работим с ученици, особено със студенти. Това също е изискване за получаването на Знака – иска се тези обекти да станат място за среща на хора, по възможност на млади хора, място за обмен на идеи, място за запознанства. И затова на всеки носител на Знака се препоръчва да организира такива срещи. И ние сме го предвидили в нашия проект. Говорил съм с творци, които ще ни помогнат. Много неща можем да направим на базата на Знака стига да не ни пречат на местно ниво. Ще бъде жалко. Иначе Знакът може да помогне за стопанското възстановяване на Провадия, стига да има там стратегически мислещи хора там.
- Тоест – на европейско ниво имате възможност за бърза писта за проекти, а на национално ниво държавата не подкрепя отличен с европейския Знак обект?
- Държавата няма политика в това отношение. Никъде не е написано, че обектите с този Знак имат някакво предимство или трябва да им се обръща внимание.
- Какви са възможностите за развитие на културно-исторически туризъм в Провадия-Солницата?
- Провадия-Солницата не е туристически обект, не е музеен. Солницата е археологически обект в процес на проучване. Но от самото начало, това е моята лична политика – така беше и в Караново, така беше и в Слатина, обектът е отворен за посетители. Започнахме първо с Деня на отворените врати. Сега сложихме Знака на входа, има табели на български и на английски език. Казваме - да, това е археологически обект, текат разкопките, но приемаме хора. Имаме колега, който ги развежда. Моята цел винаги е била новите открития да стигнат веднага до хората.
- Посещаемостта расте. Колко души видяха Солницата миналата година?
- В последните две години посещаемостта е 10-12 хиляди души и то само за времето, когато ние сме там през - месеците август и септември. Тази година се надяваме гостите да бъдат много повече, защото отворихме на 5 април, празника на града, и хората ще могат да идват до ноември.
- Каква е мечтата Ви за Провадия-Солницата?
- Да бъдем разбирани и да ни се помага. Не да ни се пречи. Солницата и нашият екип го заслужават. Надявам се институциите и новият екип на Министерство на културата да се отнесат по подходящ начин към един обект, който е заслужил европейско признание.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
