Правим Фестивал на солта
Провадия-Солницата влиза в европейски културен маршрут
Триетажните къщи са били истинско строително чудо – над 10 метра високи
Най-старият производствен център в Европа създава търговията на далечни разстояния, казва откривателят на праисторическото бижу акад. Васил Николов
- Академик Николов, Провадия-Солницата получи едно изключително признание - Знакът за европейско наследство, присъден ѝ от Европейската комисия. Какво означава това? Доскоро само 67 обекта от Европа бяха носители на отличието.
- Знакът е огромна гордост за нас. Изключително признание за труда и усилията ни. С новите 13 попълнения от тази година обектите стават 80. Провадия-Солницата е вторият у нас, който получава това отличие. Първият е Александровската гробница.
Идеята да кандидатстваме се роди, когато преди 2 години и половина направихме постерна изложба в Европейския парламент. Тогава заместник-председателката на Комисията за култура ме попита защо не сме кандидатствали за Знака за европейско наследство. За първи път тогава чух за него. Екипът на евродепутата Емил Радев ни помогна с информационни материали. Срокът за подаване на проекти беше 15 януари миналата година. Имаше експертна комисия в Министерството на културата, която ни одобри.
Минахме дълга процедура. И сега, когато чета рецензията на експертната комисия на Бюрото за Знака за европейско наследство към Европейската комисия, виждам, че наистина сме свършили добра работа.
- Какво предимство дава знакът?
- Не носи пари. Европейската комисия не финансира нищо директно. Обектите, отличени със Знака, имат предимство при кандидатстване по европейски проекти.
- Какви обекти са носители на Знака?
- Най-разнообразни. От тези 80 обекта археологическите са изключително малко – не повече от десетина. Сред носителите на Знака може да е някоя къща, като къщата на Шуман, може да бъде място, където са водени преговори или лазарет, в който са спасявали хора по време на войната, може да бъде парк.
- Какви са изискванията?
- Първото е обектът да има значителна стойност сам за себе си. За Провадия-Солницата тя е безспорна. Най-старият солодобивен център в Европа е много по-различен от цялото праисторическо наследство на Балканите и на континента. Но най-важно за оценителите е обектът да има символна стойност. Там да се е случило нещо, което има ключова роля в историята на Европа.
- Какво е то за Провадия-Солницата?
- Там се ражда специализирано производство с новосъздадена технология. За първи път В Европа се създава специализирано производство на готварска сол, без която животът на хората и животните е невъзможен. Там се ражда и търговията на дълги разстояния. В Провадия-Солницата са издигнати първите каменни крепости в Европа, при това от затворен вид.
- Кое е най-дългото разстояние, на което се е продавала солта от Провадия?
- Говорим за петото хилядолетие преди Христа. Става въпрос за културния комплекс Коджадермен-Гумелница-Караново VI, както го е нарекла Хенриета Тодорова - от Карпатите до Бяло море и от Черно море някъде до мередиана на Пазарджик на запад. Това е една огромна територия, всъщност са почти целите Източни Балкани, даже извън Балканите, защото солта се е търгувала и на север от Дунава, и в Северозападна Мала Азия. В този район Провадия-Солницата е единственият обект, произвеждал готварска сол. Това е производствен център, достигнал промишлено количество чиста сол. Комплексът със сходна материална култура възниква благодарение на непрестанния обмен на информация по пътищата на солта.
- С какво се отличава технологията за производство на сол?
- За първи път разсолът се налива в керамични съдове и водата от него се изпарява на огън. По същото време в Румъния просто са изливали солена вода върху горящи дървета, което е ниско рентабилен метод. Столетия по-късно стигат до идеята за керамични съдове, може би повлияни точно от Провадия-Солницата. Това е второто символно значение на нашия обект. Третото е интересът на хората към паметника – дали той може да събира посетители от различни посоки, от различни националности, дали е подходящ за туризъм, дали е привлекателен за учени, студенти, ученици, които да се събират там и да се запознават с наследство на Европа.
- Вие имате специална програма за ученици.
- Да, продължаваме да готвим и програма за студенти. Искаме да доведем ученици от Румъния, от районите на съседната страна, които са близо до Североизточна България.
- През юни миналата година бяхте на конференция в мина Величка в Краков, Полша. Там Провадия-Солницата стана част от европейски културен маршрут на солното наследство под егидата на Съвета на Европа…
- Всъщност, решението за създаване на Знака за европейско наследство не е само на Европейския парламент. То е потвърдено и от Съвета на Европа. Знакът ще ни помогне за реализирането на този уникален туристически маршрут, в който влизат 24 европейски обекта с исторически добив на готварска сол. Провадия-Солницата е най-източната и най-древната точка на маршрута.
- Кога ще бъде реализиран маршрутът?
- Искат се поне две години работа. Има Институт за културните маршрути в Европа - в Люксембург. Той има критерии как да бъде изграден маршрута, какво да се прави. Досега е одобрил 49 маршрута.
- Какви атракции за посетителите предвиждате в Провадия-Солницата?
- Планираме Фестивал на солта. Вече започнах разговори с артисти. За тази година не знам дали ще успеем, но за догодина със сигурност ще го реализираме. Тази година ще е нещо като предпремиера. В момента търсим кой да ни сглоби интерактивния купол, който поръчахме във Финландия и вече получихме. Той беше подкрепен от Община Провадия в рамките на проект за нова експозиция по праистория в Историческия музей Провадия, финансиран от Министерството на култура. Ще бъде разположен странично от обекта. Ще има столчета и екран, подготвили сме вече пет малки филмчета за древното солодобиване.
- Къде в цялата тази организация е държавата?
- Никъде. Няма я. За малко дори проектът ни щеше да пропадне, защото от Брюксел имаха въпроси към нас, отговорите на които трябваше чрез Министерство на културата да бъдат изпратени. С огромни усилия се случи в последния момент.
- Отдавна мечтаете за изграждането на Музей на солта в Провадия. На какъв етап е?
- Уви, на никакъв. Миналото лято дойде и министърът на туризма. Само обещания от общината. Трябва да се направи идеен и технически проект. Но все още вървят спорове кой от тях да се изготви първо. По-скоро ще направим нова експозиция в съществуващия Исторически музей, ако все пак Министерството на културата даде средства.
- С колко се увеличиха туристите в Провадия-Солницата?
- Само в Деня на отворените врати вече са 2200 - 2300 души. Иначе годишно вече имаме по над 10 000. Хора идват всеки включително в събота, из обекта ги развежда екскурзовод.
- Тоест, културно-историческият туризъм може да се превърне в двигател на икономиката на Провадия, ако се инвестира умно?
- Естествено. Но никой нищо не иска да направи. Обектът е публична държавна собственост, но теренът е частен – на предприятието „Провадсол“, което иначе много ни помага. За да се случи нещо, трябва да се учреди публично-частно партньорство, защото в момента Общината не може да поиска обекта от държавата – за ползване и поддържане. Това е и причината да нямаме право по закон да „късаме“ билети. Посещенията са безплатни. В края на май в България идват всички големи началници от „Соловей Соди“. Искат да видят Солницата. Те наистина много ни помагат. Тогава ще обсъдим проблема.
- Кои се най-големите открития, които направихте миналата година?
- Доближаваме се до солния извор. Той е бил на десния бряг на река, която е била коригирана и днес много трудно успяхме да го намерим. Няма документация. Изчезнала е някъде, както много често се е случвало при приватизацията. Там има много интересни съоръжения с два дълги улея за изпаряване на разсол. Много любопитна е и промяната в обредната система на хората, населявали Провадия-Солницата. Първите от тях са били земеделци и са почитали богинята Майка. С промяната на климата, със засушаването и пресъхването на солните извори тези хора започват да търсят закрилник на тяхната дейност. Затова на самия производствен център се появяват обредни ями със следи от нова обредност.
- С него ли са свързани т.нар. строителни жертви, които открихте – купички, обърнати с дъното нагоре и вградени в една от стените?
- Не, те са от старата религия. Преди строителството на къщата са поставяли под пода храна и други предмети за да измолят благосклонността на духа-охранител на мястото. Вграждали са храна, еленови рога. Попаднахме на нещо много интересно в пода на една от къснохалколитните къщите. Явно нещо е смущавало хората, защото чрез огън е разчистен теренът за нова къща. Палят огън, за да пречистят земята – за да умилостивят духа на терена. И след това са направили три „строителни жертви“ – двете са под пода, едната е в основата на стената с тези девет еднакви съдчета обърнати с дъното нагоре. Третата жертва е много голям еленов рог. Той е в основата източната стена на къщата.
- Какво означава „строителна жертва“?
- По този начин хората са измолвали благоразположението на домашния дух пазител. Както хилядолетия по-късно са вграждали сянката на девойка.
- В Провадия-Солницата разкрихте цял производствен квартал с къщи на два етажа. Как са били строени те?
- Има и две триетажни къщи между тях. Първо са правели дървен скелет. Това са доста масивни стълбове, високи, от прави дъбове, които са били набивани в земята. Около тях е изплитан плет, стените са дебело обмазвани с глинен разтвор. Над 7 метра високи са били двуетажните къщите. Подът на първия етаж обикновено е замазван с глина. Подът на втория етаж е от масивен гредоред и много сериозен пласт глина, 10-12 сантимента заедно с дървото. Всяка година са замазвали пода с глина, както доскоро преди Великден хората мажеха подовете на старите къщи. С течение на времето подовете на халколитните къщи са достигали дебелина до 40 см и тегло над 30 тона! Още не мога да си обясня обаче здравината на сглобките на дървената носеща конструкция. Къщите са имали и двускатен покрив, което е истинско чудо. За триетажните къщи пък да не говорим. Стените им са били поне 7 високи, а заедно с покрива къщите са достигали около 10 м!
- Небостъргачите на праисторията?
- Да. Долният етаж няма никакви съоръжения. Явно там са били складовете за солта. Всяко семейство си е произвеждало отделно сол. Пещта и другите съоръжения за били на втория етаж. Представете си колко масивен е бил подът на втория етаж, за да ги издържи.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
