Едно читалище, пазещо името, делото и духа на големия син на България Васил Петлешков, се превърна в Музей на Чудесата на Родопите. Уникална изложба, представяща 20 от най-емблематичните за Свещената планина обекти от културно-историческото и природно наследство, оживяха в храма на духа в Брацигово.
Изложбата от 20 огромни фотопана бе организирана от Общество „Културно наследство“ – българският представител на най-голямата и най-влиятелна европейска организация за опазване на културното наследство Европа Ностра.
Събитието бе реализирано по проект BG-RRP-11.025 по Националния план за възстановяване и устойчивост. Проектът се финансира от Европейския съюз – NextGenerationEU.
Изложбата не случайно започва именно от Брацигово. В годината, в която отбелязваме 150 години от Априлското въстание, пожелавам духът на свободата да бъде тук, в Брацигово. Когато разгледате тези фотопана, ще видите прекрасните чудеса от Източните и Западните Родопи – едни от най-древните чудеса на България, още от времето на великите беси“, каза председателят на Общество „Културно наследство“ Славка Бозукова.
По думите ѝ регионът пази изключително наследство, което трябва да бъде съхранено и представено достойно.
„Това, което имате тук – в Равногор, в Брацигово и в Пещера – е богатство, което малко места притежават. Трябва да настояваме държавата да се отнесе подобаващо към археологическите разкопки и консервацията на обектите, включително към най-голямата тракийска гробница в България – в Жаба могила, която все още не е напълно проучена“, подчерта Бозукова.
Тя определи Брацигово като „живия камък на България“ – място, в което духът на майсторите строители и паметта за Петлешков продължават да живеят.
„Гледайки младите таланти тук, съм сигурна, че духът на Петлешков е в тях. С ентусиазма на местната общност този регион може да се превърне и в силна туристическа дестинация“, допълни тя.
Началото на събитието бе поставено с музикални и танцови изпълнения на ученици от Средно училище „Народни будители“ – Брацигово.
Кметът на общината Надежда Казакова подчерта, че за Брацигово е чест да бъде домакин на инициативата. Тя припомни, че събитието се провежда в годината, когато се отбелязват 150 години от Априлското въстание – „епопея на саможертвата, която издигна българския дух пред света“.
„Брацигово е свещено място в тази история – тук живее паметта за подвига на Васил Петлешков и героизма на нашите предци. Нашият град е част от живата история на България – със своите възрожденски храмове, със школата на брациговските майстори строители, оставили следа в цялата страна и извън нея, и със саможертвата на героите от Април 1876 година. Тук паметта не е просто спомен – тя е идентичност“, каза Казакова.
Тя припомни и признанието, което общината получи през 2023 г. в категория „Бранд Родопи“ в рамките на инициативата „Чудесата на България“, благодарение на архитектурния форум „Брацигово – каменният поток на времето“. По думите ѝ, това доказва, че когато наследството се пази с постоянство и визия, то се превръща в национална ценност.
„Най-голямото чудо на България не са само крепостите и храмовете, а младите българи, които ще продължат да ги съхраняват и развиват“, подчерта Казакова.
Родопската жена е едно от живите Чудеса на България - тази, която кладе огнището, тази, която замесва хляба, тази, която не просто ражда децата, а отглежда бъдещите герои – не само на България, а на света“, заяви председателят на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в България Мариана Кукушева, обобщавайки духа на Родопите.
Експозицията „Докосни Чудесата на Родопите“ даде възможност на жители на града и ученици от 5 до 11 клас да се докоснат до едни от най-емблематичните природни и културни забележителности на Родопите. Инициативата, която съчетава изложба, образователна програма и обществен диалог, е насочена към разширяване на достъпа до културни продукти извън големите административни центрове.
Експозицията представя фотопана, посветени на емблематични обекти от културно-историческото наследство на България и Пазарджишкия регион. Чрез визуални разкази изложбата разкрива богатството на исторически, духовни и природни забележителности, които оформят облика на Родопите. Проектът цели да събуди по-широк обществен интерес към културните маршрути и възможностите за устойчиво развитие чрез културен туризъм.
Мариана Кукушева подчерта, че духът на Родопите е символ на единство, толерантност и човешка сила.
„Да си родопчанин означава да си твърд като скала, но в същото време да имаш най-топлото човешко сърце – широко и щедро. Това е духът, който ни учи на отговорност, на смелост и на готовност да се жертваме в името на другите“, каза тя.
По думите ѝ времената, в които живеем, имат нужда от хора, които да поемат отговорност и да пазят ценностите.
Етнологът Анелия Милушева обърна внимание на силата на традициите и семейната памет.
„Това, което ни прави истински доволни като българи, е у дома да има хляб на масата и децата ни да са здрави. А когато стане дума за традиции, винаги стигаме до баба – до човека, който ни е научил на най-важните неща“, каза тя.
Милушева призова споменът за предците да се пази и разказва.
„Разказвайте за тези традиции, пренесени през вековете. Това е нашето богатство. Нашето истинско чудо са децата – на тях трябва да предадем знанието, смелостта и гордостта да се представят като българи пред света.“
Археологът Росен Пеевски представи интересни исторически връзки между региона на Брацигово и крепостта Перистера край Пещера.
„При проучванията на Перистера установихме, че накити и монети, открити край извора преди входа на Брацигово преди около 60–70 години, са почти идентични с тези, които открихме в крепостта“, разказа той.
По думите му това показва, че в района е съществувала значима крепост със сходни параметри и значение.
„Това означава, че тук е имало сериозен център със силно население и отбранителна система, сравнима с тази на Пещера. Проучванията показват и нещо важно – нашите гени са европейски и регионът е бил част от широка културна и историческа мрежа“, допълни Пеевски.
Преди това над 100 ученици от 5 до 11 клас се потопиха в магията на родопските легенди и българската история по време на Младежката академия „Чудесата на България“, която се проведе в Младежкия център в Пещера. Събитието се превърна в истинско пътешествие из тайните на Родопите, в което младите хора откриха богатството на културното наследство, научиха за легендите на древните крепости и се срещнаха с истории, които превръщат българската земя в съкровищница на памет и традиции. Срещата бе организирана от Общество "Културно наследство" - българският представител на най-голята и най-влиятелно европейска организация за опазване на културното наследство Европа Ностра.
Още в началото атмосферата беше изпълнена с вдъхновение и талант. Млади изпълнители от Професионалната гимназия по хранително-вкусови технологии „Атанас Ченгелев“, Средно училище „Св. Климент Охридски“ и Езиковата гимназия „Бертолт Брехт“ представиха народни песни, които създадоха празнично настроение и припомниха живата връзка между поколенията.
Младежката академия събра ученици от всички училища в общината, които участваха в интерактивна лекция, презентации и дискусии, посветени на опазването на културното наследство и възможностите за развитие на младежкия културен туризъм. Основната цел на инициативата бе да насърчи активното участие на младите хора в съхраняването на националната идентичност и историческата памет, както и да ги мотивира да бъдат посланици на българската култура и традиции.
Събитието е част от инициативите на Общество „Културно наследство“, които обединяват образователни лекции, изложби и обществен диалог, насочени към популяризиране на културно-историческото богатство на България и към по-широк достъп на младите хора до тези ценности.
Председателят на Общество „Културно наследство“ Славка Бозуков, запозна учениците с богатството на българското културно наследство и разказа за някои от най-големите чудеса на страната ни – онези уникални съкровища, които ни дават повод да се гордеем.
Сред тях са най-старото обработено злато в света, открито в Юнаците край Пазарджик, както и древни светилища и манастири, които пазят паметта на хилядолетията. Бозукова припомни и че на територията на България се намира и един от най-старите манастири в Европа – манастирът „Св. Атанасий“ край Чирпан.
След разказа за Чудесата на България вниманието на учениците се насочи към Родопите – планина, която пази безброй легенди, древни крепости и свети места. Специално място в презентацията беше отделено на Пещера и нейните символи.
Сред тях е крепостта Перистера – една от най-значимите исторически забележителности в района, която днес се извисява над града като символ на неговото минало. Друг емблематичен знак на Пещера е часовниковата кула „Сахата“, една от най-старите запазени часовникови кули в България, която векове наред е определяла ритъма на живота в града.
Пещера е известна и със своите дългогодишни занаятчийски традиции. Още от времето на Възраждането градът се прочува със своите кожари и обущари, а и днес остава един от важните центрове на обувната индустрия в България.
Кметът на Пещера Йордан Младенов поздрави участниците и подчерта значението на подобни инициативи за съхраняването на историческата памет.
„Всеки един българин трябва да познава чудесата на България и тяхната история. Радвам се, че Пещера има възможността да бъде домакин на събитие, което събира младите хора около културното наследство на страната ни“, каза той.
По думите му именно младите са истинските чудеса на България – хората, които ще продължат да пазят и развиват традициите на своите родни места.
„Всички вие сте нашите чудеса – хората, които ще продължат да съхраняват и развиват историята на нашия град“, обърна се той към учениците.
Младенов призова младите хора да използват социалните мрежи, за да популяризират забележителностите на родния край.
„Перистера е чудото на Пещера. Със снимки, видеа и публикации можете да покажете на приятелите си красотата на нашия град. А който веднъж го посети, ще поиска да се върне отново“, каза още кметът.
В дискусията се включи и Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в България, която също е родом от Пещера. В своето емоционално обръщение тя подчерта силната връзка между хората, традициите и историята на родния край.
„Аз съм от Пещера и винаги нося този град в сърцето си. Нашият град е дал на България личности, за които всички ние трябва да говорим и които не бива да забравяме. Пещера е символ не просто на свободата, а на точните хора в точния час – хора, които са имали смелостта да защитят родината и ценностите си“, каза тя.
Кукушева подчерта, че Пещера е пример за етническа и религиозна толерантност – нещо характерно за Родопите.
„Тук хората винаги са живели в мир, сговор и добра дума. Различните етноси – християни и мюсюлмани – са споделяли един и същи град, една и съща земя и една и съща съдба. Тази толерантност е истинското богатство на Родопите“, посочи тя.
Тя припомни и че събитието се провежда в особен период – време, в което съвпадат Великденските пости и свещеният месец Рамазан.
„Това е месецът на прошката, на смирението и на добротата. Прощавайте си, защото мирът, красотата и свободата се крепят именно на прошката. Помнете корените си и разказвайте за тях на децата си“, обърна се тя към присъстващите.
Кукушева подчерта и символиката на хляба като универсален знак на човешкото единство.
„Бог е хлябът, а хлябът е единствената храна, която обединява хората от всички религии. Няма обред без хляб – той е свещен. Той е символ на живота, на труда и на споделената трапеза“, каза тя.
Председателят на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите подари на учениците книжки с рецепти за традиционен обреден хляб, който се приготвя по време на големите християнски празници. Тя напомни и че празникът на Пещера е на 6 май – Гергьовден.
„Нуждаем се от закрилата на Бог, от здраве, късмет и берекет. Нуждаем се и от добро управление, каквото с гордост мога да кажа, че моят град има“, каза още тя и благодари на кмета Йордан Младенов за усилията му за развитието на Пещера.
Етнологът Анелия Милушева разказа на младежите за българските традиции и тяхното значение.
Тя обясни защо българите посрещат гостите си с хляб и сол – символ на уважение, гостоприемство и приемане. Обредният хляб заема особено място в българската култура и присъства във всички важни празници и семейни събития.
„Думата традиция идва от латински и означава да предадеш нещо напред. Фолклорът пък е мъдростта на народа“, обясни тя.
Милушева насърчи учениците да разговарят със своите баби и дядовци и да пазят семейните истории, защото именно те са най-живата връзка между миналото и бъдещето.
Началникът на Регионалното управление на образованието- Пазарджик Дора Дулчева- Величкова разказа за програмата на МОН "България - Образователни маршрути". Тя разясни, че ученици от цялата страна могат да в рамките на няколко дни да се докоснат до ключови исторически места и забележителности в България.
Тя завърши с думите на един истински патриот – Паисий Хилендарски: "Българино, знай своя род и език".
По време на академията археологът Росен Пеевски представи историята на крепостта Перистера и резултатите от археологическите проучвания. Той подчерта, че изграждането и укрепването на крепостта е било мащабен проект, организиран от Солун, а в защитата ѝ са участвали и професионални германски войници.
„Това показва, че нашите земи винаги са били част от големите европейски процеси“, отбеляза археологът.
Гостите на събитието имаха възможност да разгледат и изложбата „Докосни чудесата на Родопите“, която чрез 20 фотопана представя едни от най-емблематичните обекти на културното наследство в планината.
Фотографиите разкриват красотата на древни светилища, крепости, манастири и природни забележителности – богатство, което превръща Родопите в една от най-магичните планини на България.
Младежката академия в Пещера показа, че интересът на младото поколение към историята и културата на България е жив. А когато знанието се предава чрез вдъхновение, лични истории и живи срещи с миналото, то се превръща в памет, която остава за цял живот.
Събитията са част от усилията на Общество „Културно наследство“ за културна децентрализация и разширяване на достъпа до съвременни културни продукти в по-малки населени места. Те създават възможност за пряк контакт между експерти, местна общност и млади хора.
Инициативата насърчава сътрудничеството между институции, културни организации и местни общности в името на съхраняването и популяризирането на българското културно наследство.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
