Преди една сцена да бъде заснета, преди актьорът да произнесе първата си реплика и преди камерата да заеме точното си място, филмът често вече съществува. Върху хартия, в поредица от рисунки, които показват къде ще стоят героите, как ще се движи камерата и как ще изглежда бъдещият кадър.
Това е светът на сториборда-едно от най-старите и най-малко познати изкуства в киното.
Днес то е изправено пред сериозно предизвикателство. Изкуственият интелект вече може да създава за секунди изображения, за които художниците понякога работят с часове.
А сред хората, които експериментират с новата технология, се оказа самият Мартин Скорсезе.
83-годишният режисьор, чиито филми са сред най-влиятелните произведения в историята на американското кино, започна сътрудничество с германската компания Black Forest Labs. Тя разработва генеративния модел FLUX, който превръща текстови описания в изображения.
През юни 2026 година Скорсезе обяви, че е използвал технологията в подготовката на свой бъдещ филм.
Новият интерес към темата беше предизвикан от голям материал на The Guardian, публикуван на 10 ноември, който поставя въпроса какво ще остане от професията на художника на сторибордове, ако режисьорите започнат масово да разчитат на AI.
Скорсезе: За 70 години винаги съм рисувал сцените си
Режисьорът не крие, че още от ранна възраст се опитва да превърне идеите си в рисунки.
Той често планира сцените предварително, като търси най-точния начин да предаде движенията, погледите и пространството.
Според Скорсезе изкуственият интелект може да улесни общуването между режисьора, оператора, художника и останалите членове на снимачния екип.
В представянето на сътрудничеството си с Black Forest Labs той посочва, че новият инструмент му позволява по-бързо да покаже на колегите си образите, които си представя.
Технологията е изпробвана върху сцена от бъдеща продукция.
Важно е обаче да се направи разграничение: Скорсезе говори за използване на AI в предварителната подготовка на филма. Няма потвърждение, че възнамерява да замени актьорите, операторите или готовите кадри с изкуствено генерирани изображения.
Режисьорът вече има опит с новите технологии. В „Изобретението на Хюго“ използва триизмерно кино, а в „Ирландецът“ - цифрови ефекти за подмладяване на актьорите.
За него развитието на киноезика винаги е било свързано и с развитието на техниката.
Художниците обаче видяха опасност
Обявеното сътрудничество предизвика незабавна реакция сред част от кинотворците.
Художничката Карла Ортис, работила по продукции на „Марвел“, обвини Скорсезе, че с подкрепата си за генеративния изкуствен интелект застрашава поминъка на художниците, допринесли за успеха на филмите му.
Американската професионална организация Art Directors Guild също отправи критики към решението му.
За художниците спорът не се изчерпва с времето, необходимо за създаването на една рисунка.
Те повдигат въпроси за авторските права, използването на чужди произведения при обучаването на AI моделите и възможността студиата да намаляват разходите си за сметка на творческите професии.
Подобни тревоги вече са познати на актьорите, сценаристите и специалистите по визуални ефекти.
Холивуд постепенно започва да осъзнава, че изкуственият интелект може да промени не само начина на снимане, но и организацията на работата зад камерата.
От Хичкок до „Паразит“: Рисунките, които раждат велики сцени
Сторибордът съществува много преди съвременните компютърни технологии.
През 30-те години на XX век студиото на Уолт Дисни превръща поредицата от рисунки в основна част от създаването на анимационни филми.
Постепенно методът навлиза и в игралното кино.
Алфред Хичкок е сред режисьорите, които планират изключително прецизно кадрите си. Една от най-прочутите сцени в историята на киното-убийството под душа в „Психо“, е свързана с предварителните рисунки на дизайнера Сол Бас.
Акира Куросава и Ридли Скот също са известни с това, че лично рисуват сцени от бъдещите си филми.
Корейският режисьор Пон Джун-хо използва сторибордове при създаването на „Паразит“, а по-късно рисунките му са публикувани в самостоятелно издание.
При Дени Вилньов, режисьора на „Дюн“, предварителните изображения също са важна част от процеса. Те му помагат да превърне написаното в конкретен визуален език.
Рисунките невинаги са красиви или завършени. Често представляват бегли скици, линии и стрелки, които показват посоката на движение.
Тяхната стойност е в идеята, която предават.
Може ли алгоритъмът да замени разговора между творци?
Британският художник Алекс Кларк, работил по филми като „Мики 17“, обръща внимание на един важен детайл: сторибордът се създава чрез разговор.
Режисьорът разказва какво си представя. Художникът предлага решение. Операторът може да промени гледната точка, а актьорът — движението на героя.
Понякога в този процес възникват идеи, за които никой не е мислил в началото.
Изкуственият интелект може бързо да произведе изображение по зададено описание. Но все още остава открит въпросът дали същата технология може да замени творческия обмен между хора с различен опит и въображение.
Има и друго противоречие.
Колкото по-лесно става създаването на готово изглеждащ кадър, толкова по-малко време може да остане за колебанието, преработването и експеримента — процеси, от които често се раждат оригиналните решения.
Бъдещето на киното се решава още преди първия снимачен ден
Скорсезе далеч не е единственият голям режисьор, който проявява интерес към AI.
Джеймс Камерън участва в управлението на компания за технологии с изкуствен интелект, докато други творци, сред които Гийермо дел Торо, открито изразяват недоверие към възможността алгоритмите да създават истинско изкуство.
Затова въпросът пред Холивуд вече е как ще се използват новите инструменти и кой ще носи отговорност за резултата.
Възможно е изкуственият интелект да се превърне в полезен помощник на художниците. Възможно е също част от професионалните им задачи да бъдат автоматизирани.
Отговорът ще зависи не само от технологичните възможности, но и от решенията на режисьорите, студиата, професионалните организации и самите зрители.
Защото зад всеки голям филмов кадър стои много повече от изображение. И преди някой да натисне бутона за генериране, някой трябва да знае каква история иска да разкаже.
